site.btaВъв ВКС е образувано тълкувателно дело по въпроса дали е приложима разпоредбата на чл. 40 от Закона за задълженията и договорите за органното представителство на търговско дружество

С разпореждане от 09.10.2025 г. на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) е образувано Тълкувателно дело № 4/2025 г. за приемане от Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на ВКС на тълкувателно решение по въпроса: „Приложима ли е разпоредбата на чл. 40 ЗЗД за органното представителство на търговско дружество?“.

Според чл. 40 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), ако представителят и лицето, с което той договаря, се споразумеят във вреда на представлявания, договорът не произвежда действие за представлявания.

Тълкувателното дело е образувано, след като с определение от 16.04.2025 г. по гр. д. № 5422/2023 г. на състав на III гражданско отделение на ВКС е спряно производството по делото и е отправено предложение към ОСГТК да постанови тълкувателно решение по следния правен въпрос, по който е констатирана противоречива практика на състави на ВКС: „Приложима ли е разпоредбата на чл. 40 ЗЗД за органното представителство на търговско дружество?“. С определение от 11.07.2025 г. по гр. д. № 2442/2024 г. на същия състав на III г. о. на ВКС е спряно производството по делото и е отправено предложение към ОСГТК да се произнесе с тълкувателно решение по тъждествен правен въпрос: „Приложима ли е разпоредбата на чл. 40 ЗЗД за органното представителство на търговско дружество?“.

В мотивите на определението по гр. д. № 5422/2023 г. се посочва, че по делото е допуснато касационно обжалване на въззивно решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по последния от поставените от касатора в касационната жалба въпроси: „Длъжен ли е въззивният съд в мотивите към решението си да обсъди всички наведени от страните искания, доводи, твърдения, възражения и защитни позиции и следва ли да изложи мотиви относно приемането/неприемането на всяко от тях, както и следва ли да обсъди всички събрани по делото доказателства и да направи самостоятелна преценка?“. Правното основание на иска по делото е т. 9.3 от трудовия договор във връзка с чл. 66, ал. 2 от Кодекса на труда за заплащане на обезщетение за прекратяване на трудовия договор в размер на 111 240 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на сумата. От съдебния състав е изтъкнато, че въззивният съд не е разгледал възражението на ответника – работодател за недействителност на клаузата на т. 9.3 от трудовия договор поради договаряне във вреда на представлявания и поради прекомерност. Същевременно по въпроса: „Приложима ли е разпоредбата на чл. 40 ЗЗД за органното представителство на търговско дружество?“ в определението е констатирана противоречива практика на състави на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК. С решението по т. д. № 1991/2018 г. на ВКС, ІІ т. о., е даден положителен отговор на поставения въпрос: „Приложима ли е разпоредбата на чл. 40 ЗЗД към договори, сключени от дружество с ограничена отговорност чрез управителя му?“. С решението по т. д. № 455/2021 г. на ВКС, ІІ т. о., е даден отрицателен отговор на поставения правен въпрос: „Дали разпоредбата на чл. 40 ЗЗД е приложима за органното представителство на търговско дружество?“.

По гр. д. № 2442/2024 г. на III г. о. на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивно решение в частта, в която искът е за плащане на неустойка по чл. 92 от ЗЗД. В определението от 11.07.2025 г. по същото дело е прието, че за да се произнесе съдебният състав по спора, преюдициално следва да се произнесе по въпроса дали разпоредбата на чл. 40 от ЗЗД е приложима за органното представителство на търговско дружество, доколкото ответното дружество е направило такова възражение и явно поддържа становище, че нормата на чл. 40 от ЗЗД е приложима в случая. В същото време ищецът по делото е изразил становище, че нормата на чл. 40 от ЗЗД не е приложима при органното представителство и също е констатирал, че по въпроса от значение за изхода на делото е налице противоречива практика на състави на ВКС. Посочва се съдебната практика, цитирана в определението от 16.04.2025 г. по гр. д. № 5422/2023 г. на IIІ г. о. на ВКС – решението по т. д. № 1991/2018 г. на ВКС, ІІ т. о., с което е даден положителен отговор на поставения въпрос дали е приложима разпоредбата на чл. 40 от ЗЗД към договори, сключени от дружество с ограничена отговорност чрез управителя му, а в обратния смисъл – решението по т. д. № 455/2021 г. на ВКС, ІІ т. о., с което е даден отрицателен отговор на въпроса.