ДО ТОМАС ВАЙЦ
ГЛАВЕН ДОКЛАДЧИК НА ЕС ЗА СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ
КОПИЕ ДО ВСИЧКИ ДЕПУТАТИ В ЕП
Уважаеми г-н Вайц,
Нашето сдружение е създадено от лица, произлизащи от групата на над 400 хил. български граждани, потомци на бежанци или преселници от територията на днешна Република Северна Македония, които от своя страна са част от около 1,3 млн. български граждани, които сами декларират своя произход от географската област Македония.
Решихме да се обърнем към Вас, защото медиите в Северна Македония вече седмица тръбят как Вие сте поели ангажимент в доклад на ЕП да се признае „македонската идентичност“ и „македонския език“. Премиерът Християн Мицкоски твърди, че те ще бъдат споменати поне 4 пъти, като ще се подчертава, че са многовековни. Някой обаче се е престарал и това споменаване в проекта е 9 пъти, което напомня за някои пропагандни принципи от тъмното минало на Европа.
Нашата изненада от Вашите действия е голяма като имаме предвид, че рамковият договор за еврочленство на Северна Македония от 2022 г. е резултат на вече договорен и одобрен от ЕС компромис, ратифициран от парламентите на Северна Македония и България и от останалите 26 държави членове. От тогава политически въпроси около суверенитета на официалния език на Скопие не би следвало да стоят на дневен ред.
Разбира се, медиите в Северна Македония са на „македонски език“, който според Вас си е македонски. Това не е съвсем вярно. Този официален език е северномакедонски и няма нищо общо с населението в останалите части на географската област Македония, намиращи се в Гърция, България и Албания. Обръщаме внимание, че с изключение на изкуствено вмъкнатите в северномакедонския език сърбизми, ние разбираме всичко останало, около 95% от него. Когато ни се налага, ние използваме в своята кореспонденция този език, но не се смятаме за двуезични. Някога австрийският учен Ото Кронщайнер бе нарекъл този език локален български, написан на сръбска пишеща машина.
Нямаме представа защо сте се заели да признавате македонската идентичност и „македонския език“. Идентичностите и езиците не са обект на признаване от международното право. Вероятно сте поели ангажимент, защото на Вас Ви се внушава от властите в Скопие, че България отричала македонската идентичност и „македонския език“.
Тук трябва да направим няколко важни уточнения, които трябва да се имат предвид при гласуването на доклада.
Първо – до 1944 г., освен в комунистическите и сръбските проекти, няма данни за съществуването на македонска идентичност и език. При всички преброявания на населението в Османската империя до 1912 г. по-голямата част от нейните жители са били регистрирани като българи, като в същото време няма нито един етнически македонец. Съгласно османските власти, това население признато като част от българския народ (на турски „булгар миллет“). Разполагаме с дигитализирани копия на всички османски преброявания на населението на географската област Македония, издадени на османо-турски. При нужда можем да Ви ги предоставим. Бихме се радвали, ако ЕП или друга европейска институция финансира техния превод на някой съвременен език.
Нашето сдружение подкрепи издаването на атлас „Македония в европейската етническа картография“ със съставител акад. Иван Илчев, съдържащ над 80 етнографски карти на видни европейски изследователи, в които е отразено наличието на българи, но не и на етнически македонци. Ние сме прочели всички документи на австрийските консули от 1905 до 1908 г., публикувани в Скопие през 1977 и 1981 г. В тях навсякъде се говори само за българи в Македония, но не и за някаква македонска идентичност. Публикуването на тези документи не означава, че в Северна Македония има демокрация. Напротив, издателите са обявили, че австрийските дипломати са допуснали "грешка". Затова ще Ви бъдем благодарни, ако на нас и пред депутатите в ЕП покажете някакви австроунгарски или австрийски документи, в които да се констатира съществуване на етнически македонци преди 1944 г.
Второ – документите ясно показват, че македонската идентичност и „македонският език“ започват да се създават в Титова Югославия след 1944 г., като до 1948 г. и с известно прекъсване до 1956 г. комунистическата власт в България е подкрепяла този процес. Въпреки това в днешна Северна Македония от средите на ВМРО възникна напълно самостоятелно движение, което отричаше македонската идентичност и език и се стремеше да запази българската идентичност и общия книжовен български език. Налични са стотици документи, които можем да Ви представим. Този пример ясно показва, че не става въпрос за някакъв двустранен спор между София и Скопие (Белград), а за дълбок вътрешен македонски конфликт, който не е приключил и днес. Този конфликт се нуждае от национално помирение, а не от насърчаване на агресора и продължаване на унищожението на жертвата!
Трето – същото това македонско освободително движение, което след 1944 г. се бореше да съхрани българската идентичност, подкрепи тези австрийци, които след 1945 г. се противопоставяха на нововъведения от министрите на образованието Ернст Фишер и Феликс Хурдес термин „език на преподаване“ (Unterrichtssprache) и заявяваха, че това е немски език или в най-отдалечения случай австрийския вариант на немския език. Също можем да Ви покажем тези документи, за да видите какво значи солидарност, която днес Вие се опитвате да накажете!
През 1953 г. между македонското освободително движение и някогашния австрийски канцлер Курт фон Шушниг се изгради дълбоко приятелство и сътрудничество и той е поканен да гостува и да бъде главен говорител пред легалното македонско освободително движение. В Детройт и Торонто той държа беседи пред хиляди македонски българи. Фон Шушниг подчертава факта, че до Първата световна война населението в Македония повсеместно е разглеждано като българско. По отношение на съвремието се опитва да прави паралели между Австрия и Македония. Пред публиката се извинява, че няма да говори на „вашия собствен български език, а на английски, мисурски диалект с австрийски акцент“. Особено важна е констатацията, че македонският въпрос продължава да съществува, че „е останал жив в съзнанието на хората дори до наши дни“. Според него ситуацията в Македония от 1913, повторена през 1919 и 1945 г., „не предлага окончателен задоволителен отговор“. Тогава той прави и едно писмено посвещение: „Най-добри пожелания за 1954 г. на моите македонобългарски приятели в САЩ и Канада. Декември 1953 г.“ Според властите в Скопие, които Вие подкрепяте, няма македонски българи!
Разбира се, ситуацията в Македония и Австрия не е идентична. В Австрия никога не се въведе термина „австрийски език“, за разлика от днешна Северна Македония, където от местните български говори се създаде официалния „македонски език“.
Въпреки че в Австрия се провеждаше политика на дистанциране от германската идентичност и създаването на отделна австрийска идентичност, при този преход няма физическо насилие. През 1956 г. 46% от австрийците все още се идентифицират като германци. През 1964 г. този процент спада до 15%, но през 1990 г. 21% от австрийците се идентифицират като германци. Днес никой не обявява австрийските германци за предатели или за малцинство, както правят властите в Скопие по отношение на местните българи. Никой не акцентира и не настоява днес в Австрия да се признават две идентичности: австрийска и германска и да се противопоставят една на друга.
За съжаление комунистическият режим в Белград и Скопие тръгна по друг път. Със задна дата всички възрожденски дейци и революционери, които изрично са подчертавали, че са българи и говорят български език, бяха обявени за македонци, говорили на някакъв македонски език, за чието съществуване дори не са знаели. Върху македонските българи бе наложен кървав терор. Тази политика е пряко продължение на сръбската политика от 1913 г. След като е завладяна днешната територия на Северна Македония започва преследването на нашите предци. Там са закрити 761 български черкви с 833 свещеници, както и 641 български училища с 1013 учители. Общо в географската област Македония след 1913 г. са закрити над 1300 български черкви с 73 български манастира, 7 български владици и 1310 български свещеници, а също така 1370 български училища с 2266 учители. Българските учители и свещеници, в огромното си мнозинство местни лица, са прогонени или избити.
Съществуват множество документи за геноцида върху българите в днешна Северна Македония от 1944 г. до наши дни. Последният масов пример е насилието и манипулирането по време на преброяването на населението на Северна Македония през 2021 г., където на 20000 души идентичността бе подменена, а други 100000 не са посетени от преброители. Дори в началото на 2025 г. там се провеждат едновременно три съдебни процеса срещу Люпчо Георгиевски, Драги Каров и Димче Ямандиев, само защото в социалните мрежи се идентифицират като българи.
Четвърто. Никой в България не отрича съвременната македонска идентичност и правото на нейните носители да наричат езика си македонски или северномакедонски. Ако в доклада на ЕП обаче бъде призната само тази идентичност и само това име на езика, се отнема нашето човешко право да имаме българска идентичност и да продължаваме да наричаме езика си български. Все едно в Австрия да се признае единствено австрийската идентичност и да се отнеме правото на носителите на германска идентичност да я изразяват и да им се забрани да наричат езика си германски. Защото именно това се прави от властите в Северна Македония!
В заключение искаме да подчертаем, че чрез създаването на изкуствени пречки това и предишните правителства на Северна Македония целят да блокират разширяването на ЕС, с което не обслужват северномакедонските, а сръбските и руски цели на Балканите. Апелираме евродепутатите да се замислят какви биха били последиците ако една такава нереформирана Северна Македония стане член на ЕС!
Поради тази причина ние настояваме:
1. Да не се признава никаква македонска многовековна идентичност. Такава се създава едва след 1944 г. и очевидно този процес не протича еднакво сред всички граждани на Северна Македония.
2. Ако ще се признава македонската идентичност в Северна Македония, успоредно с нея трябва да се признае и съхраняването на многовековната българска идентичност сред част от населението на тази държава. Носителите на тази българска идентичност трябва да имат същите права, както останалите граждани на Северна Македония.
3. Ако ще се признава официалният „македонски език“, да се отрази в декларацията, че от носителите на българска идентичност в Северна Македония местните диалекти продължават да бъдат наричани български.
Не се ли направи това, Вие отричате науката и ще нарушите нашите човешки права на самоопределение. Чрез внасянето на един изкуствено създаден проблем ще засилите евроскептицизма и в крайна сметка ще направите ЕС по-слаб, а не по-силен. Точно в сегашния сложен момент Европа има най-малко нужда от това!
С уважение,
СЪПРЕДСЕДАТЕЛИ: проф. Трендафил Митев, доц. Спас Ташев, Илия Стояновски
СЕКРЕТАР: Димитър М. Димитров
Настоящото изложение се подкрепя и от Нова политическа емиграция на македонските българи, представлявана от Благой Шаторов и Горан Серафимов.
София,
2 юни 2025 г.
ПРИЛОЖЕНИЯ
Австрийски документи за Македония от 1905 до 1908 г., публикувани в Скопие през 1977 и 1981 г. В тях навсякъде се говори за българи в Македония и никъде не се споменава за наличие на етнически македонци.
Новогодишно послание на бившия австрийски канцлер Курт фон Шушниг до македонските българи за 1954 г.
Части от речите през 1953 г. на бившия австрийски канцлер Курт фон Шушниг за българите в Македония.
Информация за потъпкването на човешките права на българите в днешна Северна Македония между двете световни войни и от 1944 г. до днес:
Ammende, E. Die Nationalitaten in den Staaten Europas - Mazedonien (1931)
Моля потвърдете купуването на избраната новина
