site.btaПозиция на десен съюз „Синя България“

Социализъм 2.0: С новите мерки правителството увеличава инфлацията и убива пазарната икономика и частния бизнес

Резултатът ще е намалено предлагане, лошо качество и недоволни и обедняващи български граждани.

На 9 октомври 2002 г. България получи ключово признание от Европейската комисия, която в своя годишен доклад я определи като функционираща пазарна икономика. Този акт се счита за фундаментален за последвалия път на страната към членство в Европейския съюз.

Синя България алармира, че постигнатите успехи са застрашени от настоящи политически решения. Според нас, стратезите на кремълската хибридна война целят да подкопаят именно този фундамент, което ще доведе до необратими последици за демокрацията и държавното устройство на страната.

Популизъм в действие, икономика в отстъпление България навлиза в опасна фаза на икономическа подмяна: под формата на „грижа“ и „стабилност“ се прокарват политики, които подкопават основите на пазарната икономика. Управляващите от последните пет години замениха реформите с индексации, предвидимостта с бюджетен хаос, а свободната инициатива с държавна намеса. Резултатът: икономиката е в отстъпление, инвеститорите се въздържат от реализация на нови проекти, а бюджетът прилича повече на краткосрочна предизборна програма, отколкото на финансов план за развитие.

Индексации на калпак, дефицити по график Вместо да използва периода на растящи доходи и овладяна инфлация за провеждане на реформи, правителството приложи най-лесния и най-опасен подход: индексации на калпак. Пенсиите се увеличиха по формула инфлация + 50% от ръста на доходите, без връзка с реалната устойчивост на системата.

Административните заплати се вързаха механично за минималната работна заплата, без оглед на ефективност, натоварване или бюджетни възможности.

Резултатът е рязко покачване на текущите разходи. Всеки нов приход вече се „изяжда“ от пенсии и възнаграждения. За инвестиции, дълг или модернизация не остава нищо. Така се преразпределят ресурси от бъдещето към настоящето за сметка на всички, които работят, инвестират и създават стойност. С тази бюджетна политика днес, безотговорно пилеем благосъстоянието на нашите деца и внуци.

Финансова паника, прикрита като „инструмент“ Покачващите се разходи доведоха до фискален дефицит от 3,28 млрд. лв., въпреки че икономиката все още не е в рецесия. Вместо да намали разходите, правителството избра еднократното предсрочно плащане на корпоративен данък от страна на банките за две години напред – мярка, която изчерпва ресурс за 2026 г., за да прикрие недостига през 2025. Това не е иновация. Това е признание за фискален провал.

Същевременно лихвените разходи по дълга вече се удвоиха за две години – от 318 млн. лв. до 683 млн. лв. Така цената на популизма започва да се измерва не в проценти одобрение, а в милиони левове изгубени възможности.

От регулации към рестрикции

Междувременно държавата затяга хватката си върху пазара: таван на надценките, нови регулации и създаване на държавни магазини. Това е ясен сигнал:

правителството третира пазара като враг. Административната тежест расте, рентабилността спада, стимулите за инвестиции се стопяват. Създава се икономика, в която все повече бизнеси избират да не растат, за да оцелеят.

Планираните над 1500 държавни магазина ще създадат нелоялна конкуренция за хилядите частни търговски обекти, особено в по-малките населени места.

Ние помним празните рафтове на социалистическите магазини и виждаме днешните монополни и картелни безобразия с цените на лекарствата и феодализирането на цели общности и населени места чрез контрол върху достъпа до основни стоки.

Синя България предупреждава, че превръщането на тази антипазарна практика в държавна политика ще доведе до:

● Масови фалити на частни предприятия

● Дефицити на хранителни стоки

● Задълбочаване на корупцията

● Създаване на инструмент за изнудване на населението и контролиран вот

Планова икономика с демократична фасада

Контрол върху цени, централизирана търговия, фискално „раздаване“ – всичко това напомня на добре познат модел. Това не е социална политика. Това е социалистическа планова икономика в нова опаковка. Това е Социализъм 2.0.

Знаем къде води този път: дефицити, спиране на инвестиции, отлив на капитали и накрая – корекция, наложена отвън.

Решението: повече пазар, по-малко държава Трябва да бъдат въведени строги фискални правила:

- Ръстът на заплатите в администрацията не трябва да надвишава ръста на брутната добавена стойност, която икономиката ни е произвела за предходната година.

- Прекратяване на държавните субсидии за бизнеса. Превръщането на предприемачеството в социална програма, захранвана с парите на данъкоплатците убива самата идея за пазарна икономика.

- Прекратяване на субсидирането на цените на калпак и замяната му с ясно таргетирани социални програми за истински нуждаещите се.

- Изработване на нова тригодишна финансова рамка, определяща нулев бюджетен дефицит в края на периода.

Ако България не направи това, всяко едно следващо управление ще бъде обречено на това да влага все повече средства в тази социалистическа матрица, да взима все повече дългове и да увеличава данъчната тежест на всички нас. А когато държавата взема пари от бъдещето, за да поддържа илюзия днес, утрешната цена не е само икономическа – тя е политическа и морална.

Синя България настоява правителството незабавно да прекрати:

● политиките за антипазарни ограничения в ценообразуването; ● допълнителното овластяване на държавни инстутуции за административен тормоз върху малкия бизнес; ● създаването на държавната верига магазини; ● всички опити за подкопаване на пазарната икономика чрез държавен монопол.

Особено тревожно е, че вместо да използваме действащите институции – като Комисията за защита на конкуренцията – се прибягва до извънредни регулации и закони. Вместо да е пазител на пазарните правила, КЗК често се използва като политически инструмент, който си затваря очите за картели и злоупотреби в ключови сектори като горива, банки и телекоми. Така липсата на воля за прилагане на закона се компенсира с шумни, но неефективни “мерки”, които само задълбочават проблема.

Ние призоваваме за целенасочена държавна защита на малкия и среден бизнес, спиране на административния рекет, ефективна работа на антимонополните институции и реални действия срещу контрабандата.

Пазарът не е враг. Бизнесът не е подозрителен субект. Свободната инициатива не е порок, тя е пътят към богатство и просперитет. Държавата трябва да се върне към ролята на арбитър – не играч на пазара. Защото когато пазарът диша, икономиката расте. А когато всичко зависи от бюджета – свободата се заменя със зависимост, а политиката – с подаяния.