БТА - форум

site.btaОткриваща конференция за проект „Европа в България: Общо бъдеще“: изказване на Атанас Пеканов, заместник министър-председател по управление на европейските средства

Откриваща конференция за проект „Европа в България: Общо бъдеще“: изказване на Атанас Пеканов, заместник министър-председател по управление на европейските средства
Откриваща конференция за проект „Европа в България: Общо бъдеще“: изказване на Атанас Пеканов, заместник министър-председател по управление на европейските средства
Снимка: Пресфото БТА

Проект „Европа в България: Общо бъдеще“: Изказване на Атанас Пеканов, заместник министър-председател по управление на  европейските средства

Уважаеми организатори, уважаеми колеги, уважаеми гости, представители на медиите, много се радвам да бъда днес тук. Първи декември е, месец на равносметки може би. Така се случи, че днес имам честта да бъда на три различни събития, които са свързани с теми, приоритетни за страната ни. Първото беше по Плана за възстановяване и устойчивост, сегашното за кохезионната политика, следващото – за еврото. Теми, по които трябва да обясняваме повече и тук ще си позволя да си противореча. Всъщност не можем без медиите, не можем без техния превод, без тяхната помощ да стигнем гражданите. Често нашият език е бюрократичен, той е езикът на институциите – дали е на Брюксел или на българските институции, без вашата подкрепа, ние не можем да обясним защо тези мерки ги има, защо
тези мерки съществуват.

Нека да започна малко по-отдалеч. Кохезионната политика понякога остава неразбрана, но тя е именно политиката на сближаване. Политиката, която да помогне на някои от регионите на Европа да наваксват по-бързо разликите. Защо тя възниква? Защото в един общ пазар имаме изключително много позитиви, но има и някои предизвикателства пред регионите, които не са на върха на стандарта на живот и имат нужда от наваксване. Средствата по кохезионните фондове са основната приоритетна ос пред многогодишната финансова рамка. Около една трета от средствата на Европейския съюз отиват по програмите за сближаване. Благодаря на всички колеги от различните министерства, които с усилен труд в последните месеци финализираха програмите по новия период. Те ще могат да ви обяснят в много добър детайл всичко, което ще се финансира по тях.

Искам да кажа малко по-общо. Всичко това е важно, но на първо място, защото страната ни ще получи изключително голям ресурс, всъщност ресурс, доста по-голям от средствата по Плана за възстановяване и устойчивост. Страната ни ще получи над 20 милиарда по отношение на кохезионните фондове. Те не са вързани с толкова тежки условия, както тези по механизма за възстановяване и устойчивост, а някак си не получават достатъчно видимост. И това, което казвам на среща с министрите, които се занимават с темата кохезия в Брюксел е, че ние трябва да даваме, да правим повече, за да имат повече видимост тези програми, да даваме добрите примери, да осъзнават ражданите как те достигат до тях.

Във всички тези приоритетни сфери – дали те ще са образование, социална политика, регионално развитие. Как те допринасят и за общите ни приоритети в Европа? Зеления дигитален преход, но и в България на първо място за икономическото развитие, за социалното развитие и за подпомагане, така че стандартът ни на живот да расте по-бързо. В същото време позиция, която защитавам и която, смятам, е вярната позиция – програмите, кохезионните фондове често биват използвани, за да адресират краткосрочните кризи. Последните години, за съжаление, сме изправени пред много такива краткосрочни кризи, които започнаха с пандемията, продължиха с текущата енергийна криза и агресията на Русия в Украйна. Има използване на средствата, които вече са гласувани по отношение на кохезионните фондове за тези кризи. Ние трябва да имаме решение за тези кризи, трябва да има ресурс, но кохезионните фондове трябва да останат дългосрочната инвестиционна програма на Европейския съюз. Те са там именно, за да подпомагат регионите, които срещат предизвикателства, в тяхното сближаване, в тяхната конвергенция. Те са там, за да инвестират в тези дългосрочни проекти, които ще ни направят по-силни и по-устойчиви утре. Именно по тази линия на всички министерски срещи, на които съм участвал, съм защитавал тезата, че да, трябва да има гъвкавост, но ние сме заложили ясни цели, индикатори и те трябва да бъдат постигнати, а ресурсът не трябва толкова лесно да се обвързва с други теми и кризи, по които Европа трябва да търси отново общи решения. И отново общи инструменти, но те трябва да са нови, нови финансови инструменти, които трябва да адресират тези кризи.

И не на последно място, тема и теза, която защитавам, е, че освен с големите и важни приоритети и предизвикателства пред Европа, свързани с дигиталния и зеления преход, кохезионните фондове трябва да бъдат обвързани и с факта, че много от нашите страни срещат и демографски предизвикателства. Трудности, които ще стават все по-тежки в редица от нашите страни. И тези демографски предизвикателства също отчасти трябва да бъдат адресирани и решавани чрез важните инвестиции, които ще правим следващите години. Изключително благодарен съм и се радвам за големия напредък, който беше направен в последните месеци, вече са одобрени осем от десетте оперативни програми. Очакваме одобрението и на останалите две, след което страната ни ще премине към изпълнението на всички тези оперативни програми. Това е изключително важно, понякога се спекулира, че има забавяне, но истината е, че пандемията доведе до забавяне и изменение на редица от регламентите на ниво Брюксел, на ниво европейски институции.

Не смятам, че България се е забавила по отношение на средствата, които идват по линия на кохезионната политика.Напротив, там смятам, че се движим добре. Поздравявам всички тези министерства, които се справиха изключително с много активна работа. Някои от тях вече са започнали със своите процедури. Днес те ще представят вече започнатите действия. Всичко това са програми, които ще помогнат, от една страна, на бизнеса, малките и средните предприятия, но и директно на хората, и най-вече на регионите в страната ни, които имат нужда от тези средства. Особено в една среда на несигурност, тогава, когато публичните инвестиции могат да страдат, тогава, когато националният бюджет бива натоварен с много различни отговорности. И в тези времена можем да направим грешката да си помислим, че можем да пестим от важните инвестиции в секторите като образование, регионално развитие, социалния сектор. Не, не трябва. Трябва да продължим всички тези политики, за да постигнем целите, които ще направят, надявам се, България, а България и както всяка друга страна членка, когато е силна, и Европейският съюз е по-силен.

news.modal.header

news.modal.text

Към 09:08 на 03.02.2023 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация