site.btaОтишъл си е актьорът Йордан Петков-Дуньо

Сбогом и лек полет към звездите на Йордан Петков-Дуньо, написаха днес в социалните мрежи от Съюза на артистите в България.

Йордан Петков-Дуньо е роден на 28 април през 1954 година. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1980 г., в класа на проф. Гриша Островски.

Първите си стъпки на професионална сцена прави в шуменския драматичен театър „Васил Друмев“. Играе в пиесите „Сизве Банзи е мъртъв“ от Атол Фюгард, „Може би утре, може би вчера“ от Михаил Величков, „Есента на един следовател“ от Георги Данаилов, „Калоян“ от Камен Зидаров. Играе в първия частния театър „Диалог“ и в пернишкия драматичен театър „Боян Дановски".

През 2010 г. става част от трупата на Народния театър „Иван Вазов“. Сред по-важните му роли са Белчо във „Вълци нема“ от Панчо Панчев, Софроний Врачански в „Житие и страдание грешнаго Софрония“, Актьорът в „Калигула“ от Албер Камю, Ракли в „Полет над кукувиче гнездо“ по Кен Киси, Абдулин в „Ревизор“ от Николай В. Гогол, отец Маркус в „Свобода в Бремен. Госпожа Геше Готфрид“ от Райнер Вернер Фасбиндер, Месар в „Животът е прекрасен“ по Николай Ердман, Старият войник в „Ничия земя“ по Денис Танович.

/ДД