site.btaС любов започва всеки работен ден на преподавателя по балет, казва Ралица Стоянова, ръководител на школа по танцово изкуство

Откакто се помня се занимавам с танци и по-скоро с балет. Вероятно човек се ражда с дарба, но времето и обстоятелствата невинаги са благосклонни... Много се радвам, че към мен са били благосклонни, защото съм намерила точно това, с което съм се родила – любовта към балета, каза пред БТА Ралица Стоянова, позната в Самоков като „кака Рали“ по повод днешния Международен ден на танца. Тя е преподавател по балет в школата по танцово изкуство към читалище паметник „Отец Паисий - 1859“.

Тя добави, че се е случило да срещне подходящите хора и правилното време, както и подходящото място, които са доизградили още повече любовта към балета. Стоянова е занимава с балет от седемгодишна. „Балетът е най – голямата ми любов и е пътят, през който съм вървяла осъзнато“, допълва тя.

Ралица Стоянова е възпитаник на балетната школа към читалище-паметник „Отец Паисий– 1859“. „Школата е създадена от Жулиета Попзлатева, която не е от Самоков, но за кратко време е била в града. След нея школата е поета от  семейство Добринка и Петър Петрови. Тяхна е заслугата тази балетна школа да я има, защото, когато аз бях на седем години и се записах да танцувам, семейство Петрови я бяха разработили и изградили“, добави тя. Стоянова каза, че е лесно да създадеш нещо като зародиш, но е много трудно да го напълниш със съдържание, както и да му дадеш живот. „Най-сложното нещо бе създадено от тях, аз бях техен възпитаник“.

Ралица посочи, че именно семейство Петрови са забелязали нещо специално в нея като физика, данни, а може би и емоционалност. Те започват да я обучават индивидуално, а след време става техен асистент. „За съжаление те починаха рано и понеже нямаше кой да се занимава с школата, получих покана от тогавашното ръководство на читалището да я поема, въпреки че нямах образование“. 

Едва в десети клас Ралица започва да се занимава с школата. Според нея това може би е бил правилният момент. „Наследих школата от семейство Петрови, учех, за да завърша средното си образование и в между другото посещавах различни балетни курсове“. 

„Винаги съм знаела какво искам да работя от много малка. Разликата между мен и другите деца, с които ходехме на балет, беше, че те искаха да станат балерини, а аз - преподавател по балет, точно като моите учители Добринка и Петър Петрови“. Ралица казва, че за нея руската балетна школа е най – добрата школа в световен мащаб. 

„С любов започва работата на един преподавател по балет. Събуждаш се и отиваш с удоволствие на работа“. Стоянова посочва, че това не е работа, тъй като е нещото, с което е искала да се занимава цял живот. „Ако някои хора живеят за петъка, аз съм от тези, които живеят за понеделника. С много голямо удоволствие ходя на работа“. По думите й в читалището съвместяват много различни неща, но балетната школа е най -голямата й любов. 

Проявяват ли днес децата любов към танците и балета?

Танцуването е най- мотивиращото и най-вълнуващото нещо, защото мечтата на малките момичета, които идват, е да станат балерини, допълва преподавателят по балет. По думите й тя работи с най-голямото им желание и в точно в това се изразява смисълът на труда на учителя по балет. „Всички балерини идват на репетиции с желание и очакват да имаме концерт или публична изява“. Стоянова коментира, че на по-късен етап децата се преориентират и към други сфери, но казва, че любовта към балета е вечна. 

С какво балетът е по- различен от всички други видове танци?

Балетът е в основата на всички други видове танци, казва още тя. „Той е устоял векове, докато различните стилове са преходни“. Стоянова казва, че много обича сентенцията за балета: „Не е просто танц, живот е“.

Ралица кандидатства в град Пловдив в Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“. Тя коментира, че това е едно от най-страшните неща в живота й до този момент. „Видях колко много кандидати имаше, но реших, че трябва да пробвам“. 

Стоянова коментира, че по време на обучението си в е срещнала следващите хора, на които е благодарна. „Ако семейство Петрови ми дадоха любовта към балета и насоката да вървя по този път, то останалите преподаватели ме изградиха като професионалист“. Тя  отбелязва също, че е имала възможността да работи със светила в българския балет.

През годините през балетната школа са преминали стотици деца, казва още младата преподавателка. „Винаги казвам, че няма самоковско семейство, чието отроче или близко до семейството дете, да не е минало през балетната читалищна школа“. Всяка година бройката на децата е различна, но са около петдесет-шестдесет деца, обособени в различни възрастови групи. Стоянова добави, че балетната школа през 2024 година ще отпразнува петдесетгодишен юбилей.

Ралица каза пред БТА, че на 23 май ще се състои годишният артконцерт - самостоятелна продукция на балетната школа. „Надявам се да има елемент на изненада и не ми се иска да издавам концепцията на самия спектакъл“, каза Стоянова и покани всички жители и гости на Самоков. Възпитаниците на школата ще имат участия и българското Черноморие .

Ралица добави, че освен с балет се занимава с читалищна дейност. Тя си пожела здраве и творческа енергия, и допълни, че вдъхновението го има всеки ден и то идва от децата.        

На 29  април се отбелязва Международният ден на танца. Отбелязва се от 1982 година по инициатива на Международния театрален институт към Организация на обединените нации  по образованието, науката и културата (ЮНЕСКО). Поводът е годишнина от рождението на френския балетист и хореограф Жан-Жорж Новер (1727-1810), създател на съвременния балет. Всяка година Международният танцов комитет и Изпълнителният съвет на Международния театрален институт избират хореограф или танцьор, който да отправи послание на този ден.

 През 2023 г. автор на посланието е китайската танцьорка, хореограф Ян Липин, която е и заместник-председател на Китайската асоциация на танцьорите. С посланието, озаглавено "Танцът - начин да общуваме със света", тя приканва всички танцьори в целия свят  да изразят на 29 април емоциите си чрез танц.  В посланието Ян Липин представя танца като ключ, с който се отключва комуникацията на човека с природата и живите същества. (Отдел „Справочна“ на БТА“).