site.btaД-р Десислава Найденова: Любовта е тишината между два удара на сърцето

Д-р Десислава Найденова: Любовта е тишината между два удара на сърцето
 
- Защо най-съкровеното, най-святото чувство –любовта се свързва с безвремие, както е озаглавена книгата Ви с есета д-р Найденова!
-За мен любовта е свързана с безвремие, защото, когато си влюбен ти откриваш цяла вселена от емоции, които не си подозирал преди. Така изпадаш в едно безвремие, което те откъсва от реалността. Посветила съм тази книга на любовта, защото светът в който виждаме много страшни неща да се случват , любовта е единственият позитивен момент, който прокарва някакъв лъч светлина.
- Кои са въпросите, които задавате с всеки текст?
- Посветила съм текстовете на различни теми – преминавам от романтичната любов към любовта към изкуството, към музиката, към природата. Засягам философски теми. Аз съм лекар и като всеки колега преживявам трудностите в професията. Всеки ден се срещаме с човешката болка, която преживяваме дълбоко. Продължаваме да я носим и след работния си ден. И длъжни сме да продължим да изпълняваме нашия дълг, като лекари. Затова в тези моменти, в които потъваме в тишина се обръщаме единствено към себе си, към това, което ни дава сили да продължим. А любовта е съкровеното чувство, което ни дава тази сила.
-  Трябва ли да си романтик, за да пишеш за любовта?
- Мисля,  че това е задължително. Душата ти трябва да го е преживяла, за да може да го претвори в нежна, мелодична и завладяваща поредица от чувствени слова, които да заживеят свой живот. Няма как да го направиш ако не си романтик по душа.
 
- Любовта може да я възприемете като духовно приключение, като секс, като предизвикателство и борба между половете. Вие как бихте продължили тези думи на писателя, акад. Антон Дончев?
 
-  А…а аз я виждам като тишина между два удара на сърцето. Като пространство, в което не се доказваш, а се разголваш. Като дом, който не се строи с думи, а с присъствие. Любовта за мен не е сцена,тя е място за оставане. Място, в което силата не е власт, а способността да бъдеш крехък. И смелостта да останеш, когато е най-трудно.
 
  - Поезията обикновено се възприема като език на любовта. А в "Безвремие в любов" Вие избрахте прозата. Защо?
 
-     В поезията се търси рима, ритъм, аз търся дълбочина. Любовта не е "пърхането на пеперуди", тя идва тогава, когато илюзията на ума рухне и започнеш да виждаш несъвършенствата в другия човек, любовта е сблъсък на два свята, които въпреки разликите се привличат. Прозата ми дава пространство — да дишам, да мълча, да оставям паузи, да не украсявам чувството, а да го оставя истинско.
В „Безвремие в любов“ не търсех красотата на формата, а истината на      преживяването. И понякога тя не се побира в ритъм, тя се побира в смисъл.
 
- Времето, в което живеем за поезия ли е или за проза?
- Времето е за проза, но би трябвало чрез тази проза да намерим поезията в себе си.
 
- Майка Ви е поетеса. Тя помага ли Ви със съвети, с напътствия в творческия процес?
-Майка ми е поетеса, но тя пише в по-различен жанр. Аз по скоро съм повлияна от автори и философи, които съм чела в юношеските си години.
- Кои са любимите Ви поети, писатели?
-Любимите ми автори са Хайнрих Хайне, Пушкин. От българските – Яворов. Обичам да чета трудовете на философи, Рене Декарт, психоаналитици, психолози.
 
- Вън е пролет, а душата ми есен превзема. Капки дъжд и падащи листа"...., пишете в едно от есетата. Подвластна ли сте на тъгата ?
 
Не съм подвластна на тъгата — подвластна съм на истината.
Тъгата в текстовете ми не е мрак, а дълбочина. Тя е форма на чувствителност, не на болка. Тя е онова тихо пространство, в което човек спира да се преструва и започва да усеща. За мен тъгата не е противоположност на светлината, тя е нейното доказателство. Защото само този, който е способен да страда, е способен и да обича истински.
В творбите ми тя не руши — тя създава.
 
- Писането спасява ли Ви от моменти на криза, които всеки човек има?
 
Писането не ме спасява от кризите , то ме превежда през тях.
В моята професия човек ежедневно се среща с границата между живота и страха, между надеждата и загубата. Носиш чужди съдби в сърцето си и трябва да останеш силен, докато вътре в теб всичко трепери. Думите са мястото, където си позволявам да бъда човек. Там не съм лекар, не съм роля, не съм авторитет, а душа.
Писането не е бягство. То е форма на оцеляване. Тиха, дълбока, човешка.
 
- Имало ли случаи от  лекарското ежедневие, които сте ползвала при написването на книгата Ви?
 
-   Да, много пъти. С колеги често се събираме на кафе и разсъждаме върху различни професионални случаи.   Ковид пандемията също е застъпена от части , периода 2019-2021 година. Тогава с колегите сме си давали сила, един на друг, как да продължим в такъв тежък момент.
Има погледи на болни, които не можеш да забравиш.  Има тишини, които тежат       повече от думи. В лекарската професия има човешки близости, те не се разказват, но остават завинаги в теб.
Те не се превръщат в истории — превръщат се в усещане. В нежност. В страх. В благодарност. В любов към живота. И понякога точно от тях се раждат думите.
 
- Ако "Безвремие в любов" е дебютът Ви на литературната сцена, можем ли да очакваме нова книга д-р Найденова?
 
-Имам  написани много текстове след „Безвремие в любов“. Поезията не спря, тя се задълбочи. Но за мен книгите не са въпрос на количество, а на вътрешно усещане.
Все още не бързам с издаването. Давам време на думите да отлежат, на тишината да ги подреди, на смисъла да се избистри.  Мисля, че една книга не се ражда, когато има текстове — а когато има вътрешна необходимост.
И когато този момент дойде, тя сама ще поиска да бъде споделена.
 
Д-р Десислава Найденова е на 49 години. Завършила е Медицина във Варненския медицински университет. Вече 20 години работи в МБАЛ Шумен. Има придобити две специалности – „Вътрешни болести“  „Кардиология“. Началник е на Второ вътрешно отделение в Многопрофилната болница. Председател е на Районна колегия на БЛС Шумен, втори мандат.
Есетата в „Безвремие в любов“ са плод на седемгодишно творчество, посветено на любовта. Книгата бе представена при изключителен интерес в лекарското съсловие и интелектуалци в Шумен.