site.btaВзрив на музикални таланти има у нас, според председателя на Съюза на българските композитори

BOBSTH 07:30:02 04-12-2021
RZ1855BO.010 07:30
Перник - музика - Ценко Минкин - интервю

Взрив на музикални таланти има у нас, според председателя на Съюза на българските композитори


Перник, 4 декември /Елка Робева, БТА/
Взрив на музикални таланти се наблюдава у нас, коментира в интервю за БТА председателят на Съюза на българските композитори /СБК/ Ценко Минкин. По думите му страната ни е духовен резерват. "Оттук минава Критско-Микенската ос, на земите ни има стародавни културни пластове, които спомагат за съществуването на богата духовност. Концертмайсторите в почти цяла Европа и Америка са българи, както и в световните оперни театри", твърди Минкин.
По думите му произведения на български композитори звучат в Карнеги Хол в Ню Йорк, в Берлин и на други световни сцени. Председателят на СБК обаче алармира, че страната ни губи младите си таланти. Те бързат от студентската скамейка да заминат за чужбина поради недооценяване на труда им, пренебрежение и ниско заплащане, притеснен е композиторът.
Когато възпитаваме добра публика, ние ще имаме и добри автори, защото това е свещената троица - автор, изпълнител, публика, посочи Минкин. Според него по този начин се създават и добри изпълнители, и благотворната среда за разцвета на един авторски талант. Децата не се учат в училище на изкуство, нямат и достатъчно часове по книжовен български език, отбеляза Минкин. Той добави, че композиторите се раждат, обучението само спомага за развитие на дадения им от Всевишния талант. Създаването на един автор е много труден процес, това не е урожай, подчерта председателят на СБК. По думите му сега ще има нов прием на членове на СБК, но авторите на класическа камерна и на симфонична музика не са много.
Чалгата не е изместила класическата музика, за всеки има място под слънцето, категоричен е Минкин. Според него обаче явлението чалга не може да бъде игнорирано. То е достатъчно агресивно и напористо, блъска с лакти и е заело почти изцяло публичното и медийно пространство, смята председателят на СБК. По думите му много малко внимание се обръща на достиженията в съвременната камерна, симфонична, хорова, оперна музика.
От СБК предлагат културата да получи своите две минути в специализирана рубрика на ежедневните телевизионни новини, както спорта, например. "Да се каже какво става по света с българската култура. А то се случва всеки ден, но никой не го знае", огорчен е Минкин.
Според него пагубната поговорка "Музикант къща не храни" действа демотивиращо на класическите музиканти. Той смята, че отношението, вкоренено към професията музикант, не е на необходимото ниво. "Музикантът преминава особен курс на обучение от 5-ата си годинка до 20 -ата. Никоя друга професия не дава такива жертви - цялото детство, целият финансов ресурс на семейството са впрегнати в израстването му", сподели композиторът. Нека да уважаваме тази професия, призова председателят на СБК.
СБК отпечатва пиесите на своите членове и ги представя в книжарницата срещу Народния театър в центъра на София. Съюзът финансира и изпълнения на техни камерни творби. Има добра практика СБК да представя нови пиеси за оркестър, а БНР да ги записва, посочи Минкин. По думите му у нас не е изяснен статутът на професията композитор и това е голямата болка. "Как да пише един автор класически творби, след като този труд е незаплатен", пита председателят на СБК. Според него именно тук е скрито разковничето - необходима е политика за овъзмездяване на труда на авторите на класическа музика.

Следва цялото интервю:

Въпрос: Г-н Минкин, как се справят композиторите в условията на пандемия?
Отговор: Справят се с търпение, смирение и мъжество. Благодаря на колегите, че не спират да пишат музика. Благодарение на тяхното творчество успяхме и тази година между 4 и 27 октомври да организираме за пореден път форума "Нова българска музика". Това е една непрекъсната добра традиция, която за щастие, дори в условията на ковид пандемия, не сме прекратили. Не е лесно, нямаме никаква финансова помощ, всичко е направено със собствен финансов ресурс.

Въпрос: Има ли спад в интереса към професията композитор?
Отговор: На изкуство и любов хората не се учат. Композиторите се раждат, обучението само спомага за развитие на дадения им от Всевишния талант. Създаването на един автор е много труден процес. Той изисква и добра обществена и културна среда, за което ние днес не се замисляме. Децата не се учат в училище на изкуство, нямат и достатъчно часове по книжовен български език. Когато възпитаваме добра публика, ние ще имаме и добри автори, защото това е свещената троица - автор, изпълнител, публика. Така се създават и добри изпълнители, и благотворната среда за разцвета на един авторски талант. Не е никак лесно, това не е урожай. Сега ще има нов прием на членове на СБК, но мога да кажа, че авторите на класическа камерна музика и на симфонична не са много, за жалост. Днес е много трудно един млад автор да има достъп до симфоничен оркестър, да си чуе пиесата, да види къде са неговите пропуски, как той ще се развива в бъдеще. Липсата е сериозна и е необходимо да насочим към проблема официалната държавна културна политика.

Въпрос: Как се променя музиката в годините?
Отговор: Както всяко нещо - с времето си. Ние не можехме и да си помислим за съществуващата бърза комуникация само преди 20 години. Благодарение на интернет, записи достигат до всички точки на света. Днес един млад човек може да е прекалено информиран, но това не ни прави по-духовни, за съжаление.

Въпрос: Музиката е естетическа категория. Дразни ли Ви вкусът на младите?
Отговор: Напротив. Опитвам се да ги разбера и ако те не са успели да достигнат до една по-висша естетика, то вината не е тяхна, а на лошото възпитание.

Въпрос: Чалгата зае ли мястото на класиката?
Отговор: За всеки има място под слънцето. Не можем обаче да игнорираме това явление. То е достатъчно агресивно и напористо, блъска с лакти и е заело почти изцяло публичното и медийно пространство. Много малко внимание се обръща на достиженията в съвременната камерна, симфонична, хорова, оперна музика.

Въпрос: Ако не се лъжа, България има повече оперни театри и симфонични оркестри на глава от населението от Полша, например. Тогава?
Отговор: България е духовен резерват. Оттук минава Критско-Микенската ос. Да започнем със стародавните културни пластове, които са на тази земя. Явно, че те спомагат за съществуването на една богата духовност. Няма как изкуството да се мери на глава от населението. Ние просто сме талантлив народ, но и силни индивидуалисти.

Въпрос: Музиката носи радост. Успяват ли нашите композитори да направят щастливи българите?
Отговор: Музиката не носи само радост, а и размисъл, води човек до различни състояния на духа. Лошо разбиране е, че тя е предназначена само за забавление. Музиката не е фон. В България съществува една пагубна поговорка - "Музикант къща не храни". Това действа демотивиращо на класическите музиканти. Отношението, вкоренено по принцип към професията музикант, не е на необходимото ниво, защото той се готви 15 години. Музикантът преминава особен курс на обучение от 5-ата си годинка до 20-ата. Никоя друга професия не дава такива жертви - цялото детство, целият финансов ресурс на семейството са впрегнати в обучението на музиканта. Нека да уважаваме тази професия. И след като се научим да я уважаваме и да я ценим, ще разберем защо по света концертмайсторите в почти цяла Европа и Америка са българи, както и в световните оперни театри.

Въпрос: Тази тенденция задържа ли се и при младите?
Отговор: За съжаление, ние ги обучаваме тук и те веднага бързат да заминат в чужбина. Причините са комплексни. Първата е ниското заплащане в България. Няма да кажа какво е, срам ме е, особено на колегите в държавните и общински оркестри е направо позорно. Затова младите хора, които ние обучаваме със средства на държавата, веднага бързат да я напуснат. Губим страшно талантливи млади хора. Наскоро слушах концерт на младежка филхармония "Пионер" - наследник на емблематичната филхармония с диригент Влади Симеонов. Бях във възторг от изпълнението им на Симфония в ре минор на Цезар Франк. Младите хора свириха като зрели възрастни музиканти. И ние ги губим. Те бързат от студентската скамейка да заминат за чужбина поради недооценяване на труда им, пренебрежение и ниско заплащане. А талантите никнат като гъби, имаме взрив на таланти. Но кой говори за култура и духовност днес, въпреки че тя е спасението ни? Ако COVID-19 е засегнал нещо, то е най-вече културата в световен аспект. Тя е най-потърпевша. От всички браншове се оплакват, само артистите понасят лишенията и ограниченията. Те просто смирено си вършат тяхното дело. Затова нека да ги уважаваме.

Въпрос: Класическата музика намери път и в съвременната. Например стила на Васко Василев.
Отговор: За щастие, има и такива случаи, когато един виртуозен музикант и артист, какъвто е Васко Василев, със своята атрактивност, спомага класиката да достигне до по-широк кръг слушатели. Той винаги е привлекателен образ за публиката, но ако ние не създаваме традиции, добра аудитория, няма как да се радваме на бъдещо развитие на този жанр.

Въпрос: Звучат ли произведения на български композитори в чужбина?
Отговор: Да, за наше щастие. Наскоро, на 28 октомври, в Карнеги Хол в Ню Йорк. Миналата година през ноември, в Берлин се изнесе един концерт по случай 140 години от българо-германските отношения от представителен камерен оркестър на Софийската филхармония под палката на маестро Найден Тодоров. Наред с немска предкласика и романтизъм, респективно Бах и симфония от Менделсон, бяха изпълнени и пиеси от български автори - на Красимир Кюркчийски, Любомир Денев - младши и Ценко Минкин.
Още много наши композитори звучат зад граница. Те се изпълняват, но това не достига до медиите. Защо в телевизионните новини, както има спорт, който в никакъв случай не омаловажавам, да няма такава специализирана рубрика и за култура? Макар и за две минути да се каже какво става по света с българската култура. А то се случва всеки ден, но никой не го знае.

Въпрос: Как привличате млади композитори?
Отговор: Много трудно, с онова, с което може да помогне, а то също не е малко. Първо Съюзът отпечатва пиесите на своите членове и ги представя в книжарницата срещу Народния театър в центъра на София. Там може да се продават техните творби. Когато са членове на СБК, участват в различни концертни изяви, в които СБК финансира първите изпълнения и въобще изпълненията на техни камерни творби. Има добра практика между СБК и БНР Съюзът да представя нови пиеси за оркестър, а БНР да ги записва. Дори в елементарен битов план имаме прекрасна творческа база на Черноморието, в която могат да почиват и да събират сили. У нас не е изяснен статутът на професията композитор и това е голямата болка. Как да пише един автор класически творби, след като този труд е незаплатен? Тук е разковничето - необходима е политика за овъзмездяване на труда на авторите на класическа музика.
/РЗ/