site.btaСтановище на Института за пътна безопасност

"Агенцията за пътна безопасност: Координатор на промяната или хроникьор на бездействието?

Критичен прочит на годишния доклад за войната по пътищата

Всяка година Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ (ДАБДП) публикува подробен доклад за състоянието на пътната безопасност в България. Документът за 2024 г. отново ни изправя пред познатия парадокс: броят на загиналите намалява (478 жертви, спад с 9% спрямо 2023 г.), но броят на тежките катастрофи (7 173) и на сериозно ранените (1 888) продължава да расте. Тези цифри са не просто статистика, а огледало на една система, която не успява да защити гражданите си.

Но какво ни казва този доклад за своя автор? Изпълнява ли Агенцията основната си роля по закон – да координира институциите и да налага реални мерки за спасяване на животи? Или нейният годишен труд се е превърнал в перфектното алиби за общото бездействие, рисувайки картина на системна безпомощност, в която никой не е виновен, защото всички „полагат усилия“?

Стотици страници алиби? Обемът като стратегия

Годишният доклад на ДАБДП, заедно със своите приложения, представлява стотици страници с данни, таблици и анализи.На пръв поглед, този обем е демонстрация на прозрачност и задълбоченост. Но дали този информационен лабиринт наистина служи на обществения интерес, или се е превърнал в инструмент за разсейване на отговорността?

Кой би си направил труда да прочете стотици страници, за да открие заровените в тях противоречия и признания за институционален провал? Съществува риск огромният обем да служи като защитна стена – докладът се приема „по подразбиране“, без сериозни дебати, просто защото никой не е в състояние да го смели. Така, под маската на изчерпателност, се създава перфектното алиби за бездействие, а приемането на документа се превръща във формален акт, който не предизвиква излишни спорове между участниците.

Какво прави Агенцията? Технологии и кампании

На страниците на доклада ДАБДП се представя като модерна и проактивна институция. Тя се гордее със създаването на високотехнологична ГИС-базирана платформа, която позволява на общините да картографират опасните участъци по своите пътища и улици. Агенцията организира и множество информационни кампании, разработва наръчници за родители и видеа за ученици, с които се стреми да повиши културата на безопасност.

На пръв поглед това е похвална дейност. Но какво се случва на практика?

 Същият този доклад признава, че иновативната ГИС система остава до голяма степен теоретично упражнение. Общините събират данни, но не получават целево държавно финансиране, за да ремонтират опасните участъци, които са идентифицирали. Мярката, която трябва да осигури тези средства, е блокирана на централно ниво от години. Така Агенцията дава на местната власт инструмент за диагностика, но не и лекарства за лечение. Информационните кампании също се сблъскват с жестоката реалност. Докато текат призиви за отговорно поведение, статистиката показва експлозия на катастрофите с електрически тротинетки (8 загинали и 385 ранени, при 2 загинали и 136 ранени през 2023 г.) и тревожен ръст на инцидентите, причинени от нови водачи.

Докладът като карта на провала (на другите)

Най-силната страна на доклада на ДАБДП е неговата способност да документира провалите на всички останали. Приложенията към документа представляват детайлна хроника на институционалната парализа:

• Министерството на вътрешните работи (МВР) е посочено като институцията, която блокира реформата на Фонда за безопасност на движението, определяйки я като „необоснована и безпредметна“.1
• Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) е представена като институция, която не желае да синхронизира данните си с тези на МВР и чиито пътища са в трагично състояние – над една трета от настилките са лоши, а на хиляди километри липсват мантинели.1
• Министерството на финансите (МФ) е отговорно за липсата на финансов механизъм за общините.1
• Министерството на здравеопазването (МЗ) и МВР не могат да синхронизират дори данните си за броя на ранените, което прави невъзможно точното измерване на проблема.

Чрез този подход ДАБДП умело се позиционира като съвестен координатор, чиито усилия са възпрепятствани от всички страни. Създава се удобен наратив: „Ние знаем какво трябва да се направи и сме го написали в плана, но другите не го изпълняват“.

Заключение: Координатор или алиби?

Годишният доклад на ДАБДП е ценен документ, но не с постиженията, които описва, а с провалите, които неволно разкрива. Той показва една Агенция, която е по-успешна в това да бъде хроникьор на бездействието, отколкото координатор на промяната.

Вместо да бъде инструмент за налагане на отговорност, докладът се е превърнал в част от проблема – той създава перфектното алиби за цялата държавна машина. Всеки може да посочи документа и да каже: „Проблемът е идентифициран, работи се по него“, докато в реалността ключови реформи са блокирани, а хората продължават да губят живота си по пътищата.

Като граждани, ние не се нуждаем от по-подробни доклади за това защо системата не работи. Нуждаем се от институции, които я карат да заработи.

 Време е да се запитаме дали ДАБДП, в сегашния си вид, е част от решението, или просто най-добрият анализатор на проблема, който самата тя е призвана да реши."