site.btaНа връх Милин камък почетоха паметта на загиналите участници от Ботевата чета

С възпоменателно честване на връх Милин камък бе почетена паметта на загиналите Ботеви четници. Пред участниците в 77-ия „Национален туристически поход Козлодуй – Околчица“ уредникът в отдел „История на България XV – XIX век“ на Регионален исторически музей (РИМ) – Враца Нели Стоянова разказа за битката на връх Милин камък.  

„Това е първото голямо сражение, най-драматичното по целия път, но това не е първият случай, в който четата води престрелка. Четата е преследвана буквално като дивеч още след слизането си на козлодуйски бряг“, каза Стоянова. Тя отбеляза, че основна заслуга четата да даде малко жертви са познанията и уменията на военния командир Никола Войновски. 

„Можете да си представите – жега, пек, няма вода, защото най-близкият извор е долу в ниското. Тук, на 460 метра надморска височина, са се водили престрелки през целия ден. Четниците са невъоръжени, необучени да воюват с оръжие. Това са хора земеделци, идеалисти. Загиват около 30 души според различни свидетелства. Това е първата битка, в която участва и редовна турска войска“, добави Стоянова. 

По думите й според свидетелства, дадени след Освобождението от Ибрахим бей, който ръководи битката от турска страна, край Милин камък са били изпратени 400 черкези, 300 башибозук и две роти редовна турска армия. А по пътя между село Баница и Враца са чакали още една рота, един конен ескадрон и 250 души башибозук.

„Знаете, че Ботевата чета е била около 200 души. Дайте си сметка срещу какво са били изправени и принудени да воюват четниците. Няма да ви лъжа, имало е моменти, в които Ботев е падал духом и един такъв е именно тук, на Милин камък. Той видял, че откъм Враца се вдига пушилка и предположил, че идва помощ от българи, но изпаднал в униние, когато разбрал, че това е турска армия. Той следвал своя ентусиазъм, патос, вдъхновение, но виждайки пасивността на местните хора, които били наплашени, отчаяни от живота си в османската империя в този период, белязан от грабежи, безчинства, на моменти изпадал в отчаяние. Но въпреки това продължил пътя към своята голгота“, разказа Нели Стоянова.  

Тя припомни, че паметникът е издигнат през 1920 година по инициатива на хора от съседните села Чирен, Баница и Мраморен. Преди това е имало дървен опълченски кръст, отбелязващ мястото на битката. 

В знак на признателност днес бяха поднесени венци и цветя. Отец Георги Тодоров отслужи панихида. На честването, освен участниците в националния поход, гости бяха кметът на община Враца Калин Каменов, народният представител Мартин Харизанов, областният управител Николай Николов, кметовете на с. Чирен - Силвия Христова, на с. Мраморен - Гергана Маркова и на с. Баница -Владимир Вълов.