site.btaЗам.- кметът на община Кюстендил Кристиян Иванчов и експертът в отдел Туризъм Георги Разсолков представиха община Кюстендил на деветата работна среща на туристическия бизнес и местната власт в Пловдив

Зам.- кметът на община Кюстендил Кристиян Иванчов и експертът в отдел Туризъм Георги Разсолков представиха община Кюстендил на деветата работна среща на туристическия бизнес и местната власт в Пловдив, организирана от АБТТА.  

На откриването на форума присъстваха Амелия Гешева – зам.-министър на културата, проф. Мариела Модева – съветник на министъра на туризма Зарица Динкова, Пламен Панов зам.-кмет община Пловдив, доц. Нина Найденова – директор на Държавна опера Пловдив.

Освен зам. кметовете на общините Кюстендил и Пловдив, на форума имаше представители от Варна, Банско, Поморие, Чирпан, Велико Търново, Сандански и Стара Загора.

Кристиян Иванчов представи огромния туристически потенциал, който има община Кюстендил с нейното богато културно – историческо наследство, както и със своите уникални природни забележителности като Скакавишкия водопад и Вековните секвои в местността Ючбунар.

Той посочи общите цели, към които се стреми администрацията заедно с местното сдружение по туризъм и бизнеса, а именно- популяризирането на културно- историческото наследство на региона и превръщането на Кюстендил в разпознаваема туристическа дестинация.

Иванчов увери присъстващите, че новото ръководство на община Кюстендил се ангажира приоритетно с културно- познавателния туризъм, защото община Кюстендил има богата история и традиции, които привличат гости от всички точки на света.

България e обявена зя предпочитана дестинация през 2024 г. от Европейската асоциация за туристически агенти и туроператори (ЕКТАА), стана ясно на престижния форум.

Това означава, че догодина страната ни ще бъде рекламирана пред членовете на всички национални европейски асоциации на туроператори и турагенти. Представители на туристическата индустрия от 26 страни ще пристигнат у нас за своята годишна среща и ще могат на място да се запознаят с туристическия потенциал на страната ни.

„Културният туризъм не може да съществува без основния си ресурс  – културното наследство – материално и нематериално, историческо наследство и съвременна култура. А от друга страна културното ни наследство може да промени туристическия профил на страната ни и да стане емблемата на Дестинация България. Културният туризъм означава качествена дестинация и има много по-силен мултиплициращ икономически ефект върху пряко и непряко свързаните бизнеси от всички останали сфери. Но още по-важно е, че се осигуряват и повече приходи за културните ни институции – музеи, оперни театри, фестивални организатори и др. За това изключително много се радвам, че за пръв път събрахме на една маса, институциите, от които пряко зависи развитието на сектора, а именно Министерство на културата и Министерство на туризма, както и водещата община в тази сфера – Пловдив.“, заяви Стоева на форума в Пловдив.

Тя посочи, че на практика България като дестинация има потенциал да предложи от всички видове културен туризъм и всичко това е  на „една ръка“ разстояние. В рамките на една седмица и без дълги преходи може да се направят маршрути с богато и разнообразно съдържание включващо от всичко – културно-историческо наследство от античността до най-новата история, хубаво вино и вкусна балканска кухня, прекрасни природни пейзажи и автентичен фолклор. Това е огромно предимство и е показателно за разнообразието в ресурсното обезпечение на дестинацията ни. Същевременно страната ни предлага и множество възможности за автентични преживявания, като да участваш в правенето на баница и кисело мляко или да научиш как се майсторят гайдите или пък да се срещнеш с изпълнителите след оперно представление и много други възможности.

На форума бяха отчетени  проблеми, трупани с години, които пречат България да е успешна дестинация за културен туризъм.

·  Остаряло управление на емблематични музейни обекти

·  Лоша инфраструктура, без достъп за трудноподвижни туристи

·  Подценена стойност на световно значими обекти

·  Слаба информираност и цялостно представяне на обектите от културното наследство

·  Липса на комуникация между международната дейност на музеите и другите културни институти с Министерство на туризма или директно с туроператорските организации. Такова взаимодействие би имало много добър маркетингов ефект и би повишило приходите и на музеите.

·  Липса на комуникация между държава, община и отделни институции

·  Липса на кадри в сферата на туризма, например екскурзоводи

Деветата годишна среща на туристическия бизнес и местната власт продължи с дискусии и презентации за добрите практики и предизвикателства пред българския туризъм, културното наследство като туристически ресурс и принос към местната икономика; кулинарен и винен туризъм – как да развием устойчива туристическа дестинация, практически семинари.