Националният институт за недвижимото културно (НИНКН) наследство започва териториална програма за проучване и актуализация на паметниците на културата в страната. Това съобщи Алиса Исмаилова, експерт към института по време на дискусия за опазване на паметниците и културния туризъм по време на фестивала „Врата към Враца“.
Исмаилова допълни, че такава програма отдавна не е изпълнявана в страната. Нейната цел е да се обходят населени места, наситени с недвижими паметници на културата, да се провери тяхното състояние и да се направи актуализация на списъците. Тя даде пример със пловдивското село Свежен, в което са регистрирани 150 сгради паметници на културата, но през годините 50 от тях са разрушени поради една или друга причина. Без да създадем адекватна основа - с какво разполагаме като културно наследство и в какво състояние е то, няма как да говорим за неговото опазване и няма какво да предложим като обект за социализация и туризъм, допълни Алиса Исмаилова. Засега целта е до края на годината да бъде извършен обход от експертите на НИНКН на пет-шест селища със значително културно наследство, като няма да бъдат внасяни корекции в списъците като бъдат премахвани паметници на културата от тях.
По време на дискусията арх. Таня Кренчева от НИНКН представи както дейността на института, така и проучване за бъдещето на паметниците на културата във Враца. Според нея съхраняването на такива обекти е възможно само ако им се вдъхване на живот. Това може да стане, ако в тях има посетители, които да се потопят в атмосферата на миналото и го съпреживеят. Дадем ли на хората преживяване, те ще осъзнаят и необходимостта от запазване на културното наследство за бъдещето, допълни арх. Кренчева.
Доц. Еленита Великова, преподавател по туризъм в Университета по национално и световно стопанство, посочи по време на дискусията, че паметниците на културата са ценен актив за туризма. По думите й най-ефективните туристически дестинации са тези, които са свързани с културата. Прогнозите сочат, че в следващите години ще преобладават късите и уикенд пътувания, комбинираните пътувания, свързани с бизнес и посещение на други туристически събития, семейните почивки, които да са наситени с приключения – културни, спортни, кулинарни и т.н., допълни Великова.
Всеки регион има специфичен образ от паметници на културата, знакови събития и история, сподели проф. Тодор Булев, председател на Съюза на архитектите в България. Според него това е ресурс, който не се използва за развитието на културния туризъм. Той даде за пример Балабановата къща във Враца, собственост на фамилия индустриалци и благодетели на града. В партера на сградата, която е паметник на културата, някога е имало кафене, в което се е събирала местната интелигенция и не е имало писател или поет, посетил Враца, който да не го е посещавал. Проф. Булев даде идея сдружение „Врачанските къщи“, организатор на фестивала „Врата към Враца“, да поеме инициативата за възстановяване на това литературно средище, което може да стане интересен обект за културен туризъм.
Дискусията „Опазване и културен туризъм“ бе едно от последните събития на първия фестивал на културното наследство „Врата към Враца“, който се състоя от 14 до 16 октомври в града. Повече от 25 събития се състояха на знаковата врачанска улица „Търговска“, Етнографския комплекс „Св. Софроний Врачански“ и пространството около тях. Повече от 90 сгради във Враца, строени от края на 19-ти и в началото на 20-ти век, са обявени за паметници на културата с местно значение, съобщиха за БТА от сдружение "Врачанските къщи" , организатор на фестивала. Сред тях има такива в окаяно състояние, но и добри примери за реставрация и опазване от собствениците.
/ХТ/
news.modal.text
