site.btaДоклад на ЕК: България изостава в борбата с рака

Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания (АПОЗ) напомня за необходимостта от нов подход на грижа, който вижда личността на човека, а не само пациента с неговото заболяване

04.02.2026 г., София - Последният доклад „Профил на държавата по отношение на рака - България 2025“, изготвен от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Европейската комисия, посочва че въпреки че заболеваемостта изглежда по-ниска от средната за ЕС, смъртността в България не намалява, ранното откриване остава слабо развито, а предотвратимите загуби на живот продължават да са високи.

Докладът подчертава, че България и Кипър са двете държави в Европейския съюз, в които смъртността от рак се е повишила през последното десетилетие, вместо да намалява, както се наблюдава в почти всички останали страни. Това е сериозен индикатор за системни слабости не само в лечението, но и в профилактиката, ранната диагностика и организацията на онкологичната грижа. Съществуват и значителни разлики между половете, като мъжете в България понасят много по-голяма тежест от рака както по отношение на заболеваемостта, така и на смъртността.

В документа се посочва още, че България е сред най-слабо представящите се държави в ЕС и по отношение на основни предотвратими рискови фактори за рак, които започват още в детството и продължават през целия живот. Високите нива на тютюнопушене, прекомерната консумация на алкохол, нездравословните хранителни навици, ниската физическа активност, ниското ваксинационно покритие срещу HPV и сериозното замърсяване на въздуха създават условия за висока предотвратима тежест на онкологичните заболявания. Социалните различия допълнително задълбочават проблема. Жените с по-ниско образование имат значително по-висока вероятност да бъдат с наднормено тегло и затлъстяване, което увеличава риска от рак.

Една от най-сериозните критики в доклада е свързана с факта, че България остава сред малкото страни в ЕС без организирани програми за масов скрининг за рак на гърдата, рак на маточната шийка и рак на дебелото черво и ректума. През 2019 г. едва 36% от жените са преминали мамография в последните две години, а покритието на скрининга за рак на маточната шийка е 57%. Докладът ясно посочва, че без системен скрининг България ще продължи да губи животи от заболявания, които могат да бъдат открити навреме и лекувани успешно. Особено тревожен извод е, че предотвратимата смъртност от рак на белия дроб, рак на гърдата и рак на дебелото черво е по-висока от средната за ