Върховен административен съд – Прессъобщение

site.btaВАС потвърди решение на АССГ по казус с поискан от гражданин на Садитска Арабия статут на бежанец

ВАС потвърди решение на АССГ по казус с поискан от гражданин на Садитска Арабия статут на бежанец
ВАС потвърди решение на АССГ по казус с поискан от гражданин на Садитска Арабия статут на бежанец

Върховният административен съд остави в сила решение по административно дело № 9432/2023 г. на Административен съд София – град по казус с гражданин на Саудитска Арабия. Лицето е поискало статут на бежанец или хуманитарен статут, за когото Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) е дала отрицателно немотивирано становище, че представлява заплаха за националната сигурност. Въз основа на него  Държавната агенция за бежанците (ДАБ) издава отказ на гражданина на Саудитска арабия поискания статут. 

Съгласно решението на първоинстанционния съд при произнасяне по молба за международна закрила трябва да бъдат преценени всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на молителя, държавата му по произход и възможността лицето да се ползва от закрилата на друга държава, чието гражданство би могъл да придобие. По аргумент от чл. 58, ал. 10 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), наред в всички останали данни при тази преценка следва да бъде взето предвид и писменото мотивирано становище на ДАНС.

Върховните магистрати приемат, че решаващият орган (в случая ДАБ) трябва да разполага с цялата релевантна информация и като я вземе предвид, самостоятелно да прецени фактите и обстоятелствата, за да определи съдържанието на решението си, както и да го мотивира в пълна степен. Решаващият орган трябва да има свобода на преценка, за да реши дали съображения, свързани с националната сигурност на съответната държава членка, трябва да доведат до отказ от предоставяне на хуманитарна закрила или до отнемане на статута на бежанец, което изключва вероятността констатирането на заплаха за тази сигурност автоматично да предполага подобен отказ или отнемане. С оглед самите функции на решаващия орган, значението на информацията, предоставена от органи със специализирана компетентност, свързана с националната сигурност и нейната относимост към целите на решението за предоставяне на международна закрила, е необходимо да бъдат свободно преценявани от решаващия орган, който няма как да бъде задължен да се основе на немотивирано становище, издадено от органи със специализирани функции, свързани с националната сигурност, на база оценка, чиято фактическа основа не му е известена. В този смисъл са решенията по административно дело № 9979/2023 г. и административно дело № 4863/2023 г.  на ВАС.

Касационната инстанция потвърждава извода на  първониостнационния съд за незаконосъобразността на оспорения индивидуален административен акт, поради противоречието му с решение по дело С-159/21 на Съда на ЕС от 22.09.2022 г. Правилно при формиране на правните си изводи административният съд е отчел даденото в заключението в решението на СЕС тълкуване на относимите към правния спор разпоредби от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 26.06.2013 г. относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила /Директива 2013/32/ЕС/ и Директива 2011/95/ЕС от 13.12.2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанец или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила /Директива 2011/95/, въведени в българското законодателство чрез разпоредбите на ЗУБ.

Според възприетото от СЕС в решението по дело С-159/21, чл. 4, § 1 и § 2, чл. 10, § 2 и § 3, чл. 11, § 2 и чл. 45, § 3 от Директива 2013/32 във връзка с чл. 14, § 4, б. а и чл. 17, § 1, б. г от Директива 2011/95 не допускат национална правна уредба, съгласно която, когато органи със специализирани функции, свързани с националната сигурност, са констатирали с немотивирано становище, че дадено лице представлява заплаха за тази сигурност, решаващият орган е длъжен системно да отказва да предостави субсидиарна закрила на това лице или да отнеме предоставената по-рано международна закрила на същото лице, като се основава на споменатото становище. Според мотивите на СЕС единствено решаващият орган е компетентен за разглеждането на молбите за международна закрила, както и да вземе решение като първа инстанция по такива случаи, тоест по аргумент от чл. 48, ал. 1, т. 1 и чл. 52 ЗУБ - председателят или заместник-председателят на ДАБ е този, който трябва да направи преценка на всички релевантни факти и обстоятелства, включително свързаните с прилагането на членове 14 и 17 от Директива 2011/95, едва след която да приеме решение.

Административен съд София – град безспорно е установил, че на чужденеца е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут, без да е съобразено изразеното от ДАНС отрицателно становище (към което не е приложена справката мотивирали ДАНС да възрази срещу предоставянето на закрила), при това без овластеният за вземане на решение относно предоставянето на този статут орган, да е извършил самостоятелна и собствена преценка на релевантните за случая факти, дали повод на ДАНС да възрази срещу предоставянето на международна закрила на гражданина на Саудитска Арабия, налага правилно формирания от административния съд извод, че оспореният административен акт е несъответен на решението на СЕС по дело С-159/21 г. и даденото с него тълкуване. 

Решението по административно дело № 2503 от 2024 г. е окончателно.

 

 

news.modal.header

news.modal.text

Към 04:34 на 22.05.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация