Представяне на списание ЛИК „България в джаза“

site.btaФестивалът „Джаз в Бургас" се утвърди през годините и има амбиция за по-голям размах, каза в Бургас Маргарита Димова-Манова

Фестивалът „Джаз в Бургас" се утвърди през годините и има амбиция за по-голям размах, каза в Бургас Маргарита Димова-Манова
Фестивалът „Джаз в Бургас" се утвърди през годините и има амбиция за по-голям размах, каза в Бургас Маргарита Димова-Манова
Артистичният директор и съосновател на фестивала „Джаз в Бургас“ Маргарита Димова-Манова гостува в Националния пресклуб на БТА в Бургас по повод представянето на новия брой на списание ЛИК „България в джаза“. Снимка: кореспондент на БТА в Бургас Мая Стефанова

След 11 години в културния афиш на града, фестивалът „Джаз в Бургас“ се утвърди като място за музика на живо, качествени изпълнители с вярна публика, но продължава да има амбицията и за по-голям размах. Това заяви артистичният директор и съосновател на фестивала Маргарита Димова-Манова, която бе гост в Националния пресклуб на БТА в Бургас по повод представянето на новия брой на списание ЛИК „България в джаза".

По думите ѝ „Джаз в Бургас“ започва през 2014 г. като смел опит и постепенно се превръща в среда за жива музика - пространство, в което бургазлии слушат, откриват и израстват с джаза. „Започна от лична потребност да не слушаме джаз само на отделни изяви и гостувания на музикантите през летните месеци в областта, а да имаме постоянна сцена в града, която да събира и обогатява и местната публика с афинитет към този жанр. Оттам се роди и фестивалът“, разказа Маргарита Димова-Манова. 

От първите импровизирани издания до днешния формат в Експозиционен център „Флора“ пътят на ежегодното събитие, което се провежда в рамките на няколко дни през юли и август, е неравен, но постоянен, отбеляза тя. „Имаме ядро от публика, което не се отказва — и към него добавяме млади хора. Вярвам, че това е най-важното доказателство, че фестивалът има смисъл.“

Положителната тенденция, по думите ѝ, е, че интересът не пресъхва, но амбицията на основателите, към които е и Маруся Русева, е да направят по-голяма следваща стъпка: „Време е да надскочим постигнатото. Публиката очаква да каним и по-големи имена — поне по една „звезда“ на издание. Това изисква по-силен ресурс и по-дълга планираност“.

Димова-Манова отбеляза още, че не харесва за джаза да се говори като за „елитарно изкуство“. Напротив — според нея в жанра има широта, любопитство и многопластовост, които всеки може да припознае. „Важно е да възпитаваме вкус, особено в по-младите. Там е устойчивото бъдеще“.

В тази връзка тя отбеляза ключовата роля има Националното училище за музикално и сценично изкуство (НУМСИ) „Проф. Панчо Владигеров“ в Бургас, където различните музикални специалности и особено „Поп и джаз пеене“ създават много добра база за излизане на сцената в жанра. „От години каним млади таланти да се включват във фестивала — понякога като гостуващи вокалисти в съвместни проекти, но и със самостоятелни концерти. В последното издание такъв беше концертът на Мария Вандева от класа на Михаела Тенев - Мишел под съпровод на роял".

Фестивалът се утвърждава през годините и благодарение на институционална подкрепа. „Община Бургас изцяло финансира събитието — това е решаващо за устойчивостта“, казва тя. Един от дългогодишните поддръжници в общинската структура е Димитър Маджаров, който години наред е директор на ОП „Летен театър, фестивали и концерти“, а от настоящата 2025 г. е директор на НУМСИ „Проф. Панчо Владигеров“. „Тази приемственост е важна — вярвам, че като директор на училището той ще продължи да подкрепя фестивала“, каза Димова-Манова. 

Тя допълни, че за единадесет години през „Джаз в Бургас“ са минали едни от най-разпознаваемите български изпълнители — от Хилда Казасян, Васил Петров, Михаил Йосифов и Венци Благоев до Александър Деянов-Skiller, Живко Петров, Митко Карамфилов, Рут Колева, както и още много от формациите, които движат съвременното звучене на жанра. Чуждестранните гости идват от Италия, Германия, Испания, Шотландия, САЩ, Австралия — доказателство, по думите ѝ, че публиката има вкус и към „новото и непознатото“.

„Любопитството към международни имена е голямо. Точно тук, за да вдигнем нивото, е нужна по-сериозна финансова рамка и по-ранно включване в международните тур маршрути — големите артисти планират години напред“, отбеляза Димова-Манова и допълни, че ако градът развие допълнително възможностите си за предоставяне на концертни зали с добра акустика, клубна мрежа и дългосрочни партньорства, резултатът ще се види бързо.

Въпреки че Бургас не е град с изявени джаз традиции от миналото, той продължава да е източник на талант, заяви тя. „Тук се раждат много даровити деца. Важно е да им даваме сцена и перспектива, за да не ги губим по пътя към други градове.“ В този смисъл „Джаз в Бургас“ е повече от фестивал — той е мост между училище и професионална сцена, между любопитството на публиката и високата класа на изпълнителите, отбеляза още Димова-Манова. В представите ѝ за бъдещето на събитието то може да излезе и от концертните си рамки и да предлага също уъркшопове, майсторски класове и дискусии, което да поддържа младата вълна от изпълнители и публика.

/ТС/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

Потвърждение

Моля потвърдете купуването на избраната новина

Към 18:45 на 16.11.2025 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация