site.btaИзложбата „Наследство и памет без граници“ бе открита в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“

„Днес, на деня на София, градът на мъдростта, ние заедно показваме част от безценните си архиви, които са регистрирани в програмата на ЮНЕСКО „Паметта на света“. А паметта е най-отговорната мисия на човечеството. Без памет то не би съществувало“. Това каза директорът на Националната библиотека доц. д-р Калина Иванова по време на откриването на изложбата „Наследство и памет без граници“. По думите й библиотеките често са наричани истинските съкровищници на световната памет. Тя добави още, че тяхното признание е да съхраняват, пазят и да предават паметта, защото чрез библиотеките говори не само миналото, но и бъдещето.

Документалната изложба се организира съвместно с Националната библиотека на Сърбия и Словашката национална библиотека и представя многообразието на регистрираното документално културно наследство в Регистъра на ЮНЕСКО „Паметта на света“.

„Тази експозиция е първа по рода си, защото до този момент европейските държави са представяли единствено своите вписани обекти в регистъра“, коментира кураторът на изложбата от Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ д-р Бояна Минчева, ръководител на направление „Опазване на ръкописно-документалното наследство“. Тя представи изложбата и коментира, че всяка страна участва с три свои одобрени от комисията номинации, които включват разнообразни по вид и съдържание документи. За всяка от тях е отделено по едно визуално табло, което разказва както за стойността и значимостта на представените ценности, така и за любопитната съдба и история на тяхното придобиване от съответните институции.

Националната библиотека на България показва трите си паметника в регистъра: Енинският апостол от края на X - началото на XI в., фрагмент от най-стария кирилски апостол, свидетел на прехода от глаголица към кирилица; Бориловият синодик от края на XIV в., препис от Синодика на цар Борил от 1211 г., когато е свикан събор против богомилската ерес и Препис от XVI век на Маснави-йи мана⸲ви  (Духовни двустишия) на персийския философ, мистик, духовен водач и поет Джалал ад-Дин Руми Маулана – колективна номинация с още пет държави.

„Тази изложба представя ръкописи и редки технически карти и планове. Това са съкровища, които отразяват еволюцията на писмената култура в Словакия. Вярвам, че експозицията ще вдъхнови посетители, изследователи и почитатели на историята на книгата и че ще послужи като истинско честване на нашето общо културно наследство“. Това каза в приветствието си д-р Станислава Капчокова, ръководител на отдел „Ретроспективна библиография“ на Словашката национална библиотека.

Словашката национална библиотека презентира: Илюстровани старинни ръкописи от Братиславската клубна библиотека – Колекция от средновековни богато украсени ръкописи от XV в.; „Колекция на известния учен, музеолог, литературен историк и поет от Сараево Сафвет-бег Башагич – състои се от 598 арабографични ръкописи на османотурски, арабски и персийски език , датирани от XII до XX в., които съдържат произведения на известни творци на ислямската култура и са богато украсени“ и Минни карти и планове за главната камерна зала – Централен офис на счетоводната къща на Банска Щявница – обширен набор от около 20 000 документа, обхващащи периода XVII – XX в. – сред които минни карти, технически планове на сгради, резервоари, язовири, водни канали, технически устройства, планове на обекти и кадастрални карти.

Доктор Владан Триич, ръководител на Археографски отдел на Националната библиотека на Сърбия каза, че „светите братя Кирил и Методий донесоха славянските народи – включително словаци, българи и сърби – посланието за спасение и грамотност на техния език, те инициираха истинска културна революция. Тази революция остави дълбоки следи в нашите култури, като ги обедини завинаги. Част от това общо наследство, чието значение за човечеството е международно признато чрез включването му в регистъра „Памет на света“, е това, което ни събра днес“.

Националната библиотека на Сърбия представя: Архивът на Никола Тесла, донесен от Ню Йорк след смъртта на учения през 1943 г., който съдържа 160 000 страници и над 1000 оригинални фотографии. Интересен документ е полученият Диплом за почетен доктор на Никола Тесла от 22 май 1939 г. по случай 50-годишнината от основаването на Софийски университет „Св. Климент Охридски“; Мирославлево евангелие - представителен пример за стила, който се е появява в края на XII век в Сърбия в резултат на смесено влияние от Италия и Византия и Телеграма за обявяването на война от Австро-Унгария на Сърбия от 28 юли 1914 г.

На събитието присъстваха заместник-министърът на културата Ашот Казарян, директорът на държавния културен институт към Министъра на външните работи Снежана Йовева-Димитрова, директорът на програма „Христо Ботев“ на БНР Кин Стоянов и Наталия Маева, завеждащ редакция „Новини, образование, култура“, представители на дипломатическия корпус, Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“, Университета по библиотекознание и информационни технологии, студенти и др.

Съвместната изложба „Наследство без граници“ може да бъде разгледана до 3 октомври 2025 година. Планира се експозицията да бъде представена и в другите две страни - партньори по проекта - Словашка република и Република Сърбия. 

Изложбата се реализира в рамките на проект „Наследство и памет без граници“ с безвъзмездно финансиране от Ерланд Колдинг Нилсен грант 2025 на Конференцията на националните библиотеки (CENL).