site.btaАОБР представи приоритетите си за 2026 г.
На пресконференция днес, 5 февруари 2026 г., Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) представи приоритетите си за 2026 година. В пресконференцията участваха ръководителите на членуващите в АОБР работодателски организации: Румен Радев – председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Добри Митрев – председател на Българската стопанска камара (БСК) и ротационен председател на АОБР за 2026 г., Цветан Симеонов – председател на Българската търговско-промишлена палата (БТПП), и Кирил Домусчиев – председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България ( КРИБ).
Национални приоритети
„Политическата нестабилност, за съжаление, не позволява с темповете, с които бихме желали, всички тези наши приоритети да се случат, така че да имаме просперираща индустрия и по-богати български граждани. Най-важният ни национален приоритет е макроикономическата и данъчна стабилност“, сподели председателят на БСК Добри Митрев, представяйки националните приоритети, около които са обединени членовете на АОБР. Според него, „страната ни трябва да се придържа към фискалните правила и към критериите на еврозоната. Имаме един добър данъчно-осигурителен модел. Опитите той да бъде променен (в проекта за бюджет за 2026 г.) чрез увеличение на данъци и осигуровки изкараха хората по площадите и всички знаем какво се случи. По отношение на приоритета ни за запазване и гарантиране на пазарната икономика, той произхожда от неадекватни законодателни решения, на които бяхме свидетели и през миналата година, а и наскоро беше внесен един законопроект за промени в ЗУО за създаване на държавен оператор на депозитната система, която е необходима не само на индустрията, но и на всички граждани“.
„Подкрепяме рекалибрирането на т.нар. Зелена сделка – „Да“ на декарбонизацията и спестяването на въглеродни емисии, но това не бива да е за сметка на предприятията, а да става плавно и съразмерно с възможностите на фирмите, и не бива да изкривява пазара“, каза още Добри Митрев.
Приключването на процеса по присъединяване на България към ОИСР и изваждането на страната ни от т.нар. сив списък за пране на пари са други два важни национални приоритета на АОБР. В тази връзка Добри Митрев подчерта, че България е единствената страна от ЕС, която е в т.нар. сив списък и това сериозно се отразява както имиджово, така и по отношение на международните банкови транзакции. „Спешното изваждане на България от този списък ще допринесе за повишаване на инвестиционния интерес към страната ни“, подчерта председателят на БСК.
Не на последно място, сред националните приоритети на АОБР е качеството на образованието. „Няма как да имаме проспериращо общество, ако нямаме качествено, достъпно образование, насочено не просто към придобиването на знания, но и на умения и компетенции, които да отразяват нуждите на българския пазар на труда и предизвикателствата, които стоят пред целия свят – изкуствен интелект, нови технологии, автоматизация и т.н.“, категоричен бе ротационният председател на АОБР за 2026 г.
Бизнес среда и развитие на икономиката
„През миналата година най-същественото нещо, което се случи, е завършилият процес на пълноценна европейска интеграция“, каза председателят на АИКБ Румен Радев, който представи приоритетите на АОБР по отношение на бизнес среда и развитието на икономиката.
„По отношение на бизнес средата това, върху което сме се фокусирали, е запазването на данъчно-осигурителния модел и данъчно-осигурителна тежест, както и намаляване на дела на БВП, който се преразпределя през държавния бюджет. През последните 10 години имаме системен, траен ръст, както на приходите от данъчно-осигурителни постъпления, отнесени към БВП, така и на дела на преразпределяне през разходите в държавния бюджет. Затова и бяхме толкова остри в реакциите си, когато започна дискусията по първия вариант на държавния бюджет за 2026 г. Намаляването на административната тежест също е нещо много важно – искаме да видим реални действия в тази посока. Не мога да подмина и специалното отношение, което трябва да се прилага към малките и средни предприятия по отношение на административни облекчения и целева подкрепа. Крайно време е и да се говори и действа активно в посока насърчаване на инвестициите в производствен и добивен сектор. Това, което бюджетно преразпределяме, се получава от производството, а за да произвеждаме, трябва минерално-суровинната ни база да се развива. Надяваме се, че през тази година ще се направят конкретни стъпки в тази посока“, сподели Румен Радев.
