site.btaПублична лекция на тема: „Вирусите като приятели и съдружници: възможно ли е това“

„Вирусите като приятели и съдружници: възможно ли е това“ – поредната публична лекция за 2025 г. от лекторията „Светът на физиката –  на живо“, организатори на която са  Столична библиотека, списание „Светът на физиката“ – печатен орган на Съюза на физиците в България,   и катедра „Физика“ при  МГУ „Св. Иван Рилски, ще се състои на 11 ноември (вторник) от 17:30 ч. в Американския център в Столична библиотека – пл. „Славейков“ № 4.

Питали ли сте се някога колко са вирусите на планетата? А задавали ли сте си въпроса какво ще се случи, ако всички те вкупом изчезнат? Не, не бързайте да си го пожелавате. Защото, ако се случи, веднага след това и ние ще си отидем. Колкото и невероятно да звучи на пръв поглед, вирусите са абсолютно необходими за живота на Земята и ни носят много повече полза, отколкото вреда. Между другото, вируси се съдържат дори в нашия геном, при това далеч не от вчера, а от милиони години. И присъствието им неведнъж ни е спасявало и ни е направило такива, каквито сме. 

Нека хвърлим светлина върху биологичната роля на вирусите; върху играта на котка и мишка, на която играем с тях от зората на човечеството; върху превъплъщенията им, които с напредъка в науката и технологиите стават все повече и обещават да ни подкрепят в борбата с устойчивостта към антибиотиците и раковите заболявания. 

И още, откъде идват и как възникват новите вируси? Живи ли са изобщо? Защо търсят баланс между прекалената си изменчивост и стремежа да бъдат по-консервативни?

Елате, за да поговорим заедно с проф. д-р Радостина Александрова от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при Българска академия на науките (ИЕМПАМ – БАН) за тангото на еволюцията, което танцуваме с вирусите. Всеки ден, откакто свят светува. 

Професор д-р Радостина Александрова е завършила като първенец на випуска специалността „Биохимия и микробиология“ (днес „Молекулярна биология“) в Биологическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ със специализация  „Вирусология“. Доктор е вирусология и е професор по морфология. Работи в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при Българска академия на науките. Специализирала е в Словакия, Унгария и Дания. Има повече от 200 публикации в български и международни научни списания и сборници от конференции, 13 глави в книги и учебници, над 650 участия в научни форуми, над 140 научнопопулярни статии и повече от 700 медийни изяви, свързани с популяризиране на знания в областта на биомедицината. Член е на редакционните колегии на няколко български и международни научни списания, на Съюза на учените в България, на Българското анатомично дружество.  Хоноруван преподавател е в Биологическия факултет (от 1998 г.) и в Медицинския факултет (2011 – 2014) на СУ „Св. Климент Охридски“, в Нов български университет (от 2023 г.); води курсове за докторанти към Центъра за обучение на БАН. От 2005 г. е член на ръководството на Дружеството по имунология при СУБ. Ръководител е на 7 научноизследователски проекта, финансирани от Фонд „Научни изследвания“ към МОН, както и на повече от 10 договора за двустранно сътрудничество между БАН и сродни организации в чужбина. Представител е на България в 7  акции на Европейската програма за научно-техническо сътрудничество (COST). Организирала е провеждането на повече от 30 училища, семинари и работни срещи, вкл. международни или с международно участие. Ръководител е на 40 дипломанти и 10 докторанти, 8 от които вече успешно са защитили дисертационния си труд, както и на десетки  постдокторанти и специализанти от страната и чужбина. От месец май 2025 г. е член на Постоянната научно-експертна комисия към Фонд „Научни изследвания“ към МОН.

Подготвила е 10 епизода на тема: „История на медицината през 20 век“, подкаст на списание „БГ Наука“; създател е на сайт за популяризиране на наука (https://radostina.nauka.bg/), както и на страница във Фейсбук – „Минути за наука с Радостина Александрова“. 

Автор на две книги с кратки разкази:  „Записки между редовете“, изд. „Елестра“, 2021, ISBN: 978-619-7292-18-3; и „Откраднати мигове“, изд. „Елестра“, 2024, ISBN: 978-619-7292-38-1. 

(Информацията е публикувана без редакторска намеса и на основание договор за партньорство между Българската телеграфна агенция и Съюза на физиците в България)