site.bta УНСС представи Индекса на административния капацитет за 2024, показателите сочат влошаване

„Държавното управление не се възползва максимално от капацитета на научната общност“, това каза заместник министър-председателят Атанас Зафиров, който бе официален гост на представянето на Индекса на административния капацитет в УНСС. Той подчерта ползата на подобен тип изследвания, за да бъдат въвеждани добрите практики в системата. „Една от моите цели ще бъде да се подобри тази комуникация. Това важно изследване с ясна и точна методология показва данни, които не са оптимистични. Една от основните причини за влошаването, която е изтъкната, е политическата криза и отсъствието на подходящ тон от страна на политиците. Сегашното правителство има амбицията да преодолее тази политическа нестабилност и да заложи на дълъг хоризонт на стабилност и управление. Очакваме докладът да бъде изпратен до всички администрация, за да може данните от него да бъдат обсъдени внимателно и използвани за подобряване на работата, съобразно очакванията на обществото“, каза Атанас Зафиров и обясни, че до юни са предвидени 55 законопроекта и няколко реформи – повишаване ефективността и ефикасността на разходите в областта на електронното управление и ИТ при въвеждането на интегрираната финансова информационна система във всички администрации, преминаване към изцяло електронен вътрешен документ в цялата администрация, както и намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса и засилване ролята на електронния документ и на вътрешните електронни административни услуги.

Събитието откри ректорът проф. д-р Димитър Димитров, който припомни, че в УНСС се  проведе официалната церемония, на която бяха връчени наградите на отличниците в държавната администрация, а днес ще бъде представена пълната картина на изследването. „За нас е радост, че изследването стана традиционно и се утвърди в публичното пространство“, подчерта той.

Оценките на гражданите и на служителите от държавната администрация показват влошаване на нейния административен капацитет през 2024 г. според проучването, което УНСС прави вече осма година.  Самите администрации оценяват своя административен капацитет по-ниско в сравнение с минали години, а оценките на техните социално-икономически партньори са още по-ниски.

Автори на Индекса на административния капацитет са проф. д.н. Борислав Борисов, изследовател в Института по икономика и политики към УНСС, и гл. ас. д-р Юлиян Господинов от Стопанска академия „Д. А. Ценов“ – Свищов. Проучването се подпомага от двата университета и от Института по публична администрация към Министерския съвет.

Ректорът на Стопанска академия „Д. А. Ценов“ – Свищов, доц. д-р Марин Маринов посочи: „За поредна година проф. Борислав Борисов доказва, че умее да улавя тенденциите в работата на държавната администрация и отразява реалната ситуация и вярвам, че следващата година резултатите ще бъдат по-различни“.

Павел Иванов, изпълнителен директор на Института по публична администрация, посочи, че резултатите ще дадат стимул да се подобри административния капацитет.

Доц. д-р Янко Христозов, зам.-ректор по международната дейност и директор на Института по икономика и политики, отправи два апела – изследването да не остане на хартия и резултатите да бъдат взети предвид и апелира към по-голяма активност и включване от страна на администрацията в бъдещите изследвания: „Важно е и какъв и как ще бъде зададен тонът от ръководството на публичната власт към администрациите относно тяхната ефективност.“ Доц. Христозов допълни, че осмото изследване показва колко е важна връзката между висшето образование, публичната власт и бизнеса.

Проф. д-р Борислав Борисов, ръководител на изследването за Индекса на административния капацитет на държавната администрация в Р България за 2024, посочи, че то показва обезпокоителни резултати – нивото на Индекса на административен капацитет спада под базовите стойности от 2017 г. Той уточни, че броят на държавната администрация е съпоставим с този на ЕС, но е важно какви резултати се постигат и изследването е насочено към оценка на тези резултати.

Изследването е проведено в периода 20 февруари – 15 март 2025 г. Всички изследвания се основават на единна методика, която е уникална и не е заимствана от други трудове, организации и страни, но е одобрена от достатъчно авторитетен екип от учени и практици. Съобразена е и с научните достижения до момента – проучвания, анализи и оценки в областта на държавната администрация и публичния сектор като цяло. В осмото изследване на административния капацитет на държавната администрация са се включили 76 администрации от 9 различни групи – министерства, държавни агенции, държавни комисии, изпълнителни агенции, административни структури, специализирани териториални администрации, областни и общински администрации, както и 112 социално-икономически партньори на администрациите, между които обществени и консултативни съвети, неправителствени организации, бизнес организации, синдикати и др.

Средната оценка на административния капацитет на държавната администрация за 2024 г., изчислена на база отговорите на нейните представители на 43-те въпроса в изследването, е 2,8018, при 2,9025 за предходната 2023 г.

Проф. Борислав Борисов представи и средните оценки на отделните групи администрации.

В общинските администрации са заети най-голям брой служители – 35,67%, от всички заети лица в държавната администрация. Тяхната средна оценка е 2,4378, която е значително по-ниска от отбелязаната през 2023 г. (2,9086) и тази за 2022 г. (2,844). „Големият относителен дял на общинските администрации и голямото намаление на тяхната оценка предопределят и намаляването на общата средна оценка на административния капацитет на държавната администрация у нас за 2024 г.“, отбеляза проф. Борисов.

Представени бяха и средните оценки на административния капацитет на административните органи на изпълнителна власт за периода 2017 – 2024 г.

Проф. Борисов направи и обобщение на резултатите.

• Най-високите оценки, които говорят за много добър административен капацитет, са в областите вътрешен контрол, управлението на вътрешните работни процеси, управлението на риска и осигурените възможности за подаване на сигнали за корупция.
• Най-ниските оценки, съответстващи на задоволителен капацитет, но много близки по стойност до незадоволителния, са в областитеу отнасящи се до използване на алтернативни източници на енергия за покриване на нуждите на администрацията и прилагането на публично-частни партньорства.
• Задоволителен е и капацитетът на администрациите по отношение извършването на оценки на въздействието при въвеждането на нови регулации и осъществяването на политики, в т.ч. анализи на данъчната, административната и регулаторна тежест, финансовото здраве, прилагане принципите на устойчивото развитие, използването на изкуствен интелект, последващият контрол на изпълнението и ефективния мониторинг на постигането на целите с участието на представители на заинтересованите страни

В изследването са представени причините и са дадени препоръки как да се подобрят резултатите. Рецензенти на доклада са проф. д-р Валентин Василев, доц. д-р Александър Вълков и доц. д-р Михаил Чиприянов.

Видеозапис от събитието:

https://www.facebook.com/share/v/193SoU7d2r/?mibextid=wwXIfr

Доклад