site.btaКметът на Шумен: Водата става основен проблем и трябва да се приоритизира

Според проф. Христов е необходимо държавата, като вменява задължения на общините за контрол на язовири, да осигурява и съответния финансов ресурс

Общинските язовири на територията на Шумен са 7 на брой, като два от тях са трайно пресъхнали, а пет се ползват за рибовъдство. Яз „Тича“ е единствен източник за питейна вода на Шумен, Велики Преслав и на 80 % - Търговище, а от него се и полива

Водата е проблем номер едно и ние трябва да приоритизираме отговорностите – първо за хората, след това за земеделските производители и за ВЕЦ-овете, където е необходимо. Това трябва да се реши заедно с общинските съвети, защото с тях сме най- наясно как трябва да се използва водният ресурс, който е в интерес на хората. Общинските язовири на територията на Шумен са 7 на брой, като два от тях са трайно пресъхнали – „Ивански 2“ и „Овчарово“. Останалите пет – „Велино“, „Илия Блъсково“, „Царев брод - 2“, „Соара“ и „Белокопитово“ са функциониращи, но се използват само за рибовъдство. Те са отдадени на арендатори и не се използват за напояване.

Това заяви кметът на община Шумен проф. Христо Христов тази сутрин пред БНР.

По думите му, общините са неравнопоставени по отношение на  собствеността на язовирите. Има 115 общини с между 1 и 10 язовира, 32 общини с между 11 и 20 язовира,  24 общини с между 20 и 50 язовира, 8 – с между 50 и 100 язовира, 7 общини имат пък между 100 и 200 язовира, а 4 общини са с по над 200 язовира, обобщи кметът. Тази специфика ще оформи различни становища на кметовете, а Националното сдружение на общините предстои да излезе със своя позиция за промените в Закона за водите, уточни проф. Христов.

В община Шумен напояването се извършва от язовир „Тича“, който се управлява от Министерството на земеделието, като водоемът е основен и единствен източник на питейна вода за  Велики Преслав и Шумен, като захранва и 80 % от питейните нужди на Търговище. Не е ясно дали на кметовете ще се вмени те да вземат решението как ще се ползва водата от водоемите – колко за питейни нужди и колко и кога за поливане, обясни кметът на Шумен.

На въпрос от Програма „Хоризонт“ дали кметовете трябва да имат правомощия да разрешават достъпа до вода за напояване, когато язовирите на територията на съответната община не са нейна собственост, проф. Христов отговори, че е така, защото в Шумен кметът, Общинският съвет и областният управител отговарят за осигуряването на питейна вода. Хората търсят помощ от общините, не от министерствата. Той подчерта, че е изключително важно държавното ръководство да не допусне ситуация, идентична на тази в Плевен. Убеден съм, че ако това навремето е зависело от кмета и областния управител, те не биха допуснали това състояние с питейната вода в областен град, посочи още кметът на Шумен.

Кметът проф. Христо Христов посочи, че е необходимо финансово обезпечаване на контрола на язовирите в общините. Редно е държавата да предостави средства, за да се изпълнява отговорността и наблюдението, каза още кметът на Шумен. Има постоянно вменяване на отговорност, без да се осигуряват средства. Контрол може да има, ако имаш ресурс – човешки и финансов, подчерта още той.

Проф. Христо Христов посочи, че не е видял в текста на законопроекта да им заложен такъв ресурс. Плюсовете на законопроекта са, че кметовете са запознати с необходимите количества на земеделските земи, засети с продукция, и могат стриктно да следят количествата вода за напояване да съответстват на нормите. Това ще ограничи неефективното използване на водния ресурс, обобщи още той.

Общественото обсъждане на законопроекта за промените в Закона за водите е до 9 септември 2025 г.