Български хелзинкски комитет – Прессъобщение

site.btaБългарски хелзинкски комитет: Отворено писмо относно извеждането на Националната следствена служба от системата на прокуратурата

Български хелзинкски комитет: Отворено писмо относно извеждането на Националната следствена служба от системата на прокуратурата
Български хелзинкски комитет: Отворено писмо относно извеждането на Националната следствена служба от системата на прокуратурата

ОТВОРЕНО ПИСМО

относно извеждането на Националната следствена служба от системата на прокуратурата


На 02.06.2023 г. Народното събрание прие на второ четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт № 49-302-01-18/13.04.2023 г. (ЗИД на ЗСВ). С него Националната следствена служба (НСС) се извежда от системата на прокуратурата и се възстановява по-ранната й позиция до 2009 г. на самостоятелен орган на съдебната власт.

Като подчертаваме необходимостта от дълбока съдебна реформа в Република България, централна част от която заема възможността за независимо разследване на главния прокурор и неговите заместници при подозрения в извършено престъпление, и като приветстваме приемането на скорошните промени в Наказателно-процесуалния кодекс в тази посока, изразяваме тревога от така приетия законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.

Конкретният момент на българския политически живот, трусовете в съдебната система от последния месец, разделението в обществото по важни теми също са от значение при преценката за целесъобразността на преместването на следствието. Предприемането на сериозни стъпки в тази посока трябва да става само след внимателна преценка на целесъобразността им и след широко обсъждане от експерти и представители на обществеността, при спазване на всички правила за законодателния процес.

По-конкретно обръщаме внимание на следното:

1. С процедурата по приемане на този законопроект са осъществени съществени нарушения на законодателния процес – нарушени са чл. 88, ал. 1 от Конституцията, чл. 26 от Закона за нормативните актове (ЗНА), както и глава осем от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС).

2. Съществена част от разпоредбите бяха приети само с едно гласуване, което е в противоречие с чл. 88, ал. 1 от Конституцията. Става въпрос за предложените между двете четения промени на народния представител Петър Петров. Така изключително съществени промени, променящи мястото на следствието в системата на съдебната власт, бяха приети експресно, без обществено обсъждане и в разрез с нормите на ЗНА и с ПОДНС.

3. Съгласно чл. 79, ал. 1 от ПОДНС “Законопроект, който е отхвърлен на първо гласуване, може да бъде внесен и разгледан повторно само след промени в основните му положения, което се отразява в мотивите, и не по-рано от три месеца след отхвърлянето му”. Съгласно чл. 79, ал. 3 “Предложения, направени по реда на чл. 80, ал. 1, които са отхвърлени от Народното събрание, не може да бъдат внесени и разгледани повторно като законопроект, ако не са спазени условията по ал. 1, с изключение на тези, които се отнасят до редакционни или правно-технически поправки”. Изречение второ на чл. 80, ал. 1 от ПОДНС прави съществено допълнение: “Предложения, които излизат извън предметния обхват на приетия на първо гласуване законопроект, не се разглеждат и гласуват по същество”. Конституционният съд е имал възможност да се произнесе по подобен въпрос, със силно разделен състав, по Решение № 6 от 19 април 2007 г. по к.д. № 3/2007 г. Становище на малцинството е : “Наистина Конституцията не ограничава възможността на законодателя да допълва или изменя проектите за закон между двете гласувания, както това е посочено в мотивите на Решение № 14 от 2001 г. по к.д. № 7 от 2001 г. Тя обаче изисква изменения и допълнения да се правят в текстове от закон, които са обсъждани и приети, макар и по принцип, с първото гласуване. Нови разпоредби, които са били включени за първи път в законопроекта след първо четене, фактически се обсъждат и приемат само с едно гласуване (второто)”. Макар Конституционният съд да намира, че няма налице противоконституционност на приетите разпоредби, основанието на мнозинството за това становище се извлича от тогава действащия ПОДНС. В сега действащия ПОДНС поредността на действията за приемане на законопроект са разписани подробно, а изрично е посочено, че предложенията, които излизат от предметния обхват на приетия на първо четене законопроект не се разглеждат и гласуват по същество. Това изречение в чл. 80, ал. 1 съществува именно, за да ограничи порочната законодателна техника, която се е наблюдавала не веднъж в последните години да се прокарват изменения между първо и второ четене, които принципно не са свързани с основната тема на обсъждане, но пък избягват целия разписан процес по приемане на закони.

4. Предложенията за преместване на НСС извън “контрола” на прокуратурата не са свързани с основния законопроект, който се гледа и гласува на второ четене в пленарна зала на 02.06.2023 г.

5. Недопустима техника е при разглеждането на различен законопроект да бъдат прокарвани частично текстове от друг законопроект, който последователно е отхвърлен от Комисията по правни въпроси и в пленарна зала на първо четене.

6. От значение за преценката за евентуално връщане на законопроекта е и действителната предистория на конкретните разпоредби, не само формалното им “обличане” в друга сигнатура със съответните реквизити.

6.1. От една страна, съгласно мотивите, с които е внесен този законопроект, в определени случаи директорът на НСС може да стане прокурор по разследването срещу главния прокурор. Тази цел не може да бъде споделена, тъй като тя създава законодателен хаос и пренебрегва приетите изменения в НПК и ЗСВ, обнародвани в ДВ на 02.06.2023 г. Тези законодателни промени са резултат от многогодишни усилия и са изготвени след внимателен преглед на законодателството, съгласувани са с широк кръг експерти и представители на обществеността, както и с международни партньори. Възприемането на друг възможен механизъм за разследване на главния прокурор в деня на обнародването именно на тези промени пренебрегват тези усилия, внасят неяснота в законодателството и поради това са в състояние да доведат до положение на невъзможност да се прилага механизма за разследване на главния прокурор.

6.2. От друга страна, “връщането” на независимостта на НСС от прокуратурата трябва да бъде съпоставено с останалите промени и да се види каква е действителната цел на това изменение, а тя като че ли беше артикулирана от народния представител Радомир Чолаков от трибуната на НС: “Законодателният орган не просто може, а е длъжен да разтърве тези хора”. Визиран е конфликтът между главния прокурор Иван Гешев и заместник-главния прокурор Борислав Сарафов. Подобен аргумент за приемане на законопроект категорично не може да бъде подкрепен, тъй като зад него прозират други, порочни в същността си цели. Да се отговаря на междуличностен конфликт чрез подобна радикална законодателна промяна е несериозно подхождане към структурен проблем на българската правосъдна система и не би трябвало да е допустима. Това по-скоро руши, а не изгражда правовата държава.

Предвид изложеното, призоваваме Президента на Република България да упражни правомощията си по чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България и да върне така приетия ЗИД на ЗСВ за ново обсъждане.


Подписали:

Български хелзинкски комитет
Антикорупционен фонд
Български институт за правни инициативи
Институт за пазарна икономика
Български адвокати за правата на човека
Съюз на съдиите в България

За медийни запитвания:
адв. Адела Качаунова
Директорка на програмата за правна защита на БХК
0885 285 480

news.modal.header

news.modal.text

Към 07:39 на 04.10.2023 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация