site.btaОкръжен съд – Кюстендил: Информационна кампания на Районен съд Кюстендил: „Права и задължения при Заповедно производство“. Интервю със съдия Кристиян Стоилов

Кристиян Стоилов е съдия в гражданското отделение на Районен съд – Кюстендил. Съдия Стоилов ще отговори на няколко въпроса, касаещи разрастващия се сред обществеността проблем за задлъжнялостта на гражданите и ще изясним с него един от най-лесните начини за издаване на изпълнително основание в полза на кредиторите – заповедното производство, съответно какви са възможностите за защита на длъжниците в този вид съдебни производства.

- Съдия Стоилов, първо, благодаря за отделеното време. Нека да започнем с това - какво всъщност представлява т.нар. „заповедно производство“?

И аз благодаря за темата и за отделеното внимание, защото ще е лъжа, ако се каже, че този вид производства са малко, а някак остават извън полезрението на обществото. Най-общо казано, заповедното производство представлява съдебно производство, при което основната цел на инициатора е да се сдобие с изпълнително основание за едно свое вземане. Заповедното производство може да започне по инициатива на всяко правоспособно лице, което твърди, че притежава някакво вземане срещу друго лице или няколко лица. Без съмнение, това е най - бързият начин за снабдяване на един кредитор с изпълнителен лист в гражданския оборот, въз основа на който вече може да се пристъпи към принудително изпълнение с помощта на съдебните изпълнители. Иначе, заповедното производство си има отделна, едноименна глава в Гражданския процесуален кодекс. Биват два вида, известни са сред обществеността като заповедно производство по чл. 410 от ГПК, това е стандартното заповедно производство и заповедно производство по чл. 417 от ГПК, което всъщност е специалния ред за издаване на изпълнителното основание.

-        Съдия Стоилов, какво всъщност представлява заповедното производство по чл. 410 от ГПК и какви са неговите специфики?

Всеки, който твърди, че му дължите парична сума или движима вещ, може да подаде заявление до районен съд, в което да посочи размера и вида на вземането, съответно и данните за страните - кредитор и длъжник. Образува се дело, като в тридневен срок от постъпването на заявлението по чл. 410 ГПК, районен съдия, на който това дело е разпределено, го разглежда в закрито заседание и издава заповед за изпълнение, в случай че претенцията е до 25 000 лв., когато става въпрос за парична сума. Може да се издаде заповед и за предаване на движими вещи. Ако съдът установи, че страните са правоспособни и вземането, което се твърди, отговаря на тези законови критерии, съдът издава заповед за изпълнение. Тя всъщност е изпълнителното основание, въз основа на което се издава и изпълнителен лист, но това вече се случва след законова процедура, която трябва да се изпълни. 

-        Какво бихте ми казал, ако аз като гражданин съм посетен от призовкар и получа заповед за изпълнение на парично задължение?

Фактът, че срещу Вас е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК не значи, че вече сте осъдени да платите посочената в нея сума. Следва да се има предвид, че съдът предоставя едномесечен срок, в който можете, в случай, че не дължите посочената сума или част от нея, да подадете възражение срещу тази Заповед. При положение, че дължите тази сума, то тогава имате отново едномесечен срок за доброволното й погасяване, без да се пристъпва към принудително изпълнение срещу Вас.

Начинът, по който можете да кажете на съда „аз не дължа тези пари“ е като подадете възражение в този срок. Празна бланка на възражението ще получите заедно със заповедта за изпълнение. Не е нужно да се мотивирате защо не дължите тези пари. Това е и целта на заповедното производство - да се установи дали едно вземане е спорно или не. Ако не е, логично няма да се подаде възражение. В случай, че сте подали възражение, т.е. смятате, че не дължите посочената сума, то тогава кредиторът може, за да не загуби действието на издадената заповед, да образува по своя инициатива исково производство пред съда за установяване съществуването на вземането, за което ще бъдете уведомени и ще Ви се даде възможност да участвате активно в него, за да докажете своите възражения и защо всъщност не дължите тези пари, или съответно връщане на движимите вещи. На база събраните доказателства, съдът решава дали длъжникът дължи на кредитора посочената сума или вещи.

-Ами ако откажа да получа заповедта и приложенията към нея? Тогава дължа ли на кредитора?

Отказите да се получат книжата не водят до нищо хубаво за длъжника. В процеса по връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение, ако призовкарят Ви установи на адреса, но въпреки това, Вие откажете да получите книжата, на основание чл. 44, ал.1 от ГПК се счита, че книжата са връчени редовно и започва да тече едномесечния срок за възражение. В този случай обаче нито ще знаете спрямо какво да възразявате, нито спрямо кого, тъй като не сте получили книжата. Ако в срок не подадете възражение, то значи, че сте съгласен, че дължите посочената сума или вещи, поради което се издава изпълнителен лист. Тогава следва принудително изпълнение чрез държавен съдебен изпълнител или частен съдебен изпълнител, в случай, че кредиторът ви реши така. 

Тук е хубаво да отбележим, че съгласно промените в разпоредбите, касаещи заповедното производство, които влизат в сила от 01.07.2025 г., възраженията, които длъжникът може да подаде, ще се приемат във всички районни съдилища в страната, което е допълнително улеснение.

-        С какво се различава процедурата при т. нар. заповедно производство по чл. 417 ГПК?

При образуване на заповедно производство по реда на чл. 417 и следващите по ГПК е без значение цената на претенцията. Искането винаги се разглежда от районния съд, като се издава Заповед за незабавно изпълнение, в случаите, в които към заявлението е представен и изрично посочен документ от изброените изчерпателно в разпоредбата на чл. 417, ал.1, в точките от 1-ва до 10-та, който да установява това вземане. Примерно, такива документи могат да бъдат извлечение от счетоводните книги на банка, държавни учреждения или общини; нотариален акт или друг документ с нотариална заверка на подписите, в които има изрична клауза за заплащане на парична сума или предаване на други заместими вещи; актове за начет, издадени от приходната администрация или контролен орган и ценни книги, като например записа на заповед, менителницата и др.

В този случай, съдът проверява само дали представения документ със заявлението е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В случай, че се установи подобно вземане, съдът разпорежда незабавно изпълнение, издава заповед за незабавно изпълнение и въз основа на нея издава и изпълнителен лист.

-        Т.е. тук не се цели установяване на безспорност на вземането, щом веднага се издава изпълнителния лист. Тогава длъжникът може ли въобще да се защити?

В този случай длъжникът е осъден да заплати тази сума, но това не значи, че няма възможност да се защити. Той отново може да възрази в едномесечен срок от получаването на заповедта за незабавно изпълнение, че не дължи сумата или връщане на вещите и тъй като на база издадения изпълнителен лист е започнало принудително изпълнение, щом е получил заповедта, на основание чл. 420 от ГПК може да бъде поискано от съда и спиране на принудителното изпълнение. При подаване на възражението, съдът образува ново дело – исково производство, в което да прецени възраженията на длъжника и представените доказателства.

В случай, че е издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед или друга ценна книга, не е необходимо да се иска спиране на изпълнението по чл. 420 от ГПК, доколкото в този случай, съдът по силата на закона, служебно, постановява спиране на изпълнението до влизане в сила на решението в исковото производство.

- В последно време много се говори за колекторски фирми, бързи кредити, някой взел заем от 500 лева например, после трябвало да връща в пъти повече. В този случай необходима ли е защита за длъжника и има ли такава въобще?

Има, законът беше изменен в последните години, в насока защитата на длъжниците-потребители. Сега вече съдът, получавайки заявлението от кредитора, дължи служебна проверка за неравноправни клаузи в сключени договори между търговец и физическо лице-потребител, като доста често искания за неустойки, допълнителни такси или друг вид вземания се отхвърлят и за тях не се издава заповед за изпълнение. В тази насока са и основните закони – Законът за защита на потребителите и Законът за потребителския кредит, както и практиката на Върховния касационен съд. Защитата за потребителите е засилена, като с колегите от гражданското отделение в съда се опитваме всеки път да правим нужната проверка за такива неравноправни клаузи и смятам, че се справяме доста добре. Хубаво е, че и законодателството върви в тази насока, сега вече и с приет закон за личен фалит, който обаче е тема за друг разговор.

 -Благодаря за изчерпателните пояснения!

И аз благодаря!

Новообразуваните граждански дела в Районен съд Кюстендил, в групата на заповедните производства по чл. 410 от ГПК са 535, това показва статистиката от началото на 2025 година, спрямо 568 за същия период на 2024 г. През миналата 2024 година този вид дела са били 1 179 на брой. Гражданските дела по чл. 417 ГПК са били 522, а от началото на 2025 година са новообразувани 229 дела.

Информационната кампания на Районен съд Кюстендил „Права и задължения при Заповедното производство“ е част от образователната програма „Съдебната власт – информиран избор и гражданско доверие. Отворени съдилища и прокуратури”, през учебната 2024 / 2025 г.