Сред приоритетите на АОБР по отношение на подобряването на бизнес средата е и въвеждането на реално програмно бюджетиране. „Финансовите ресурси трябва да са насочени към изпълнението на конкретни програми, като са поставени междинни и крайни цели, да има мониторинг върху това изпълнение, а не да имаме едно самоцелно усвояване на средства. Ако има реално програмно бюджетиране, ще се подобри и ефективността на публичния сектор. Трябва да знаем какво прави администрацията с нашите пари. Прословутата формула, автоматизмът за определяне на възнагражденията в публичния сектор категорично трябва да бъдат премахнати. Политиките по отношение на доходите могат да бъдат индивидуализирани чрез адекватно целеполагане и резултатност“, категоричен бе председателят на АИКБ. Ето какво още каза той:
„Замърсителят плаща“ – този елементарен принцип при определянето на такса „битови отпадъци“, продължава да не се прилага, макар от години да настояваме за това. Много важен е и принципът при всяка една нова регулация да отпадат две неефективни, недействащи и често дублиращи се регулации.
Ограничаването на сивата икономика, корупцията и картелизацията е постоянна наша политика. За тях трябва просто да се прилагат законите – имаме добро законодателство, но то често не се прилага като хората.
По отношение на инвестициите, освен насърчаването на производствените инвестиции, трябва да се насърчават и инвестициите в инфраструктура, вкл. за железопътен, морски транспорт. Правилните инвестиции минават през публично-частни партньорства и концесии – това е моделът на ефективно управление на насочените в тези сфери ресурси. Същото важи и за инвестициите в иновативни технологии и развойна дейност.
Не на последно място, въвеждането на принципите и добрите практики на корпоративно управление трябва да се случва не само в публичните компании, чиито акции се търгуват на борсата, но и във всяка държавна или общинска компания – в тези дружества, които развиват услуги, производство, реализирайки политики от общ интерес.“
Енергетика и зелен преход
Председателят на КРИБ Кирил Домусчиев представи приоритетите на АОБР в сферата на енергетиката и „зеления преход“, като подчерта, че те не са нови, но продължават да бъдат актуални, дори в още по-голяма степен, тъй като България е с една от най-скъпите енергии в Европа, което означава загуба на конкурентоспособност. „По-висока цена на ел. енергията означава по-висока цена на продукцията ни, създава инфлация, загуба на пазари и т.н. Специално енергоинтензивната индустрия не е конкурентоспособна. Цените в Европа също са високи и това се дължи основно на войната в Украйна. Например, цената за България за 2025 г. е била 107 евро/мвтч, като единствено Италия, Румъния и Унгария имат малко по-висока цена от нашата (на пазара ден напред) – нашата цена е с 20% по-висока от тази в Германия и със 70% по-висока от Франция и Испания. Спрямо скандинавските държави нашата електроенергия е 5-6 пъти по-скъпа. Тази година започва още по-фрапиращо със 146 евро/мвтч от 1 януари до 5 февруари включително, което според мен е убийствено за нашата икономика. В същото време ние се борим да продължи този компенсаторен механизъм за високите цени на ел. енергията, особено за енергоинтензивната индустрия, която осигурява 25% от БВП на страната ни. ЕК позволява това чрез новия си механизъм за чиста индустрия, но ние продължаваме да се бавим с тази нотификация. Освен това, вместо 50 евро/мвтч като долен праг, нашето правителство е заложило 64 евро/мвтч – не знам поради каква причина наказва собствената си икономика. Средствата, които се получават от компенсации, отиват за инвестиции в зелена енергия и енергоспестяване“, каза председателят на КРИБ.
Според него, приемането на механизъм за дългосрочни договори за енергоинтензивните предприятия е изключително важен, ако искаме да постигнем конкурентоспособност. „Години наред коментираме, че трябва да има такива договори, както има в цяла Европа. Само в България такива компании са принудени да гадаят каква би била цената на борсата и си купуват енергия ден за ден. За тези предприятия трябва да има специален сегмент и да може всяко едно сериозно дружество да сключи дългосрочен договор и да си знае себестойността на електроенергията“, категоричен бе Кирил Домусчиев.
Сред приоритетите на АОБР в енергийната сфера са изграждането на нови производствени мощности само при конкурентна цена за потребителите и повишаване на ефективността на държавните предприятия в сектора. „Относно новите производствени мощности – това е болна тема. Почне ли държавата да прави нещо, започват кражбите, схемите, измамите и т.н. Всяка една нова мощност трябва да бъде създадена с ясен бизнес план и да бъде финансирана от конкретен инвеститор, а не да бъде финансирана от нас през разни договори за компенсации, за специална цена и т.н., и трябва да има абсолютна прозрачност в цялата процедура. В предходните години ние давахме по 2 млрд. лв. годишно за субсидии в електропроизводството (чрез премии, чрез преференциални цени, чрез задължително изкупуване и др.) и в периода 2010-2025 г. се наляха над 20 млрд. лв., без нашата енергийна система да е станала по-конкурентна и да се развива в положителна посока. Напротив – в момента имаме една от най-скъпите цени на ел. енергията. Повишаването на ефективността на държавните предприятия в сектор енергетика ще продължим да го следим, тъй като сметката я плащат бизнесът и гражданите – трябва да има разумна политика и добри практики в държавния сектор, който продължава да бъде водещ играч“, каза председателят на КРИБ.
Ето какво още каза Кирил Домусчиев: „Пълната либерализация на пазара на ел. енергия е нещо много важно, тъй като в момента имаме кръстосано субсидиране и изкривяване на пазара – индустрията субсидира цената на ел. енергията за бита, вместо чрез социалното министерство да се субсидират цените за бедните. Дори и аз вкъщи плащам евтин ток, без да съм беден. Помощи да, но за бедните – всички останали трябва да си плащаме реалната цена на тока. Относно масовото внедряване на системи за съхранение на енергия – там е бъдещето! Енергията от ВЕИ има голям потенциал. Не само индустрията, но и битът трябва да се стимулират да инвестират в собствени ВЕИ. Част от стимулирането е да се опростят процедурите.“
Образование и пазар на труда
„Образованието и пазарът на труда са свързани с цялостното икономическо развитие на всяка страна. Отново формулирахме някои от старите приоритети, които важат и за тази година, но има и някои новости в това, което предлагаме и настояваме да се реализира“, посочи Цветан Симеонов, председател на БТПП, представяйки приоритетите на АОБР в сферата на образованието и пазара на труда. Сред тях са: Развитие и разширяване на дуалното обучение; повишаване на дигиталните умения на населението; синхронизиране на системата за обучение на възрастни в политиките на МТСП и МОН с прилагане на индивидуални обучителни сметки, микроудостоверения и поддържане на целите на това обучение с нуждите на пазара на труда; повишаване на финансовата грамотност на населението.
„Изкуственият интелект навлиза със страхотна бързина, но не бива хората да се боят от това, че ще останат без работа, заради него. Ние се стремим към широкото му приложение, за да се освободи капацитет на хората от рутинни задачи. А по отношение на финансовата грамотност – видяхме при въвеждането на еврото какви легенди се разказваха за това, какво ще се случи, как ще се посяга на сметките и пр.“, подчерта Цветан Симеонов.
Ето какво още каза председателят на БТПП:
„Основната задача е ориентиране на образованието към нуждите на бизнеса. Много години го говорим това, но не се случва в мащабите, които бихме желали. Затова е важно да се въведат конкретни измерители за качеството на образованието. Докато заплатите в сектора се увеличават на всички, без отчитане на резултатите, ще вървим надолу. С неколкократни увеличения на заплатите на учителите резултатът беше увеличаване на функционалната неграмотност от 40 на 50% - няма начин да се случат нещата, ако не се насърчават добрите учители.
Категорично поставяме въпроса за изработването на механизъм за определянето на минималната работна заплата. Не може да сме страна по Конвенция 131 на МОТ и да продължаваме да прилагаме настоящата формула. Не е редно след забележките, които още по-миналата година бяха направени на правителството от Европейската комисия, че Директивата за МРЗ е неправилно транспонирана в България – вече повече от година реален резултат няма. Като всяка заплата, МРЗ е резултатна величина.
Облекчаването и ускоряването на процедурите за внос на работна ръка е важен елемент от икономическата среда. Достъпна е информацията колко много хора в България не работят, въпреки търсенето на работна ръка. Имаме оплаквания от работодатели, че не само се отказват работни визи, но отказите стават много повече от издадените визи и една голяма част от отказите се правят без всякаква мотивация. Очевидно, има елементи на корупционни практики. Опростяването на процедурите е най-лесното лекарство за избягването на корупция. И нещо много важно: Чрез вноса на работна ръка ние внасяме добавена стойност, платена от други държави.“
Социална политика и здравеопазване
Приоритетите на АОБР в сферата на социалната политика и здравеопазването представи председателят на БСК Добри Митрев. „Горещо приветстваме постигнатия вчера широк консенсус в парламентарната Комисия по социална политика, чрез който се позволява на пенсионните фондове да инвестират и да умножават средствата на осигурените лица. Това е една изключително правилна стъпка в този момент. Възможността за увеличение на доходите от инвестираните средства е доста голяма и вярваме, че в пленарна зала ще се намери необходимото мнозинство, което да гласува за тези промени“, категоричен бе Добри Митрев. Ето какво още каза той:
„Изключително важно е да се възстанови връзката между осигурителен принос и осигурителни права. В последните години бяхме свидетели на тежки деформации – тази връзка беше сериозно пренебрегната. Огромна част от българските граждани в момента са с еднакви пенсии, независимо от това, че част от тях през годините са се осигурявали, а същите пенсии получават и лица, които по различни причини не са се осигурявали или имат минимален принос към системата. Категорично настояваме обещаната Пътна карта за развитие на пенсионната система да се развие и да начертаем най-верните решения, така че всеки български гражданин да чувства справедливост и да стимулираме младите хора да се осигуряват. Това е важно за всички стълбове на осигуряването. Когато и трите стълба са запълнени, всеки гражданин ще получи адекватна пенсия, достойно заместване на възнаграждението, което са получавали, докато са се трудили.
Повишаване на ефективността на системата за социално подпомагане е изключително важно, тъй като се оказва, че половината държава е на социални помощи. Въвеждане навсякъде на подоходни и имуществени критерии – помощта трябва да е за хората, които реално имат нужда.
По отношение на инвалидните пенсии – само за 11 месеца на миналата година имаме над 240 000 новоотпуснати пенсии за инвалидност, а над 800 000 български граждани са с инвалидни пенсии. Държавата трябва да направи необходимите проверки и да отстрани всички онези, които са се възползвали на гърба на истински нуждаещите се от тази порочна практика.
Държавата и общините трябва активно да изграждат детски ясли и градини. По-бързото връщане на майките на пазара на труда е изключително важно. Това има отношение и към подобряването на демографския баланс. Ако държавата иска българската нация да пребъде, бъдещето са децата и трябва да направим всичко възможно да осигурим на децата и техните родители максимално добри условия за раждане и отглеждане на децата в България.
От години настояваме акцент в здравната реформа да бъде превенцията и профилактиката, предварителния скрининг. Ние сме страната в ЕС с най-много болнични легла на 1000 жители, първенец сме по брой на болничните заведения. Огромни средства се влизат в здравната система през бюджета на НЗОК, през МЗ, през общините и още толкова чрез т.нар. доплащане от джобовете на българските граждани. На този фон няма подобряване в показателите. Самият факт на новоотпуснатите инвалидни пенсии говори, че резултат положителен от тези огромни средства и огромния брой болнични легла и болници всъщност няма.“
***
Приоритетите на АОБР ще бъдат представени пред политическите сили по време на срещи, които предстои АОБР да организира.
***
Тук можете да изтеглите следните материали от пресконференцията:
ПЪЛЕН ВИДЕОЗАПИС НА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯТА
БТА публикува този текст съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3 и ал. 3 от Закона за Българската телеграфна агенция
Потвърждение
Моля потвърдете купуването на избраната новина