ВМРО – Прессъобщение

site.btaАнгел Джамбазки: България трябва да бъде лидер и да налага политики, гледайки националния си интерес

Ангел Джамбазки: България трябва да бъде лидер и да налага политики, гледайки националния си интерес
Ангел Джамбазки: България трябва да бъде лидер и да налага политики, гледайки националния си интерес
Снимка: Пресцентър

София домакин на шестата конференция „Западни Балкани“ тази събота

„Западните Балкани са част от Европа и трябва да станат част от Европейския съюз. Това обаче е дълъг път на реформи. По тази причина за шеста поредна година организираме събитието „Западни Балкани“, на което срещаме политици, общественици, журналисти и експерти за разговор по темите за бъдещето на региона, сигурността, свободата на медиите, свободата на самоопределянето и нужните реформи“. Това заяви Ангел Джамбазки преди шестата конференция „Западни Балкани“, която започва тази събота от 10 часа в зала 3.2. (вход А4) на Националния дворец на културата. 

Събитието се организира от Фондацията за европейска реформа New Direction, чийто вицепрезидент е Джамбазки. Съорганизатори са „Варшавски институт“ и Младежка мрежа за европейска демокрация (EDYN).

„България трябва да бъде лидер в процеса и да налага политики, гледайки през националния си интерес. Като започнем от гарантирането на правата на българите в Северна Македония, Сърбия, Косово и Албания, през сигурността на региона, която виждаме, че е крехка, и стигнем до възможностите за общ икономически растеж и сътрудничество. Това са задачите и трябва да намерим пътя за тяхното решение“, каза още членът на Партията на Европейските консерватори и реформисти и съпредседател на ВМРО Ангел Джамбазки. 

Развитието на Западните Балкани, ще бъде дискутирано в София от високопоставени европейски политици и експерти в областта на геополитиката, международните отношения и националната сигурност. 

Във форума ще бъдат обсъдени ключови теми като процеса на разширяване на ЕС към Западните Балкани, сигурност, миграция и външна намеса, медийната свобода, руската агресия срещу Украйна и др.  Ще се проведе и кръгла маса за млади политически лидери на тема „Бъдещето на Западните Балкани“. 

В събитието ще участват Емилия Реджепи, заместник министър-председател на Република Косово за въпросите на малцинствата и човешките права, Танджа Мищевич - министър на европейската интеграция, представителите в Европейския парламент Ладислав Илчич (Хърватски сувернисти, ЕКР), Ришард Чарнецки (Право и Справедливост, Полша), Андрей Слабаков (ВМРО, ЕКР), Марко Миланович Литре, народен представител в Хърватския парламент, заместник-председател на фондация „New Direction“ (EКР-Хърватия), Теута Водо, бивш заместник-министър на правосъдието на Албания, доцент в Universite' Paris Cite' и Sciences Po Париж, изследовател в IPSE, Славен Рагуж, депутат в парламента на Босна и Херцеговина, Хърватска републиканска партия (Босна и Херцеговина), както и политици от региона, професори, журналисти и общественици, депутати, младежки лидери, политолози и др.

Страните от Западните Балкани, геополитически и исторически, принадлежат към Европа и тяхното присъединяване към Европейския съюз е естествен процес, определен като приоритет на срещата на върха на Европейския съвет още през 2003 г. Въпреки това, години след като първите страни от Западните Балкани кандидатстваха за членство, само Хърватия се присъедини към Съюза на 1 юли 2013 г., като междувременно за другите държави в региона процесът на разширяване се превърна в предизвикателство. 

За останалите страни в региона, процесът на разширяване се оказа сложно начинание, което изисква разрешаване на двустранни въпроси и прилагане на демократични и икономически реформи за хармонизиране със стандартите на ЕС и проправяне на пътя за евентуалното им присъединяване. 

Руската агресия срещу Украйна върна разширяването като основен приоритет на европейския дневен ред с някои ключови събития през 2022 г. На 23 юни Украйна и Република Молдова получиха статут на кандидат-членки, докато Албания и Северна Македония проведоха първите си междуправителствени конференции на 19 юли през същата година. Въпреки този напредък обаче, пречките продължават да съществуват и изглежда, че ЕС изпитва чувство на умора от по-нататъшно разширяване, съчетано с липса на доверие сред нациите от Западните Балкани.

 

КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ 2023“

2 декември 2023

Национален Дворец на Културата

София (България)

ПРОГРАМА

9:30

Регистрация на участниците

10:00 - 10:15

Официално откриване на Конференция „Западни Балкани 2023“

Ангел Джамбазки, член на ЕП, заместник-председател на фондация „Нова посока“

Основна реч

Тошко Йорданов, народен представител и председател на ПП „ИТН“

10:15 – 11:30 

Панел I: Процесът по разширяването на ЕС в посока Западни Балкани. Пътят напред.

Страните от Западните Балкани, геополитически и исторически, принадлежат към Европа и тяхното присъединяване към Европейския съюз е естествен процес, определен като приоритет на срещата на върха на Европейския съвет през 2003 г. в Солун. Въпреки това, години след като първите страни от Западните Балкани кандидатстваха за членство, само Хърватия се присъедини към Съюза на 1 юли 2013 г., като междувременно за другите страни в региона процесът на разширяване се превърна в предизвикателство. Що се отнася до останалите страни в региона, процесът на разширяване се оказа сложно начинание, което изисква разрешаване на двустранни въпроси и прилагане на демократични и икономически реформи за хармонизиране със стандартите на ЕС и проправяне на пътя за евентуалното им присъединяване. Руската агресия срещу Украйна върна разширяването като основен приоритет на европейския дневен ред с някои ключови събития през 2022 г. На 23 юни Украйна и Република Молдова получиха статут на кандидат-членки, докато Албания и Северна Македония проведоха първите си междуправителствени конференции на 19 юли през същата година. Въпреки този напредък обаче, пречките продължават да съществуват и изглежда, че ЕС изпитва чувство на умора от по-нататъшно разширяване, съчетано с липса на доверие сред нациите от Западните Балкани.

Участници:

- Ладислав Илчич, член на ЕП, Хърватски суверенисти (ЕКР - Хърватия)

- Ришард Чарнецки, член на ЕП, Право и справедливост (ЕКР - Полша)

- Мачией Тъбурски, Експерт по публична дипломация и изследвания на Изтока, Варшавски институт

- Теута Водо, бивш заместник-министър на правосъдието на Албания, доцент в Universite “Paris Cite” и “Sciences Po” Париж, изследовател в IPSE

- Славен Рагуж, депутат в парламента на Босна и Херцеговина, Хърватска републиканска партия (Босна и Херцеговина)

- Милена Милотинова, журналист, бивш народен представител и член на ПАСЕ

Модератор: Ангел Джамбазки, член на ЕП, ВМРО-БНД (ЕКР – България)

11:30 – 11:45

Кафе пауза

11:45 - 13:00

Панел II: Сигурност, миграция и външна намеса в Западните Балкани

На географския и политически кръстопът на Европа, където се срещат Изтокът, Западът и Югът, Западните Балкани са изложени на риск от враждебно влияние на автократични сили като Русия, Китай, Иран и други. Руската агресия срещу Украйна ясно показа колко силно е руското влияние и дезинформационната кампания в Западните Балкани. Освен това от векове регионът е бил основен миграционен път, което го прави податлив на миграционен натиск в посока Европа, което носи нестабилност и заплахи за сигурността. Европейският съюз и САЩ, дългогодишни защитници на демократичната воля на гражданите на региона, подкрепят гражданите на региона, които са под постоянна икономическа, политическа и социална заплаха. Бидейки на прага на Европейския съюз, всяка нестабилност и заплаха за сигурността на Западните Балкани, както и чуждестранна намеса, имат негативен ефект върху Съюза.

Участници:

- Марко Миланович Литре, народен представител в Хърватския парламент, заместник-председател на фондация „Нова посока“ (EКР-Хърватия)

- Александър Арабаджич, председател и съосновател на Академията за европейски кадри

- Нено Димов, бивш Министър на околната среда и водите, председател на Консервативен институт

- Д-р Ричард Турчани, програмен директор, Централноевропейски институт за азиатски изследвания

- Руслан Стефанов, директор (икономическа програма); Център за изучаване на демокрацията

- Стефан Владисавлев, програмен координатор, фондация „BFPE за отговорно общество“ 

Модератор: Илина Мангова, регионален съветник за Европа, Международен републикански институт

13:00 - 14:30

Почивка 

14:30 - 15:45

Панел III: Медийна свобода и плурализъм в страните от Западните Балкани

Всички страни от Западните Балкани, независимо от етапа на преговорите за присъединяване, споделят предизвикателства и проблеми в областта на свободата и плурализма на медиите, които са от сходен характер. В някои страни свободата на медиите и пресата намалява главно поради политическата намеса и паралелизма. Освен това собствеността и финансирането на медиите изкривяват медийния пазар и намаляват възможностите на медиите да бъдат конкурентоспособни и устойчиви, без да влизат в отношения на зависимост от политическите сили. Спадът в свободата на медиите подкопава демократичните системи и върховенството на закона и създава климат, подходящ за дезинформация, която култивира анти-ЕС настроения в целия регион, което може да подкопае целия процес на присъединяване към ЕС.

Участници:

- Андрей Слабаков, член на ЕП, ВМРО-БНД (ЕКР-България) 

- Доминика Чосич, журналист, европейски кореспондент на Полската национална телевизия

- Юре Гудел, журналист, редактор в Dnevnik.ba

- Мария Цветкова, журналист, бивш депутат от Народното събрание на Р България, 

Член на ИК на ВМРО-БНД

- Михал Хладек, заместник-председател на институт „Десен бряг – Петр Фиала"

- Владислав Апостолов, журналист, Труд „News”, телевизионен водещ в “България 24”

- Наталия Байрам, юрист, активист и член на „Stop Media Ban“

Модератор: Юлия Крил, изпълнителен директор, Агенция „B&K“ 

16:00 - 16:15

Основна реч

Емилия Реджепи

Заместник министър-председател на Република Косово за въпросите на малцинствата и човешките права (НДС-Косово)

16:15 - 17:30

Панел IV: Бъдещето на Западните Балкани: Кръгла маса на млади политически лидери

Западните Балкани са динамичен регион и социално многообразен, пример за дълбочината на европейската култура. Въпреки това, именно многообразието може да бъде и фактор в социалното неравенство, шовинизма, етническото напрежение и други социални проблеми, които биха могли да се използват за насърчаване на разделение. Важно е да се установят единство и добросъседски отношения в Западните Балкани, за да се даде възможност на региона да се сближи и в бъдеще да се присъедини към Европейския съюз. При продължаващите предизвикателства на емиграцията и изтичането на мозъци, управлението на таланти и овластяването на бъдещото поколение лидери е от съществено значение за успеха на страните от Западните Балкани. Този панел ще събере млади политически лидери и политолози от Западните Балкани, за да обсъдят текущите предизвикателства пред региона и техните визии за бъдещата посока.

Участници:

- Марсела Делия, представител на EDYN в Албания 

- Ведрана Вуйович, депутат в парламента на Босна и Херцеговина и посланик на EDYN

- Идеал Зхавели, изпълнителен директор на Activism Roots и посланик на EDYN в Косово

- Зинета Хусич, представител на EDYN в Черна гора

- Бленди Ходай, изпълнителен директор на Форум за образователна реформа и представител на EDYN в Северна Македония

- Александър Михайлович, юрист и посланик на EDYN в Сърбия

Модератор: Енрик Кецо, заместник-председател, Младежка мрежа за европейска демокрация (EDYN)

17:30

Заключителна реч

Ангел Джамбазки, член на ЕП, заместник-председател на фондация „Нова посока“

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 16:38 на 05.03.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация