site.btaКристо и Жан-Клод проправят път в изкуството, който и за още 90 години няма да се повтори, смята галеристът от Кърджали Галина Димова

Кристо и Жан-Клод проправят път в изкуството, който и за още 90 години няма да се повтори, смята галеристът от Кърджали Галина Димова. Тя бе гост в пресклуба на БТА в Кърджали по повод представянето на юнския брой на списание ЛИК, посветен на 90-годишнината от рождението на Христо Явашев. Събитието се състоя в Център „Кристо и Жан-Клод“ в Габрово, в зала „МаксиМ“ на БТА в София, а с видеовръзка се включиха и националните пресклубове на БТА в страната и чужбина. 

Когато говорим за Кристо, който малко по-късно става тандем с Жан-Клод, говорим за един тандем, който оставя много ярка следа в съвременното изкуство.Ккогато говорим за Христо Явашев, може би трябва да се тръгне още от Габрово, каза Димова, която е изпълнителен директор на арт движение "Кръг". Тя е на мнение, че Кристо и Жан-Клод проправят път в изкуството, който и за още 90 години с всички технологии, които сме постигнали, няма да се повтори. По думите й интерес буди и родът на Явашев, в който има много разнородни, но талантливи хора.

„През 1935г., на 13 юни, той се ражда в семейство с още двама братя – Анани Явашев, който е актьор, и Стефан Явашев, който е изобретател на препарата за миене на чинии, известен като веро. Майка му Цвета Димитрова е родом от Солун, дъщеря на голям македонски търговец. Баща му Владимир Явашев е дипломиран във Виена, а леля му Дора е съпруга на видния български политик Иван Багрянов“, припомни Галина Димова. Според нея старт на пътя на Кристо в България дава майка му, която го въвежда в среда на скулптори, художници и актьори още в ранна детска възраст. До такава степен е бил запознаван от първа ръка с изкуството, че когато е почнал да учи, не му е било интересно, защото нямало с какво да го изненадат. 

„Когато заминава за чужбина, първо отива при роднини в Прага. Неговата баба Антонина е сестра на художника Вацлав Трунечек“, коментира Галина Димова. Той може да рисува и невероятни портрети, запознава се с жена си Жан-Клод, правейки портрет на нейния баща. 

„Интересен факт за мен е, че те двамата са родени в една и съща година, на една и съща дата, в един и същи час. Доста интервюта изгледах за 90-годишнината, но това да срещнеш сродната си душа, спътника си в живота и да промениш целия си светоглед, защото тя толкова го е харесвала - не знам как до го опиша“, отбеляза Димова. Тя допълни, че първата квартира на двамата е в близост до Триумфалната арка - един от техните символи на любовта, който са искали да опаковат и правят това след години. 

По думите й малко известен факт е, че Кристо е стоял гладен през цялото време, когато твори. Сутрин е закусвал скилидка – две чесън с кисело мляко, работел е прав през цялото време в ателието си в Ню Йорк и никога през живота си не е боледувал. „Той самият твърди, че когато си гладен, сетивата ти са обострени и усещаш всичко по много по-различен начин“, допълва Димова. Тя припомни, че творецът с български произход попада на първа страница на в. "Ню Йорк таймс". 

„Има такъв кърджалиец и това е самотният мореплавател капитан Георги Георгиев, но нямаме човек на изкуството“, коментира още тя. И си спомни денят, в който гледа по телевизиите реализирания проект за плаващите кейове, чийто замисъл е от 1971 г. 

„Това е моят любим проект и не искам да съм лош пророк, но мисля, че друг българин в сферата на изкуството никога няма да има“, казва Димова. По думите й плаващите кейове не са просто проект, а изкуство, което са искали да подарят на хората. Това е единственият проект, който не е затварян 24 часа за посетители. Очакваните около 40 хиляди човека се оказват много повече – над 1 милион. В екипа участва и българският водолаз Росен Желязков и пробите са били правени първо в Созопол. Това е един от малкото проекти с голям риск за живота на хората без жертви. Всичко след случването на проекта е било рециклирано, а финансовият ефект върху региона е бил значителен. Първоначално е било изчислено, че приходите за Северна Италия и за малките селца и градчета около езерото ще бъдат около 40 милиона евро, а те надхвърлят 80 милиона", отбеляза тя.

„Двамата са искали изкуството да бъде радост и щастие за хората и то да бъде безплатно. Всеки, който е успял да отиде, казва, че това е нещо необикновено, което няма да се случи никъде другаде и този вид изкуство е сравняван с нетрайността на детството и на живота, който ни се случва и който не може да бъде преживян втори път“, каза Галина Димова. Тя подчерта уникалността и на друг негов проект „Чадърите“, случил се на територията на две държави – Япония и САЩ, в който 3100 чадъра се отварят в един и същи момент. 

За проекта „Портите“ , чиято идея се ражда през 1979 г., Христо Явашев и Жан-Клод чакат и се борят с администрация и разрешителни цели 30 години. Един от отказите, които получават е от 251 страници, но това не ги спира. 

„Не съм много сигурна дали геният може да бъде описан. Това е нещо, което няма да бъде повторено, защото е с нечовешки труд и не знам дали човек може да си представи какво значи да работиш за мечта, за която да чакаш години, да осъществяваш с години, с екипи, по мащаб, с който работят фабрики. А това е просто един човек, който е роден преди 90 години в България“, каза още Галина Димова.