site.btaСтановище на Института за пътна безопасност

Новината, че бившият главен секретар на Министерство на вътрешните работи има пет фиша за превишена скорост, е показателна не просто за личен пропуск, а за дълбок системен проблем. Тя е симптом на политика, която през последните години превърна контрола по пътищата в индустрия за събиране на глоби, вместо в ефективен инструмент за намаляване на жертвите от пътнотранспортни произшествия.

От 2024 г. Институт за пътна безопасност сигнализира МВР, че свръхфокусът върху наказателната репресия и масовото санкциониране за превишена скорост не водят до устойчиво намаляване на загиналите и ранените по пътищата. Въпреки това през последната година са наложени над 2 милиона глоби. Така на практика почти всеки активен шофьор бива превръщан в „системен нарушител“, без това да води до качествена промяна в поведението и безопасността.

Фактът, че дори най-висшият професионален ръководител в системата е сред санкционираните, поставя под въпрос ефективността на модела. Когато правилата не се възприемат като справедливи и насочени към реална превенция, а като механизъм за пълнене на бюджетни дефицити, общественото доверие ерозира.

В редица европейски държави камерите за контрол на скоростта се възприемат като „животоспасители“, защото са част от цялостна политика, основана на превенция, инженерни решения и концепцията „Визия Нула“ – нулева толерантност към жертвите на пътя. У нас обаче те все по-често се възприемат като „касички“.

Очакваме новото ръководство на МВР да промени фокуса – от количеството глоби към качеството на мерките; от репресия към реална превенция; от бюджетна логика към обществена отговорност. Само така може да се постигне устойчива и измерима промяна в пътната безопасност.