site.btaБХК: Комитетът на министрите на Съвета на Европа настоява за съдебна реформа в България

Комитетът на министрите на Съвета на Европа наблюдава как страната ни изпълнява решенията на Европейския съд по правата на човека. Преди дни Комитетът прие поредно решение по делото на съдия Мирослава Тодорова, която осъди България през 2022 г.  за нарушаване свободата й на изразяване, направено с превратна цел от ВСС. Делото дава ключови насоки за реформа в съдебната система, гарантираща независимостта на съдиите.

На последното свое заседание от миналата седмица (10-12 юни 2025 г.) Комитетът на министрите прие решения по изпълнението на Мирослава Тодорова срещу България. Тези решения показват ясно, че Съветът на Европа намира за изключително важно България да продължи усилията за утвърждаване на независимостта на съдебната власт. Макар Комитетът да използва дипломатически език от решенията е видно, че отмяната на голяма част от конституционните изменения през юли 2024 г. не е посрещнато положително. Затова Комитетът потвърждава, че усилията на властите трябва да продължат, така че мнозинството на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет да се избира от съдии. Комитетът намира и за изключително спешен въпросът да се проведе избор на нови членове на ВСС, тъй като мандатът на сегашния състав изтече през 2022 г. 

Важен извод от тези препоръки е и виждането на Комитета на министрите, че случаят със съдия Мирослава Тодорова не е изолиран и усилията на властите по изпълнението на това решение на ЕСПЧ трябва да продължат. 

Български хелзинкски комитет представя свой превод на решенията: 

“В наблюдение на изпълнението на решенията на Европейския съд  по правата на човека заместниците на постоянните представители в Комитета на министрите на Съвета на Европа в заседание по правата на човека (DH) по делото Мирослава Тодорова срещу България (жалба №40072/13)

1.  Припомниха, че настоящото дело се отнася до дисциплинарно производство и наложени санкции от Висшия съдебен съвет (ВСС) срещу жалбоподателката – съдия, която, в качеството си на председател на водещото професионално сдружение на съдиите в България, е отправила критики към ВСС и изпълнителната власт относно редица въпроси, свързани със съдебната власт, като Съдът приема, че действията на ВСС представляват непропорционална намеса в упражняването на нейната свобода на изразяване и имаше за преобладаваща цел налагането на санкция в отговор на отправената критика (нарушения на член 10 и член 18 във връзка с член 10 от Конвенцията).

2.  Отбелязаха, че конституционните изменения от декември 2023 г., които Комитетът по-рано бе приветствал, междувременно бяха обявени за противоконституционни; припомниха, че измененията предвиждаха мнозинството от членовете на Съдийската колегия на ВСС да се избират от съдиите и укрепваха гаранциите срещу неправомерно влияние върху този орган, отговорен за кадровото развитие на съдиите; призоваха властите да възобновят усилията си за приемането на подобни институционални гаранции, като се вземат предвид мотивите в решението на Конституционния съд и препоръките на Венецианската комисия. 

3.  Изтъкнаха важността на незабавния избор на нов състав на ВСС, като се има предвид, че мандатът на избраните му членове изтече още през 2022 г. и настоящият състав функционира с намален брой членове, избрани от съдийската квота, което би могло да отслаби гаранциите срещу неправомерно влияние при дисциплинарни производства; насърчиха властите да проучат допълнителни механизми за гарантиране, че членовете на Съдийската колегия, избирани от парламента, ще бъдат номинирани по нови правила, свеждащи до минимум риска от политическо влияние върху ВСС.

4.  С интерес отбелязаха внесеното предложение за обособяване на правомощия на съдебната власт при номинирането и избирането на инспектори в Инспектората към ВСС, което би могло да ограничи риска от неправомерно влияние при дисциплинарни производства, инициирани от Инспектората; отново насърчиха властите да вземат предвид препоръката на Венецианската комисия законодателството ясно да дефинира правомощията на инспекторите, така че да не се накърнява конституционно установената роля на ВСС по отношение на дисциплинарната отговорност на съдиите.

5.  Отново отправиха призив към властите да разгледат възможността за въвеждане на гаранции, които да предотвратяват автоматичното налагане на наказващи мерки спрямо съдиите, срещу които текат дисциплинарни производства; отново ги насърчи да вземат предвид препоръките на Венецианската комисия относно предвидимостта и яснота на правилата за дисциплинарна отговорност на съдиите.

6.  Положително приеха практиката на Съдебната колегия на ВСС да защитава свободата на изразяване на съдиите и институционално да ги подкрепя срещу нарушения на тяхната независимост, включително срещу оказване на натиск посредством дисциплинарни производства; отбелязаха и скорошно решение на административен съд, в което е направен задълбочен преглед на твърдение на съдия, че мерки, предприети във връзка с висящо дисциплинарно производство, са били наложени в отговор на законосъобразно упражняване на свободата на изразяване; насърчиха националните съдилища да продължават да прилагат съдебната практика на Съда при разглеждането на подобни твърдения от страна на съдии.

7.  Призоваха властите да информират Комитета относно усилията си за събиране на примери от съдебната практика на Върховния административен съд (ВАС), свързани с твърдения за прикрити цели при дисциплинарни производства срещу съдии; и повторно поискаха да бъде изяснено дали ВАС разполага с правомощия да спре предварителното изпълнение на наложена, но все още невлязло в сила дисциплинарно наказание, с цел предотвратяване на нарушения по член 18 във връзка с член 10 от Конвенцията.

8.  Отново настоятелно насърчиха властите да се възползват от експертния капацитет на Съвета на Европа в рамките на реформите, по-специално от становищата и препоръките на Венецианската комисия; покани ги да представят информация по горепосочените въпроси не по-късно от 31 декември 2025 г. и взе решение да възобнови разглеждането на делото на едно от своите заседания по правата на човека през 2026 г.”.