site.btaВицепрезидентът: С покръстването и утвърждаването на писменост и език България ражда нова християнска цивилизация – славянската

Създадената преди 1170 години глаголица превърна старобългарския говор в основа за грамотността на целия славянски свят, заяви Илияна Йотова на откриването на научна сесия в Шуменския университет

Ако не беше държавническият акт на цар Борис, не е ясна съдбата на славянските племена, които като апетитна хапка и за Изтока, и за Запада отдавна щяха да бъдат претопени. Вместо да изчезнат, се роди славянската цивилизация. Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова на откриването на научна сесия в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, посветена на 1160 години от покръстването и 1170 години на глаголицата. Сесията беше част от организираните от Варненската и Великопреславска митрополия на Българската православна църква чествания на 1160 години от покръстването на българския народ и 1170 от създаването на глаголицата. Отбелязването на годишнината на глаголицата се провежда под патронажа на Илияна Йотова.

Вицепрезидентът определи покръстването като държавен акт, равен по значимост само на създаването на българската държава от хан Аспарух. „С покръстването българската държава навлиза в съвършено нов период от своето политическо и културно развитие, става важен фактор в цяла Европа“, посочи Йотова.

Тя посочи историческия контекст, в който Борис-Михаил взима мъдрото решение да покръсти българите – войни, съюзи, делби, битки за териториално и духовно надмощие. „Като мъдър държавник българският владетел си е давал ясна сметка какво означава за все още младата българска държава мощният обединителен заряд на християнската религия за езическите прабългари, славяни, траки и превръщането им в единен народ“, заяви вицепрезидентът. По думите й княз Борис успява да извоюва независимостта на бъдещата българска църква като умело, с държавнически ходове, лавира между римската и византийската църкви.

„Покръстването преодолява разликите между старите езически традиции на славяни, прабългари, траки и други етноси, обединявайки ги в лоното на единната християнска църква“, заяви Йотова. Вицепрезидентът подчерта ясно изразеното значение на покръстването в многобройните жития на светци, в похвалните слова, където то става синоним на просветлението. „Българската дума „просвета“ произлиза от един и същи корен със съществителното „светлина“ и глагола „светя“. „Чрез зарите на Светата Троица той (Кирил) просвети безброен народ, който тънеше в мрака на невежеството“, както пише Климент Охридски в Похвално слово за Кирил“, посочи Илияна Йотова.

По думите й благодарение на покръстването става възможно приемането в България на оцелелите от Великоморавската мисия Кирило-Методиеви ученици, които създават писменост и книжнина на говоримия за народа език, „който окончателно ще го консолидира в едно цяло, да гарантира етническата му идентичност и да стане преграда пред всякакви асимилаторски и завоевателни претенции“.

„Покръстването вгражда България успешно в основите на християнска Европа, за да дооформи впоследствие и културната карта на Стария континент чрез азбуката, преводите на Светото писание и превръщането на старобългарския в третия богослужебен език на християнска Европа“, изтъкна вицепрезидентът. Тя отбеляза, че християнството се утвърждава в България благодарение на новите букви, на достъпа до богопознанието на роден език, като княз Борис подсилва новоприетата религия по далновиден и категоричен начин, прибавяйки към вярата езика в неделима сила.

„Създадената преди 1170 години глаголица превръща старобългарския говор в основа за грамотността на целия славянски свят“, посочи вицепрезидентът. „През 855 г. във Византия се обявява новата славянска азбука – глаголицата. Това епохално събитие прекроява културната карта на Европа“, заяви Йотова. Тя посочи, че най-важната мисия на Светите братя достига своя логичен връх в Първото българско царство, където княз Борис приема радушно оцелелите славянски книжовници и създава условия за работа и развитие.

Вицепрезидентът заяви, че на основата на глаголическото писмо се създава кирилицата, която днес е третата официално приета азбука в Европейския съюз. „Кирилицата е емблемата на славянството. Кирилското писмо носи политическия смисъл на собствената писменост и език. Езикът и писмото са били оръжие, надежда, защита, спасение“, подчерта Илияна Йотова. По думите й заедно с Кирило-Методиевите ученици Първата българска държава се превръща в епицентър на славянската източноправославна общност, а българският език за славянството е това, което е латинският за западните народи.

„През 9 век от Първата българска държава ръкописите с нашите букви тръгват на Изток към Киевска Рус и на Запад към Далмация и Хърватия. Те вярно служат днес и на над 250 милиона човека по света“, заяви вицепрезидентът.

Йотова изтъкна, че благодарение на християнската вяра, писмеността, езика България остава в паметта на Европа дори когато изчезва за цели столетия от политическата карта на континента. „Днес с право се гордеем с историята си, дала толкова много на духовна Европа и на европейската цивилизация“, подчерта тя.

Вицепрезидентът представи пред участниците в научната сесия организираните от нея два международни форума за кирилицата с участието на български и чуждестранни учени. „Приемам, че мисията ми е да върна подобаващото място на българистиката в световните науки и благодаря на съмишлениците, които стават все повече – на президента Радев, на Светия синод на Българската православна църква, на Министерството на образованието и науката, на Българската академия на науките, на българските университети“, посочи Йотова.

По-рано в храм „Свети Три Светители“ Йотова присъства на молебен, отслужен от Негово Светейшество патриарх Даниил.