site.btaПредседателят на "Соларна Академия България" Веселин Тодоров пред БТА: Имаме много по-добър слънчев потенциал от Румъния

Председателят на "Соларна Академия България" Веселин Тодоров пред БТА: Имаме много по-добър слънчев потенциал от Румъния
Председателят на "Соларна Академия България" Веселин Тодоров пред БТА: Имаме много по-добър слънчев потенциал от Румъния
Снимки: БТА

България има много по-добър слънчев потенциал от Румъния. Това заяви в интервю за БТА д-р инж. Веселин Тодоров, председател на Сдружение “Соларна Академия България”. Според него двете държави могат да се захранват взаимно с електроенергия. 

“България участва от време на време, когато е необходимо, в енергийния баланс на Румъния. Страната ни е част от такъв проект, заедно с Румъния и с Унгария, за развитие на смарт мрежи, което ще позволи при случай на енергийно сътресение в дадена държава, друга държава да може да й помогне”, коментира експертът. Той определи вятърните паркове като нещо положително за страната ни, но допълни, че е необходимо да се направи експертна оценка за влиянието на вятърните турбини в нашето Черноморие и как те ще рефлектират върху другите икономически отрасли като туризъм, рибарство и аквакултури.

Д-р инж. Веселин Тодоров посети Букурещ, за да участва в конференцията за инвестиции във възобновяеми енергийни източници "Енергийна седмица на Черно море" (Energy Week Black Sea) в румънската столица. В рамките на събитието той модерира кръгла маса за инвестиции в развитието на възобновяеми енергийни източници в България и какво да очакват инвеститорите от българския пазар. “Хората силно се интересуват от инвестиции в България. Предимно във възобновяеми енергийни източници, като системи от фотоволтаици, от вятърни генератори, както и от газ и водород. Мисля, че условията, които предлага страната ни в тази насока са много добри. Имаме и природния потенциал. Разположението на България позволява това да се случи”, убеден е експертът.

Ето какво още сподели д-р инж. Веселин Тодоров в интервю за БТА. 

Господин Тодоров, по време на конференцията за инвестиции във възобновяеми енергийни източници "Енергийна седмица на Черно море" (Energy Week Black Sea) в Букурещ чухме три послания - че Черно море може да се превърне в регионален хъб, че България и Румъния могат да правят общи вятърни паркове в региона и че промяна в законодателството в двете държави в тази посока е възможна. 

Конференцията бе на много високо ниво, тъй като в нея участваха енергийните министри на шест държави. Според мен Черно море вече се е превърнало в регионален енергиен хъб. Въпрос на време и на инвестиции е да се доразвие, за да стигне, например, нивото на Западна Европа. 

Що се отнася до вятърните паркове в Черно море, те трябва да бъдат развивани, но внимателно, така че да бъдат приети положително от обществото. На 6 февруари в българския парламент имаше обсъждане на офшорния вятър в Черно море и видяхме, че в по-голямата си част хората са негативно настроени. Затова трябва да обясни на обществото защо са полезни тези паркове. Нужно е да се направи и експертна оценка за влиянието на вятърните турбини в нашето Черноморие и как те ще рефлектират върху другите икономически отрасли като туризъм, рибарство и аквакултури.

В интервю за БТА заместник-министърът на енергетиката Николай Николов обясни, че хората не бива да се притесняват, защото такива паркове се разполагат на минимум 20-30 км. навътре в морето.

Затова казвам, че е необходима експертна оценка за влиянието върху околната среда. Факт е, че в Северно море се правят много офшорни и вятърни централи, но аквакултурата в Северно море е по-различна от тази в Черно море.

Но реализацията на подобни проекти може да бъде само от полза за България и нейната енергийна система, защото ставаме фактор в Черноморския регион. Потенциалът на вятър в Черно море е именно северната му част, където имаме възможности да поставяме такива генератори. Румъния също. Както и Украйна, макар че в момента страната е във война и подобни инвестиции там сега биха били неоправдани. 

Ние имаме възможност да се превърнем във фактор. Въпросът е да се вземат правилните политически решения и да бъдат съобразени с общественото мнение.

Свикнали сме непрекъснато да правим паралели между България и Румъния. Коя държава се справя по-добре в сферата на енергетиката?

По отношение на инсталираните мощности двете държави вървят ръка за ръка. И на конферентните маси, на които присъствах, и на самата конференция се видя, че развитието и на двете държави е на високо ниво. В сравнение с Грузия или Молдова например, ние имаме улеснени и ясни процедури за присъединяване на нови фотоволтаични централи и на нови вятърни паркове. Разбира се, има още какво да се желае в нашето законодателство по отношение на геотермалните централи, по отношение на водорода, но в крайна сметка двете държави вървят заедно. 

Тук може би е мястото да отбележа, че не е важен толкова икономическия растеж на едната или на другата държава, а социалният растеж. Защо казвам социален растеж? Предвид демографската криза, която е и в България, и в Румъния. Виждате как за 30 г. сме намалели с близо 2 млн. Затова е много важно да запазим кадрите, които работят в сектор енергетика, тоест те да бъдат правилно обучени в зелените технологии. Важно е да имаме и правилната политика по отношение на информираността на населението за това какво предстои и как ще бъде изградено или развито. С водене на правилна стратегия можем да допринесем дори обикновения човек да бъде част от зеления преход и да участва активно - граждански енергийни общества, инсталации на фотоволтаици на къщи, на домове, за да ги прави малко по-независими, сметките за ток да бъдат по-предвидими, след като излезем на либерализирания пазар. Нещо, което в Румъния например се вижда като негативизъм. Там, в малките населени места, хората нямат възможността и финансовата подкрепа, за да вървят към зеления преход. А ние имаме тези възможности. Но трябва да се обърне внимание на политиката, насочена към гражданите. 

Казвате, че двете държави вървят заедно. Как може и трябва да се развие сътрудничеството между България и Румъния в сферата на енергетиката? Могат ли да си доставяме взаимно енергия в случай на авария например?

И в момента България и Румъния се захранват с електроенергия. България участва от време на време, когато е необходимо, в енергийния баланс на Румъния. Така че аз мисля, че могат да се захранват и това е идеята. Тук, на конференцията ясно се говореше за смарт мрежи и за тяхното развитие. България е част от такъв проект, заедно с Румъния и с Унгария, за развитие на смарт мрежите, което ще позволи при случай на енергийно сътресение в дадена държава, друга държава да може да й помогне. 

Войната в Украйна и пандемията от КОВИД ни накараха да се замислим много в този аспект и да развием такъв тип взаимоотношения. Виждате, дори в началото на войната в Украйна, Гърция помогна много на България с вноса на газ и с предоставянето на терминала си за снабдяване с газ. Защо това да не може да се направи за електричеството? То се прави, но трябва да продължи да се развива. 

Изпреварва ли ни Румъния по отношение на слънчевата енергия? Питам Ви, защото в румънската преса четем заглавия като: “Румъния откри най-големият фотоволтаичен парк в Югоизточна Европа”, “Румъния субсидира домакинствата си с до 610 млн. евро за монтиране на фотоволтаици”, “Румъния - страната с 210 слънчеви дни в годината се очертава като водещ пазар за разпределение на соларна енергия в Европа”.  

България има много по-добър слънчев потенциал от Румъния в това отношение. Ние сме по на юг, по-близо сме до екватора и нашата слънчева радиация е повече. По-равни сме като територия. Имаме подкрепа, както на бизнеса, така и на битовите потребители, по отношение на инсталиране на фотоволтаици. През изминалата година имахме програма, насочена към битовите потребители - безвзъзмездно финансиране до 70 процента за инсталации. Тази програма тепърва ще се прояви още три пъти. Имаме програма с европейско финансиране за фирми и предприятия, която приключи през лятото на миналата година и която ще се прояви още веднъж. 

Така че мисля, че и нашата държава подкрепя инвестициите - и частните, и публичните, в зелена енергия. И в България се правят големи паркове. Наскоро бе открит един от най-големите паркове у нас. В момента тече строителството на един от парковете, което комбинира системи за съхранение, фотоволтаици и вятър. Това са иновации, които тепърва се развиват в нашата страна.

Да, Румъния е по-голяма страна от България и в този смисъл е нормално да има повече инвестиции. Но с правилната политика мисля, че и България може да привлече инвеститори за такива мащабни проекти. Да не забравяме също, че правителството специално бе обявило за териториалните планове една процедура за всеки, който желае да инвестира във въглищните райони. Ето това е възможност да прозрачност пред инвеститорите, че ще бъдат подкрепени и ще имат така наречения фаст-трак за инвестиции в тези райони. 

В Румъния броят на инсталираните фотоволтаични панели нараства бързо. Толкова бързо, че някои програми с европейски серства бяха спрени, тъй като увеличението на производството на енергия натоварва разпределителната система, която е остаряла. Ще срещнат ли подобни спънки и проблеми българските потребители - бизнес и домакинства, които искат да се възползват от възможността да минат на соларна енергия?

Тази ситуация се случва в момента в цяла Европа. Тя не е само за Румъния. Случва се и в България. Над 40 процента от електроразпределителната мрежа в Европа е стара и е на над 40 години. Това води до техническа невъзможност за свързване на нови технологии като фотоволтаици и управлението им. Поради тази причина инвестициите в Смарт Грид (умна мрежа) на различните електроразпределителни дружества, в разбаротки на нови технологии и подмяна на далекопроводи, както и в преоборудване на подстанции и трафопостове са насочени да увеличат капацитета. 

В България за последните години се инсталираха около 7 гигавата като възобновяеми енергийни източници. Така общият капацитет на нашата енергийна система е над 12 гигавата. Има заявени още около 40 гигавата. Те чакат да бъдат присъединени именно, защото възможностите на разпределителната мрежа не са достатъчни.

През следващите няколко години това ще бъде проблемът на цяла Европа. Развитието на мрежите. Инвеститорите харчат безумно много средства, за да направят тази енергийна трансформация. Инвестицията във фотоволтаици в момента е една от най-рентабилните на пазара в сравнение с инвестициите в имоти например. И това позволява целият финансов ресурс  да се насочи натам. 

Взаимната свързаност между държавите е изключително важна, за да можем да имаме пренос на енергия. Това ще промени ценообразуването в по-добра посока, ще изравни и цените между държавите по отношение на електричеството. Но предполагам, че ще мине доста време, за да се изградят такива инфраструктури. Хубаво е, че страните работят заедно за постигането на такива връзки. Това дава надежда, че в скоро време може да имаме доста по-развит пазар.   

/СС/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 10:38 на 25.05.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация