site.btaИзложба в Ловеч разказва за 60-годишната история на най-големия в страната паметник на Васил Левски

Изложба в Ловеч разказва за 60-годишната история на най-големия в страната паметник на Васил Левски
Изложба в Ловеч разказва за 60-годишната история на най-големия в страната паметник на Васил Левски
Снимка: Кореспондент на БТА в Ловеч Даниела Балабанова

Изложба, посветена на 60 години от построяването на най-големия в страната паметник на Васил Левски, подреждат в Ловеч Държавен архив – Ловеч, и Регионална библиотека „Проф. Беню Цонев“. В експозицията са включени документи, съхранявани във фондовете на ловешкия архив, както и публикации в месни и национални периодични издания, които допълват документалната информация, съобщи за БТА Павлина Петрова, началник отдел "Държавен архив" - Ловеч. 

Експозицията проследява моменти от историята по създаването на проекта и изграждането на паметника, като акцент в нея е ролята на ловешката общественост, и по-специално на ловешкия учител и изявен филантроп Васил Вишневин, чиято намеса изиграва съществена роля за сегашния вид на паметника и начина, по който въздейства.

Идеята за построяване на паметник на Васил Левски в Ловеч е още от началото на 20-и век

На 25 април 1959 г. по предложение на отдел „Просвета и култура”, Окръжен народен съвет – Ловеч приема решение за построяване на паметник на Васил Левски в града. Идеята за това възниква много по-рано, когато още в началото на 20-и век е създаден фонд за набирането на средства, но инициативата остава нереализирана. 

Една от предпоставките идеята да се възроди отново през 1959 г. е влизането в сила на новото административно-териториалното деление на България, в резултат на което Ловеч придобива статут на окръжен град и логично е желанието на местните ръководни кадри той да се утвърди не само като административен, но и като културен център, разказа Петрова. 

В протоколното решение от същия ден се определя мястото на бъдещия монумент. Това е хълмът „Хисаря”, в непосредствена близост до руините на средновековната крепост. Приема се изработването на проекта да е на конкурсен принцип като изискването е паметникът да бъде скулптурно-архитектурен с монументален характер и да е изработен от дълготрайни материали.

„За съжаление, конкурсната програма не оправдава очакванията и на 2 февруари 1960 г. комисията отхвърля всички представени проекти за изграждането му. Следващата стъпка е да се потърси съдействието на Комитета по строителство и архитектура и Министерството на просветата и културата, чрез които проектирането и изпълнението на паметника на Васил Левски да се възложи на колектив от скулптори от Съюза на българските художници“, посочи още Павлина Петрова. 

През есента на 1960 г. в изложбената зала на Ловеч са представени макети на проектите за изменение на центъра на града и паметник на Васил Левски и са предложени за обсъждане от ловешката общественост. От представените макети най-сполучлива се оказва разработката на колектива, в който участват скулпторите Георги Георгов, Илия Илиев, Иван Кесяков и Димитър Димитров, архитектите Атанас Доросиев и Душко Романов с консултант Милко Георгиев.

В началото на 1961 г. на мястото, определено за изграждане на паметника, е поставен макет в естествена големина

„В началото на 1961 г. на мястото, определено за изграждане на паметника на хълма „Хисаря“, е поставен макет в естествена големина. Но изглежда, че творческите и художествени виждания на авторския колектив се разминават с очакванията на част от ловешката общественост. Изразител на неодобрението по повод визията на паметника става Васил Вишневин“, добави Петрова.

Тя разказа още, че на 25 февруари 1961 г. Васил Вишневин пише писмо до Марин Грашнов, който по това време е председател на „Комитета по строителство и архитектура“, в което казва: „Бъдете уверени, че без съществена корекция на самата фигура, поколенията ще ни съдят за този паметник! Левски трябва да бъде представен такъв, какъвто дълбоко е заседнал в съзнанието на българския народ. Тук е представен като партизанин от най-новия формат. Изглежда, че ръцете на скулптурите са шлифовани в партизански фигури и искат да си послужат със същия калъп.”

Писмото е адресирано с копие до Тодор Живков, Антон Югов - министър-председател на България и Вълко Червенков - зам. министър-председател. 

„По това време в България все още действат така наречените „лагери на смърта“ и най-вече добилия печална слава лагер „Слънчев бряг“ в околностите на Ловеч. Там са били въдворявани хора за далеч по-невинни изказвания. Реакция естествено има и за късмет на Вишневин ефектът от нея е благоприятен. По разпореждане на ЦК на партията въпросът е отнесен до Министерството на просветата и културата, в резултат на което е сформирана комисия, която разглежда проекта за паметник. На 24 април комисията уведомява Вишневин, че са констатирани слабости в работата на творческия колектив и са направени съответните препоръки за корекции“, каза Петрова. 

На 3 юли 1961 г. в София е свикана нова комисия, този път с участието на представители от Ловеч, която да обсъди вече направените промени в макета за паметник на Васил Левски. Вишневин не е сред поканените, но той успява да си осигури присъствие. „В неговия личен фонд се съхранява снимка, направена по време на това обсъждане, на която се вижда макетът на паметника. Прави впечатление, че фигурата на Левски от този макет максимално се доближава до сегашния облик на паметника, което ще рече, че авторите са взели под внимание спорните от художествена и естетическа гледна точка въпроси. На това обсъждане Вишневин взима отношение по два въпроса. Първият е повдигането на пиедестала, а вторият е небрежно отворената яка на ризата на Апостола, като казва, че така той изглеждал повече на „весел турист“, а не на „революционер, изложен постоянно на опасност“, разказа Павлина Петрова.    

По думите й проблемите около визията на паметника несъмнено оказват влияние върху темповете на работата по строителството му. Изоставането е очевидно, а отговорността се прехвърля на творческия колектив, който не изпълнява в срок договорните отношения по изработването на скулптурната фигура в действителни размери. Налице са и финансови проблеми. Забавя се също и работата по оформянето на терена около паметника. 

Самото отливане на скулптурната фигура в бронзолеярната на Съюза на българските художници отнема една година и процесът е завършен едва през ноември 1963 г.  

До средата на февруари 1964 г. четирите части на скулптурната фигура вече са монтирани, а довършителните дейности по оформлението на паметника и пространството около него приключват към средата на месец май. 

Официалното откриване на паметника е на 27 май 1964 г.

Официалното откриване на паметника е 27 май 1964 г. По този повод в Ловеч пристига партийно-правителствена делегация водена от Тодор Живков.

Още от сутринта тълпи от народ изпълват тесните калдъръмени улички на старинния квартал „Вароша“ и стълбите, водещи към паметника. Хора има навсякъде дори и по скалите на двата хълма „Хисаря“ и „Стратеш“. Церемонията по откриването на паметника е традиционна за такъв род събития. След приветствените слова и речите събралото се множество отдава почит с едноминутно мълчание под звуците на траурния химн „Обесването на Левски” в изпълнение на Ловешкия представителен хор „Панайот Пипков”, а паметникът е отрупан с венци и цветя, каза още Петрова. 

По думите й, освен паметника, в този ден е открит и паркът „Стратеш“ с новоизградените хотел-ресторант, летен театър, зоопарк и красиво оформени алеи. 

Бронзовата фигура на Васил Левски е с височина 9 м, тежи повече от 10 тона и стъпва върху 5-метров гранитен постамент, като целият паметник добива внушителни 14 метра, което по размери го прави най-високия паметник на Васил Левски, издигнат до момента. Върху постамента с месингови букви са изписани заветните слова на Апостола „Ако спечеля, печеля за цял народ, ако изгубя, губя само мене си”. По-късно поради вандализъм на мястото на месинговите букви е поставена мраморна плоча със същия текст. 

През 1982 г. е изработен проект на вертикална планировка и архитектурно оформление подходът и теренът около паметника. Инвеститор и изпълнител на проекта е фирма АИР „Вароша“ - Ловеч.

През 2016 г. е извършен обстоен преглед на паметника от специалисти от лабораторията за анализи и консервация в Националния археологически институт към БАН. Открити са пукнатини по скулптурната фигура и постамента на паметника и е констатирана неотложна нужда от реконструкция и консервация. Ремонтните дейности са извършени през 2018 г. и са част от инициативите, свързани с честването на 180 години от рождението на Апостола. 

Вече 60 години паметника на Васил Левски е един от символите на Ловеч, а за известен период от време присъства като отличителен знак в герба на града, посочи Павлина Петрова и добави, че всички тези факти са разказани в изложбата, подредена в центъра на Ловеч.

 

/ХТ/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 00:58 на 23.06.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация