site.btaЦИД: Електрификацията на „всичко“ ще бъде двигател на икономическото развитие на България

Постигането на климатична неутралност до 2050 г. няма да е на цената на стопанската конкурентоспособност на България, а ще е в основата й, според резултатите от последния анализ на Центъра за изследване на демокрацията на различни сценарии за развитието на българската енергийна и климатична политика

Дебатът за бъдещето на българската енергетиката често пъти се върти около познати опорни точки: въглищата осигуряват сигурността на доставките; ядрената енергия гарантира ниски цени; възобновяемите енергийни източници са само допълнение. Данните разкриват друга картина. България може да съкрати парниковите емисии с 90 на сто до 2040 г. и да постигне отрицателни емисии към 2050 г., без това да доведе до рискове пред енергийната сигурност или рязък скок в цените.

Напротив, развитието на върхови, чисти технологии, включително възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), в комбинация със системи за съхранение, ядрени мощности от ново поколение и алтернативни горива, ще се превърнат в мотор за развитието на икономиката на страната чрез привличане на многомилиардни инвестиции в сектори с висока добавена стойност. Отключването на този огромен потенциал зависи от осъществяването на ключови политики, като либерализацията на електроенергийния пазар, модернизацията на електроенергийните мрежи и интегрирането на икономиката ни във веригите на доставки на най-динамичните технологични компании в ЕС и САЩ. От ключово значение е и разработването на запасите на България от стратегически природни ресурси, които са в основата на устойчивото развитие на най-динамичните икономически отрасли като производството на полупроводници, батерии и компоненти от ВЕИ индустрията.

Това са сред основните изводи от задълбочен анализ на два сценария за развитието на българската енергийна и климатична политика до 2050 г., разработен от Центъра за изследване на демокрацията.

Изследването беше представено по време на кръгла маса, организирана от Центъра, на тема „Ускорен енергиен преход: Политики и иновации за устойчиво развитие до 2040 г.“, проведена на 30 септември 2025 г. в София. Анализът се основава на два сценария за бъдещата структура на българската енергетика и икономика до 2050 г.:

•  Базов сценарий: предвижда продължение на настоящите политики.

•  Сценарий „Готови за 2040 г.“: основава се на целите на Европейския съюз за 90 на сто намаляване на емисиите на парникови газове до 2040 г. Той включва и амбициозни енергийни и климатични политики.

В базовия сценарий, България изкуствено удължава живота на въглищните електроцентрали до 2038 г. чрез продължаване на преките и непреките субсидии за сектора. Правителството инвестира в два нови ядрени блока, които няма да бъдат готови преди 2040 г., но ще изиграят ключова роля постепенно да заместят сегашните пети и шести блок на АЕЦ „Козлодуй“. Сградният сектор и транспортът остават на заден план, без политическа воля или целенасочено финансиране за енергийната им трансформация. Макар че общите парникови емисии намаляват с около 55 на сто до 2040 г., това е далеч под целта на ЕС за 90%. България остава зависима от вносни изкопаеми горива и изостава в процеса на внедряване на върхови технологии за чиста енергия.

Фигура 1. Общи емисии на парникови газове за всички икономически отрасли (млн. тона CO2 еквивалент)

Източник: Сценарии, разработени от Центъра за изследване на демокрацията въз основа на LEAP.

В алтернативния сценарий „Готови за 2040 г.“, амбициите за декарбонизация и конкурентоспособност са подплатени с политическа воля и се основават на последователна стратегия. Въглищните мощности се извеждат от експлоатация до 2030 г., а развитието на ВЕИ сектора се основава на балансирани инвестиции в слънчеви, вятърни и батерийни мощности, чието разгръщане се случва в комбинация с навлизането на умните мрежи и завършването на ключови 2 вътрешни и междусистемни електропреносни връзки. Така електроенергията се превръща в гръбнак на икономическата трансформация на страната към иновации и конкурентоспособност. До 2040 г. емисиите намаляват със 77 на сто спрямо 2023 г., достигайки 7,8 млн. тона CO2e, а до 2050 г. България може да постигне и климатична неутралност.

Фигура 2. Производство на електроенергия по вид източник (ТВтч)

Източник: Сценарии, разработени от Центъра за изследване на демокрацията въз основа на LEAP.

Електрификацията на икономиката води до ръст на електроенергийното потребление с около 12 на сто към 2030 г. и с 25 на сто до 2050 г., но почти двойно по-голямото производство на електроенергия неутрализира рисковете пред сигурността на доставките и води до устойчиво понижение на цените на електроенергията.

Фигура 3. Крайно потребление на енергия по сектори (ТВтч)

Източник: Сценарии, разработени от Центъра за изследване на демокрацията въз основа на LEAP.

За да осъществи амбициите на сценария „Готови за 2040 г.“, България трябва да предприеме ключови реформи. Следва да се отключат фондовете на ЕС за насърчаване на справедливия преход и модернизацията на икономиката, които да подкрепят внедряването на чисти технологии. Това означава и по-ефективното инвестиране на средствата от продажбата на квоти за въглеродни емисии и създаването на по-амбициозен Социален план за климата за преодоляване на негативните финансови последствия от увеличаването на тежестта на въглеродните данъци върху най-уязвимите потребители.

Въвеждането на нови ядрени мощности ще е най-изгодно в периода след 2040 г., като е от ключово значение вложеният обществен ресурс да бъде подплатен с дългосрочни договори за изкупуване на произведената ядрена електроенергия. Така развитието на върхови ядрени технологии, включително и внедряването на малки модулни реактори, ще е съчетано с привличането на огромни частни инвестиции, например от американски и европейски технологични гиганти, които ще имат нужда от голямо количество енергия, за да захранват моделите на изкуствения интелект.

Същевременно, България следва да завърши либерализацията на електроенергийния пазар, като премахне регулираните тарифи и ограниченията върху приходите на производителите. Въвеждането на динамично ценообразуване и интелигентни измервателни уреди ще превърнат потребителите в активни участници в енергийния преход, а укрепването на независимостта на регулатора ще даде повече предвидимост на инвеститорите. Средствата във Фонда за сигурност на електроенергийната система трябва да бъдат насочени към целеви социални програми за уязвими домакинства, а не за кръстосано субсидиране на въглищните централи.

За да балансира електроенергийната си система, България следва да отключи огромния си потенциал за вятърна енергия. За целта е необходимо да се приеме Закона за енергията от възобновяеми източници в морските пространства, както и да се ускори издаването на разрешителни за наземни вятърни паркове. Същевременно, трябва да бъдат въведени пазарни механизми, които да възнаграждават пълния набор от услуги, предоставени от системите за съхранение. Електропреносните и разпределителните мрежи следва да бъдат дигитализирани и разширени, така че да могат да поемат очаквания ръст от ВЕИ, което ще превърне България в регионален енергиен център.

Национална стратегия за нисковъглеродна мобилност трябва да определи ясни цели за електрифициране на автомобилния транспорт, в съчетание с разширяване на зарядната мрежа и данъчни стимули за обновяване на автопарка. Същевременно, общественият транспорт трябва да бъде модернизиран, за да се превърне в реална алтернатива на личните автомобили.

Преходът към нисковъглеродна икономика е единственият път за запазване на конкурентоспособността на икономиката. Ако страната даде достъпа на малките и средни предприятия до чисти технологии, това ще привлече чуждестранни инвестиции, ще запази работни места и ще отвори нови пазари за българските производители като част от международните вериги на доставки.

Министърът на енергетиката Жечо Станков откри дискусията, като заяви, че България работи за утвърждаването си като енергиен център в региона, чрез отключването на инвестиции във върхови технологии. Изграждането на нови ядрени мощности, малки модулни реактори и ПАВЕЦ, съчетани с модернизация на електроенергийната мрежа, ще гарантират икономическа устойчивост и енергийна сигурност. Делян Добрев, председател на Комисията по бюджет и финанси в НС, подкрепи тезата, че страната има нужда от нови ядрени мощности, които да привлекат стратегически инвеститори. Следва да бъдат сключени дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия на цени, които да оправдаят държавната инвестиция в новите проекти.

Изпълнителният директор на Електроенергиен системен оператор Ангелин Цачев подчерта, че модернизацията и разширяването на мрежата, съчетани с децентрализирани ВЕИ, системи за съхранение и малки модулни реактори, ще осигурят надеждност, гъвкавост и устойчив преход към чиста енергия. Енергийният експерт Констанца Рангелова акцентира върху стратегическото предимство на България в слънчевата енергия. Тя отбеляза, че високият слънчев потенциал на страната, в комбинация с подобрените технически и финансови параметри на най-новите системи за съхранение, отварят възможност България да се позиционира като регионален лидер.

https://csd.eu/bg/publications/publication/fit-for-2040-reconciling-climate-ambition-with-energy-security-and-growth/