site.btaСлед откритията в пещерата „Бачо Киро“ край Дряново вече се говори за цялата материална култура на Homo sapiens, посочи д-р Ценка Цанова

След откритията в пещерата „Бачо Киро“ край Дряново вече се говори за цялата материална култура на Homo sapiens, каза за БТА д-р Ценка Цанова от департамента по археогенетика в Института "Макс Планк" за еволюционна антропология. Тя е главен организатор в семинар на Международния съюз за праисторически и протоисторически науки (UISPP), посветен на темата „Произходи и развитие на началния късен палеолит в Евразия“, проведен в Дряново през октомври тази година.

Трябва да се подчертае, че откритата популация на Homo sapiens край Дряново преди се считаше, че заварва неандерталците тук, в Европа, и е имало конфронтации между тях. Оказа се, че няма нищо подобно. Генетично бе установено, че те имат общи контакти от няколко поколения. Най-малко шест-седем генерации преди това е имало контакти, живеели са дори заедно, посочи за БТА археологът доц. д-р Николай Сираков.

Според него другото, което е много интересно, за популацията на Homo sapiens - на съвременния човешки вид, е, че напуска нашия район, отправя се на изток през Централна Азия, чак до Североизточна Азия към Беринговия проток. Там се установява за един по-дълъг период – няколко хиляди години, почти 10 000 години. В това време Homo sapiens има връзки с местните популации. Това също е било генетично установено. Има връзки и с първите японци, предшествениците им от о. Хокайдо. Връзката пак е доказана генетично и при съвременните индианци - те заселват Аляска, а след това и на юг, каза доц. Сираков.

Периодът, от който са останките, изследвани в дряновския регион, климатично не е бил неблагоприятен за вида. Това е краят на ледников период, в който е имало затопляне и условията започват да стават по-подходящи. Касае се за период преди около 45 000 – 47 000 години, допълни доц. Сираков.

„Изотопните анализи, комбинирани с радиовъглеродните датировки на човешките останки показват, че има най-малко три заселвания в пещерата „Бачо Киро“ и първото от тях е било при изключително студен климат, подобен на този в Скандинавието. Максималната температура през лятото е била до 16 градуса, а зимата е стигала до минус 20. Това, което проследяваме в „Бачо Киро“, е тяхната адаптация и многостранното им приспособяване – лов на сравнително едри животни, използване на пещерни мечки, на кожата им за дрехи, на зъбите им за бижута и на костите им за сечива. Следващото заселване, пак на индивиди от същатата популация, е при по-умерен климат, но значително студен. Модерните хора се адаптират, което изисква  изключителни усилия и социална организация, за да оцелеят и да се разселват. Не всички вълни на миграция са били успешни, но тази в „Бачо Киро“е била изключение“, каза д-р Ценка Цанова.

Относно популяризирането на тези достижения в страната и чужбина тя е на мнение, че въпросът е свързан с културата и политиката на държавно ниво. "Успехът зависи от стабилността на системата: когато има ред и спазване на законите, всичко функционира. В противен случай процесите са затруднени.“, отбеляза д-р Цанова.

"Туристите често търсят преди всичко атракции, но археологията и историята са научни дисциплили. Ние работим с факти и доказателства, а не със сензации," категорично допълва д-р Цанова.

По повод други останки, отрити в пещерата „Козарника“, област Видин, и тяхното отношение с тези от „Бачо Киро“, доц. Сираков посочи: Мога да ви кажа всичко, защото аз ръководех проучванията заедно с мой колега - професор Жан-Люк Гуадели – начело на екипа от археолози от френския Национален център за научни изследвания от Бордо. Доста години работихме, в момента - не. Имаме данни от същия период и от един много по-ранен период, когато неандерталците живеят – няколкостотин хиляди години, и преди това имаме още по-ранни следи – почти един милион години преди нашето време.  Така че е отдавна заселването на нашата земя, започнало е на нашата територия много отдавна. Тук са първите заселвания в Европа, това може да се каже без всякакво съмнение, защото ние сме на кръстопътя между Азия, Африка и Европа, допълни доц. Сираков.

Пещера „Бачо Киро" е обект, известен в световен мащаб и е ключ за разбирането на първоначалното заселване на Европа. Homo sapiens идва от Африка, минава през Предна Азия и Близкия изток и се заселва в цяла Европа. Досега се смяташе, че заселването на Европа е започнало от други места, вече се знае – това е от района на сегашна България", каза пред БТА д-р Фони льо Брюн-Рикаленс, учен от Люксембург. Според него изследователят трябва да има голям късмет, за да попадне на нещо,  което е толкова съществено и интересно. "Обектът е много добре запазен и подходящ за сериозни проучвания. Страхотно е и за нас, и за целия научен свят, че тук са много добре запазени човешките останки и следи от човешкото присъствие, генетично в самите пластове. И понеже са първите модерни хора, те вече са имали и украшения. За тях е имало смисъл“, допълни д-р Фони льо Брюн-Рикаленс.

Според него на симпозиума в Дряново са разисквани много важни въпроси. Участват специалисти от Япония, Америка и други страни. Представени са 52 доклада от 27 страни. Въз основа на артефактите и на всички находки, които са намерени, се възстановява историята. Фактите и находките създават една реална картина на тогавашния живот. Експертите в симпозиума се надяват българските научни институции да подпомагат бъдещи изследвания за откриването на още факти. 

„Съществено е да се подчертае, че за този период, свързан с първото разселване, разполагаме с изключително малко човешки останки в Евразия. Най-значителната част от тях сме открили  в пещера „Бачо Киро“. Тук не само имаме повече индивиди, отколкото в много други находища, но ги откриваме в пълния контекст на техния живот- кремъчните и костните сечива, които са изработвали на място в пещерата; животните, които са ловували и експлоатирали, и цялата им материална култура.  Всичко това е подкрепено от лабораторни анализи, палеогенетически изследвания и сътрудничество с европейски научни институции“, посочи в заключение д-р Цанова.

Доц. Сираков изрази задоволството си, че при симпозиумите и проучванията се засичат две генерации учени, като се вижда, че има кой да приеме щафетата. Пример за това е, че д-р Цанова е била докторант на доц. Николай Сираков.