site.btaВъв февруарския брой на сп. "ЛИК" успяваме да покажем една България извън България, каза доц. Георги Лозанов

В този брой на списание "ЛИК" успяваме да покажем една България извън България, която е свързана на базата на любовта на хората, към един идеален образ, който човек конструира в съзнанието си и нарича родина. Това каза главният редактор на изданието доц. Георги Лозанов при представянето на февруарския брой.

Темата на списанието е "Гласът на българите в Украйна" и беше представен днес в зала "МаксиМ" в Българската телеграфна агенция.

Аня Терзивец, Светлана Драгнева и Мария Попова са авторите на броя, които със своите текстове запознават читателите на "ЛИК" с традициите, обичаите, бита, изкуството и ежедневието на бесарабските българи в Украйна. В изданието са включени и материали за българската общност в Украйна от архива на БТА. Представена е и хронология, която обхваща периода от февруари 2022 г. до днес. Тя обединява акценти от емисиите на БТА, като новините в нея се превръщат и в напомняне за човешкото лице, което стои зад всеки военен конфликт. Хуманитарната помощ, протегнатата с готовност ръка и предоставеното убежище на стотици бежанци с бесарабски корени у нас са събития, които намират отражение и в медийния поток.

В представянето на ЛИК се включиха генералният директор на БТА Кирил Вълчев, главният редактор на сп. "ЛИК" доц. Георги Лозанов, Яница Христова, отговорен редактор на изданието, авторите в броя, общественици и хора от сферата на изкуството и образованието.

Доц. Лозанов говори за идеологическите аспекти на идентичността. "Цялата работа е, че когато казваме: "Ние, българите" все още това не включва достатъчно убедително сънародниците ни извън територията на България. Много важно е да разберем, че днешната национална идентичност не е териториална идентичност", каза той. По думите му България не съвпада с територията, която Вазов навремето с толкова хубави думи описва. Според него тази България има много различни лица на доста места по света. Някои от тях, както българите в Украйна, в много по-голяма степен носят това усещане за българска общност, допълни той. 

Това е голям културен проект и списание "ЛИК" ще се включи, каза доц. Георги Лозанов и добави, че това е първа крачка за създаване на тази нова екстериториална българска общност, и в нея всички, според собствения си талант, и ценности, и виждания, да можем да участваме равностойно.

По думите му този брой показва много българския талант в сферата на изкуствата в онази среда. Това личи и в броя, патриотизмът е родолюбие, каза главният редактор на сп. "ЛИК" и допълни, че забравихме този синоним на патриотизъм - родолюбието. Според него са важни и двете думи, но той поставя акцент върху любовта. Патриотизмът е това красиво, чувство, което е любовта - най-важната човешка изява в християнската цивилизация.

Доц. Лозанов отбеляза също, че все повече се формира един патриотизъм, който залага повече на това да не обичаш чуждите, отколкото да обичаш своите - един ксенофобски патриотизъм, на който ние ставаме свидетели и който носи огромни поражения. Той даде за пример отношенията между България и Република Северна Македония. Според него там има по-малко любов отколкото ксенофобия, и то политически насадена.

В този брой успяваме да покажем една България извън България, но която е свързана на базата на любовта на хората към един идеален образ, който човек конструира в съзнанието си и който нарича родина, посочи той. Нека не забравяме, че родината е абстракция, плод на въображението, добави доц. Георги Лозанов. Според него родината не е нещо, което можеш да пипнеш и да видиш, и да кажеш, че тя има много конкретни материални проявления. Това, което наричаме родина, е национална идентичност - творчески акт, който всеки за себе си прави и в който се доближаваме помежду си, каза още той. По думите му при по-малки общности извън България този процес на въображение, и на чувство, и на любов, е много по-лесно осезаем. 

Доц. Лозанов посочи, че този брой е бил предизвикан от един тъжен повод, от най-безсмисленото и зверско нещо, което се случи в Европа след Втората световна война. Той отбеляза, че в днешния ден има едно особено чувство за абсурдна болка. Не знаеш защо всичко това се случва с нашите сънародници, допълни той.