В Плевен днес се отбелязват 148 години от третия щурм за освобождението на града по време на Руско-турската война (1877 - 1878 г). Мястото, запазило паметта за кръвопролитната битка, е Скобелев парк-музей, изграден като мемориал на бойното поле.
На едно от най-важните бойни полета при Плевен – Зелените възвишения, днес се намира парк Скобелев. Именно тук се разиграват едни от най-тежките боеве, а паркът носи името на белия генерал – командирът, който със своите храбри войски атакува двете османски позиции „Кованлък” и “Иса ага”. Скобелев ще остане в историята със своята храброст, своя хъс и желанието за битка, разказа пред БТА ръководителят на отдел „Връзки с обществеността“ при Регионален военноисторически музей (РВИМ) в Плевен Богомил Стоев.
Той припомни, че преди 148 години между двата редута – „Кованлък“ и „Иса ага“ се разиграва една от най-тежките бойни драми по време на войната. Ген. Скобелев атакува със своите 13 000 войници през Зелените възвишения позициите на Осман паша. Двата редута падат, но Скобелев не стига до града. Именно след тези сражения се взема решението да се премине към пълната блокада на Плевен.
На място, където се водят боевете, днес са разположени паметници, увековечили героите, дали живота си за свободата на Плевен и България. Тук е и голяма открита експозиция с образци на артилерията от Руско-турската война, подредени в няколко батареи.
Част от парка е и костницата, съхранила костите на загиналите воини, дали живота си за освобождението на Плевен и България.
По повод 100 години от Освобождението на България в Скобелев парк е издигната и Панорама „Плевенска епопея 1877 г.“ – един от уникалните музеи на Плевен и България, каза още Стоев.
Основната зала в музея пресъздава тежката битка за града отпреди 148 години.
На 11 септември ген. Скобелев атакува от позициите при Зелените възвишения, но край града на още няколко участъка се водят боеве. Тук за първи път в битка влизат румънски войски. Пристига 35-хилядна армия, командвана от ген. Чернат и княз Карол, бъдещият крал на Румъния. На един от участъците край града се намира и руският император, който наблюдава боевете при днешното населено място Радишево, разказа Стоев.
Боевете при Плевен променят курса на войната. След третия щурм се взема решение за пълна блокада на града и изолация на Осман паша, припомни Стоев. Тук е изпратен ген. Едуард Тотлебен, който организира блокадните действия. Плевен е разделен на шест блокадни участъка и в крайна сметка армията на Осман паша е изолирана. Войниците му измират от глад, болести, инфекции, което го принуждава да търси решение – може ли да се предаде или да направи опит да напусне Плевен. Така се стига и до 10 декември 1877 г., когато при опит да напусне позициите си Осман паша е пленен и капитулира. По този начин приключва и петмесечната Плевенска епопея.
В боевете за Плевен в хода на Руско-турската война загиват между 30 и 35 000 руски войници, пет хиляди румънски и над 26 000 османски войници. Това са най-тежките боеве в хода на войната. Повече от половината загинали в цялата война са именно в боевете край Плевен, подчерта Богомил Стоев. Затова и паметта на далите живота си за свободата на Плевен и България воини се почита всяка година на 11 септември с панихида при костницата в Скобелев парк-музей.
/ХК/
Моля потвърдете купуването на избраната новина