site.btaLiberties: Свободата на медиите в ЕС е в криза на фона на надигащия се авторитаризъм

• Държавите членки не са готови, или не желаят, да прилагат новите правила на ЕС за медиите.
• Жените журналистки по-често са обект на тормоз и натиск.
• България е сред негативните примери за почти всички влошаващи се тенденции.
• Словакия следва автократичния модел на Унгария, увеличавайки риска от пълно завладяване на медиите.

Свободата на медиите – първата линия на защита срещу авторитаризма – се руши в целия Европейски съюз, сочи Докладът за свободата на медиите през 2025 г. на Съюза за граждански свободи за Европа (Liberties), публикуван днес. Според изводите в доклада най-застрашителните тенденции от последните години не само се задържат, но и се засилват, като България е сред лошите примери при почти всички от тях. 

Според авторите на доклада 2024 г. е година, в която медийната среда е оформяна не само от изборите за Европейски парламент и регионални конфликти, но и от ключовото ново законодателство на ЕС – Европейският законодателен акт за свободата на медиите (EMFA), създаден, за да се справи с редица критични заплахи за медийната свобода. Към края на годината обаче много държави членки изглеждат неподготвени – ако не и напълно незаинтересовани – да прилагат ефективно и добросъвестно акта, който влиза в пълна сила през август 2025 г.

Акцент в доклада е поставен върху връзката между медийната свобода и върховенството на правото. В този контекст е установено, че докато напълно завладяната медийна среда в Унгария продължава да се влошава, Словакия се движи по същия път, а на отсрещния полюс Полша и Словения правят значителни усилия за възстановяване на независимостта на медиите и намаляване на политическата намеса. Тези противоположни тенденции показват как промените в медийната свобода са едновременно индикатори и двигатели на общото състояние на върховенството на правото, посочват авторите. 

 "Свободата и плурализмът на медиите в ЕС са в задълбочаваща се криза. Въпреки няколко положителни примера през 2024 г., в повечето страни негативните тенденции от предишни години продължават. Това не е изненада”, коментира Джонатан Дей, главен редактор на доклада и експерт по застъпничество в Liberties.  Той напомни, че усилията на правителствата да отслабят върховенството на закона и демократичните институции почти винаги започват с опит за контрол върху медийната среда. А опитът на ЕС да защити медийната свобода чрез Европейския акт за свобода на медиите вече среща съпротива, още преди да влезе изцяло в сила. "Резултатите от този доклад трябва да поставят Европейската комисия в състояние на повишена готовност: успехът в прилагането на този закон може да бъде решаващ за бъдещето на медийната свобода в някои държави членки.", подчертава Дей.

Основни констатации за ЕС

• Безопасност на журналистите / Наблюдение: Журналистите остават уязвими към език на омразата и физически атаки, особено по време на демонстрации, свързани с израелско-палестинския конфликт. Във Франция, Германия, Гърция, Унгария и Испания насилието срещу журналисти на протести е инициирано от полицията. Непропорционално висок дял на тормоз и заплахи срещу жени журналистки е отчетен в България, Италия, Словакия и Швеция.

Продължава използването на шпионски софтуер срещу журналисти в много европейски страни, особено спрямо журналисти в изгнание от Русия или Беларус.

• Държавна намеса: През 2024 г. правителствата упражняват влияние върху медиите чрез непрозрачно разпределение на държавни рекламни средства или облагодетелстване на проправителствени медии и намеса в обществените медии и/или медийните регулаторни органи. Тенденцията е особено валидна за България, Хърватия, Гърция, Унгария, Малта, Словения и Испания. 
• Медиен плурализъм: Медийният плурализъм е сериозно застрашен от високата концентрация на медийната собственост в Хърватия, Франция, Унгария, Малта, Нидерландия, Словения, Испания и Швеция. Тази концентрация се утежнява от проблеми с прозрачността на собствеността върху медиите; въпреки че EMFA изисква публично достъпни бази данни, много държави членки все още не са ги създали или те не отговарят на изискванията.
• Достъп до информация: Публичните институции възпрепятстват работата на журналистите чрез отказ или забавяне на отговори на искания за достъп до информация в България, Германия, Гърция, Малта, Нидерландия и Испания.
• SLAPP дела: Злоупотребата със съдебни дела с цел заглушаване на публичното участие (SLAPPs) остава широко разпространена и представлява потенциално екзистенциална заплаха за журналистите в държави членки като Белгия, България, Хърватия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Италия, Литва, Нидерландия, Словакия и Словения. В Словакия министър-председателят лично е инициатор на едно такова дело срещу журналист. Само Малта е транспонирала новата Директива на ЕС срещу SLAPP преди крайния срок за това – 7 май 2026 г.
• Обществени медии: Обществените медии в Унгария остават напълно контролирани от правителството, а законодателни промени в Словакия премахнаха всички останали гаранции за тяхната независимост. В страни с по-малко проблеми като Хърватия, Гърция, Малта, България и Италия, липсата на прозрачност във финансирането и/или правителственият контрол върху управлението на медиите създават уязвимости към политическо влияние.

Целият доклад е достъпен на адрес: https://www.liberties.eu/f/oj-aem 

Още за доклада

Докладът за свободата на медиите 2025 е четвъртият годишен доклад за свободата на медиите в Европейския съюз, изготвен от Съюза за граждански свободи за Европа (Liberties). Изготвен е съвместно от 43 правозащитни организации от 21 държави членки на ЕС под координацията на Liberties. Той се основава на данни и информация, предоставени от членове и партньорски организации на Liberties, включително Българския хелзинкски комитет, и допълва годишния Доклад за върховенството на правото. Както и в предишните издания, докладът обхваща четири основни области: свобода и плурализъм на медиите, безопасност и защита на журналистите, свобода на изразяване и достъп до информация, както и европейско законодателство, свързано със свободата на медиите. Докладът анализира съответните законодателни и регулаторни действия на ниво ЕС и национално ниво през 2024 г. и картографира основните тенденции и развития в 21 държави членки на ЕС, а именно: Белгия, България, Хърватия, Чехия, Естония, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Малта, Нидерландия, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Испания и Швеция.