Софийска опера и балет – Прессъобщение

site.btaСофийска опера и балет: В памет на големия Трифон Силяновски

Софийска опера и балет: В памет на големия Трифон Силяновски
Софийска опера и балет: В памет на големия Трифон Силяновски
Снимка: Софийска опера и балет

На 12.12  2023 г.от 17 часа, в Софийската опера и балет по идея на Пламен Карталов ще бъде осветена зала, посветена на името на големия наш интелектуалец Трифон Силяновски. След това в Камерната  зала на седмия етаж ще бъдат изпълнени няколко негови произведения.
Трифон Силяновски е роден през 1923 г. в София. Баща му е проф. Димитър Силяновски, професор в Юридическия факултет. Негов роднина е генерал Георги Силяновски, участник в Сръбско-българската война и генерал Васил Силяновски, участник в Балканската и Междусъюзническата война. След като учи латински и орган, Трифон Силяновски завършва класическа гимназия и от 1941 до 1943 г. следва история на изкуствата и стилистика при проф. Ханс Зеделмайер (1896– 1984) във Виена. Там е приет и в Консерваторията, където учи при големия немски пианист Вилхелм Кемпф. Същевременно изнася рецитали като пианист в Скопие и Будапеща. Във Виена Трифон Силяновски слуша многократно концерти на големите немски диригенти Вилхелм Фуртвенглер, Херман Абендрот, Вилем Менгелберг, Карл Бьом и Ханс Кнапертсбуш. През 1942 присъства на репетиция на Фуртвенглер, който оказва решаващо въздействие за изграждането на неговата концепция относно музикалната интерпретация.
Поради военните събития обаче Силяновски се завръща в София, където се дипломира едновременно в три специалности: в Софийския университет – право, в Музикалната академия – композиция при проф. Панчо Владигеров и пиано при проф. Димитър Ненов. Проф. Стоян Брашованов го подготвя за свой асистент по история на музиката и музикална естетика, но „задържането“ му след 9 септември 1944 година осуетява тези планове.

На първото общобългарско състезание за певци и инструменталисти през 1948 г. Трифон Силяновски получава втора награда и прави силно впечатление със забележителните си интерпретации на Бах и Бетховен, записани в Златния фонд на Радио София.
През 1949 г. след смъртта на Георги Димитров група музиканти разглеждат портрети на Ленин, Димитров и Сталин. Трифон Силяновски казва: „Първите двама си отидоха, кога ли ще си иде и третият?“ На следващата сутрин е арестуван по донос. Вместо да замине на специализация в Москва, заминава на лагер, а творчеството му е забранено. Прекарва три години в концлагерите Куциян, Богданов дол и Белене. Подлаган е на всякакви издевателства, в това число е каран да си копае гроба и два пъти му е инсцениран разстрел.
След като през 1952 г. излиза от затвора, Силяновски работи като гробар, свири в заведения и дава частни уроци по гръцки, латински и пиано. Тогава създава своите Първа симфония, Вариации по тема В­А­С­Н, Първи концерт за струнен оркестър, 5 песни за сопран и пиано (лява ръка), по стихове на Рилке и католическата меса Missa Ordinaria.
През 1958 г. Трифон Силяновски се среща с именития руски композитор Дмитрий Шостакович, който е на посещение в България по покана на Съюза на българските композитори. Тази среща става възможна благодарение на съдействието на българския диригент Добрин Петков. Шостакович проявява интерес към творчеството на Трифон Силяновски и дава изключително висока оценка на неговата Втора симфония.
През 1959 г. на Силяновски му се разрешава да работи като корепетитор в Софийската опера. Когато честват юбилея му, той връща ордена, който искали да му връчват – в резултат е изселен в Смолян.
През 1973 г. Пламен Карталов кани Трифон Силяновски да двамата да създадат Камерната опера в Благоевград. Силяновски е неин музикален директор до 1982 г.
През следващите години преподава четене на партитури и облигатно пиано в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство ­Пловдив (1982­-91), където през пролетта на 1990 води първия факултативен курс по сравнително изкуствознание.
След политическите промени в края на 80-те години Трифон Силяновски е избран за извънреден професор в ДМА (от 1997 г.).Води майсторски класове по пиано.
Умира на 19 май 2005 г.
Трифон Силяновски е автор на симфонии, концерти за струнен оркестър, концерт за пиано и други произведения за оркестър; на хорови опуси; камерни и солови пиеси. Голяма част от произведенията му са тематично свързани с ортодоксалната музикална традиция. Това определя и характерни черти от композиционния му стил, в който преобладават ясна структура, плътна музикална фактура и сложна полифония.
С музикалното си творчество Трифон Силяновски върви неотклонно по стъпките на големите немски композитори. В духовно-концептуален аспект неговата музика е същностно сродна с тази на Антон Брукнер и Цезар Франк, а като музикален език стои встрани както от късната романтика, така и от всички форми на модернизъм.
Като интерпретатор Силяновски следва (без да подражава) традициите на големите немски пианисти и преди всичко Вилхелм Бакхаус и Вилхелм Кемпф.
Трифон Силяновски владее старогръцки, латински, немски и още няколко езика. Автор е на книги, студии и над 70 непубликувани различни изследвания в областта на философията, естетиката, теологията, историята на изкуствата и проблеми на музикалната интерпретация.
Трифон Силяновски остава в българската култура като един от големите ни интелектуалци.

 

news.modal.header

news.modal.text

Към 07:02 на 05.03.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация