site.btaБСП започна големия разговор за нова програма

Атанас Зафиров: Като хомогенна сплав левицата отново ще стане водещ политически фактор

Калоян Паргов постави въпроса „Ще са научим ли да пишем като първопроходците на социализма в България – конкретно, разбираемо и кратко?“

„Идеологията има огромно значение за левицата. Това може да се проследи в цялата история и съвременност на БСП и на лявото движение в България. Именно идеологията помогна на БСП да оцелява както в миналото, така и в днешните турбулентни времена.“

Това каза председателят на Националния съвет на БСП Атанас Зафиров при откриването на встъпителната дискусия „Пътят на българската левица в условията на съвременните предизвикателства“.

Председателят на НС на БСП изрази мнение, че бъдещето на нашата левица е като единна и хомогенна сплав, в която разделенията трябва да спрат, а целта е лявото отново да стане водещ политически фактор у нас. Той изрази надежда, че днешната дискусия, посветена на нуждата от изготвяне на нова програма на БСП, е добро начало на този процес.

„Не трябва да позволяваме в България основният дебат да бъде между либерали и консерватори и така да се монополизира политическият разговор“, призова Атанас Зафиров.

Един от организаторите на дискусията – заместник-председателят на НС на БСП Калоян Паргов – проследи програмите от създаването на организираното социалистическо движение на Бузлуджа до тази от 2008 година.

„Първата кратка програма на нашата партия звучи кратко и ясно: ‘Превръщане на средствата за производство – фабриките, нивите, земята и богатството – от частна в обществена собственост’. Ето как трябва да се пише – конкретно, ясно, разбираемо“, даде пример Паргов. Той се спря и на програмата на БКП от 1971 г., в която вместо създаване на комунизъм се предвижда изграждане на развито социалистическо общество – с което още тогава БКП се е превърнала от комунистическа в социалистическа партия.

„Днешното състояние на левицата в България и Европа се дължи на това, че капитализмът постигна трета и четвърта технологична революция, което ни хвана неподготвени“, констатира другият организатор на дискусията – Валери Жаблянов, председател на Комисията по идейно и програмно развитие на БСП. Той изрази надежда, че вече го няма старото противопоставяне между комунисти, социалдемократи, социалисти и други леви сили. Според него БСП трябва ясно да се определи в отношението си към новите професии, държавата и суверенитета – особено в условията на международните договори, в които България е страна.

„Да не забравяме, че трябва да има връзка между теорията и практиката, защото в ежедневната политика и работата на парче се загуби стратегическият поглед“, призова ръководителят на Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент Кристиан Вигенин. Той препоръча да се проведе социологическо проучване сред левите хора в България – какво според тях е ляво и какво не е, и предупреди, че до няколко години в резултат на развитието на новите технологии много професии ще изчезнат.

„БСП претърпя срив не защото имаше грешки в политиката. Грешка беше, че предишният председател искаше да командва еднолично БСП. За да дръпне напред, левицата трябва да си оправи отношенията с Румен Радев, но без да къса с правителството и с Борисов“, препоръча политическият анализатор и социолог Андрей Райчев, който беше гост на дискусията.

На събитието присъстваха и евродепутатът от БСП Цветелина Пенкова, членът на НС на БСП Пламен Владимиров, Георги Пирински, председателят на Българския антифашистки съюз Евгений Белий и др. Отношение взеха и коалиционни партньори от лявото обединение.

В откровения разговор за мястото и бъдещето на левицата участваха и професорите Искра Баева, Васил Проданов, социологът от БСП Юрий Асланов, политологът Валентин Вацев и други учени от левите кръгове. Участниците в дискусията се обединиха около мнението, че левицата не трябва да дава политически хляб на партии като „Възраждане“, особено по класически теми на левицата – като тези за мира и войната. Като стратегическа грешка бяха посочени безпринципните компромиси с либерализма – като въвеждането на плоския данък.