site.btaРедки и ценни находки са включени в археологическа изложба, която бе открита във Велико Търново

Редки и ценни находки са включени в археологическа изложба, която бе открита в музей „Възраждане и Учредително събрание“ във Велико Търново. Експозицията е озаглавена „Археологически разкопки и находки от праисторията до по-нови времена“ и събира артефакти от осем хилядолетия. Те са част от архива на Регионалния исторически музей (РИМ), добавени през последните 15 години.

В тази историческа сграда са се случвали много важни събития и това е едно от тях, каза в приветствието си към многото посетители директорът на РИМ във Велико Търново д-р Иван Църов. Той посочи, че много от нещата се показват в изложба за първи път, а гостите имаха възможност да чуят лично от археолозите разкази за техните находки. На събитието присъстваха също музейни реставратори и техният ръководител доц. Пламен Събев. В един дълъг период от време се постарахме да съберем и покажем резултатите от нашата работа, обясни той. Всичко, което виждате в тази експозиция е плод на комплексна, задълбочена и интердисциплинарна работа, за да може всички експонати да придобият този вид, допълни доц. Събев.

Един от най-забележителните експонати в изложбата е мерителна маса от римско време. Тя е сред най-интересните артефакти, открити в Никополис ад Иструм край великотърновското село Никюп, обясни д-р Иван Църов. Вероятно всеки уважаващ себе си град е имал такава на пазара, но в България са открити само още 5 такива. Обичайно такива маси са се поставяли от общинските власти и са наподобявали контролните везни в днешно време. Обичайно отгоре те са четвъртити и рядко кръгли, имат отвори с различна форма и обем. Чрез тях се измерват различни продукти, които се продават на дребно. Намерената в Никополис ад Иструм маса е била разбита още в античността и използвана вторично като пълнеж на яма. Въпреки това върху нея и сега ясно се вижда изобразена рядка сцена, вероятно единствената върху подобен артефакт. Тя показва един ден на гладиаторски игри, в които добре обучени артисти изпълняват различни схватки пред публика. Сутринта те започват с акробатични изпълнения, в които участва и диво животно. След това се прави имитация на ловни сцени, последвани от истинско гладиаторско шоу, при което има и рефер. На един от фрагментите може да се види и воден орган, под звуците на който са протичали тези игри, подобно на озвучаването на немите филми с пиано. Другата част от изображението липсва и може би няма да бъде открита, но и без нея това е един изключителен паметник, каза д-р Църов.

Археологът д-р Калин Чакъров представи находки от проучвания на три обекта, водени от него от 2019 г. насам. Това са една надгробна могила край град Лясковец и два некропола край стражишкото село Нова Върбовка и град Павликени. Те са от римската епоха и са много богати и редки за този период в региона. В надгробната могила край Лясковец са проучени централният гроб и други вторични гробове. В първия са открити редки находки, една от които е съд от черупка на щраусово яйце. Такива съдове от римската епоха до момента има открити само два в цялата Римска империя. В същата могила и в същия гроб е намерена и рядка сребърна фибула с позлата, с изображение на конник с копие.

В некропола край Нова Върбовка са проучени два гроба, вероятно от семейно гробище. Те разказват тъжна история за починало съвсем малко дете, а години след това на същото място са погребани двама възрастни на над 40-годишна възраст, които може би са неговите родители или други роднини, смята д-р Чакъров. В тези гробове са поставени гробни дарове, като един от най-интересните от тях е бронзов медальон с изображение на император Каракала, сечен в днешна Турция. Той също е много рядка находка и не се открива често при археологически разкопки, обясни археологът.

Третият обект е в Павликени и е близо до антично селище в северозападната част на града. Той представлява древно римско гробище и сграда. Проучени са 4 гроба, в един от които е открито изключително рядко бронзово огледало с позлата с изображения на древногръцката богиня Афродита, отъждествявана с римската Венера, придружавана от трите грации. В проучената сграда археолозите са попаднали и на колективна монетна находка от 9 сребърни денарии.

Александър Чохаджиев показа находки от разкопките в село Петко Каравелово, община Полски Тръмбеш. Те са представени в три модула. В единия е включена колекция от животински фигурки, сред които и много рядка на козле със запазени рогове встрани. Във витрината има и риболовни принадлежности, защото риболовът е бил важна част от живота на тези хора. Интересното е, че тази могила е единствената, която се намира в рамките на коритото на река Янтра. Всички останали селищни могили в окръга се намират на нейни притоци, обясни Чохаджиев.

Чохаджиев показа и предмети, които определи като странни. Те са най-голямата колекция в България от такива, но не се знае за какво са се използвали. Изработени са от кост. В изложбата е включена и много рядка, която е може би най-голямата известна графитна суровина в археологически контекст. Тя е служела за украса на керамичните съдове, посочи Чохаджиев.

В друга част са изложени няколко типа накити, които са изработвани предимно от средиземноморска мида, висулки от млечен зъб на елен, от камък, глина, кост и вкаменени охлюви. Сред експонатите е и игла с антропоморфни черти.

В третия модул са показани предимно съдове от Ранния и Средния халколит. Вторите са от жилище, проучвано преди няколко години и са над 300, обясни Чохаджиев. Някои от тях са комплекти, а цветовете са характерните за този период предимно бяло, черно и червено.

Археологът Недко Еленски представи находките си от ранно неолитно селище в лясковското село Джулюница. То е разположено на земна тераса от 120 декара, на която присъстват още няколко обекта. Там има също ранно средновековно селище, римска вила с ями около нея, сгради и светилище от ранножелязната и късножелязната епоха. Археологическите пластове са от 6300 г. пр. Хр. до 10 век сл. Хр. Мястото разполага със 7 постоянни извора, от които 5 функционират и сега. Най-атрактивните находки от това място, които се показват в изложбата, са представители на най-ранната керамика за България от 6 хилядолетия пр. Хр.

Илиян Петракиев и проф. Хитко Вачев показаха свои находки от три археологически обекта. Това са църквата „Успение на Света Богородица“ в местността Френкхисар в подножието на хълма Царевец, църквата на Св. Теодосий Търновски, издигната от цар Иван Александър до великотърновското село Самоводене и средновековна търновска страноприемница. В неголяма яма на последния обект е открита колективна находка от 13 почти изцяло запазени съда за напитки, един от които стъклен, а останалите – керамични. Работната интерпретация на археолозите е, че това място е свързано с кръчма от Средновековието. Стъкленият съд е чаша с виолетов отенък, постигнат чрез употребата на манган, а останалите са вероятно за вино. Те представляват кани с три дръжки и един чучур, може би изработени в местно, търновско керамично ателие, разказа Петракиев.

Да разгледат изложбата дойдоха кметът на Велико Търново Даниел Панов и неговият заместник Нейко Генчев, заместник-директорът на РИМ доц. д-р Миглена Петкова, заместник-директорът на Регионалната библиотека „Петко Р. Славейков“ д-р Иван Александров, много историци, археолози и граждани. Сред посетителите бяха също писателят Владимир Зарев и издателят Стойо Вартоломеев.

Два дни по-късно изложбата ще бъде част и от европейската инициатива „Нощ на музеите и галериите“ във Велико Търново, в която ще се включат осем местни културни институции.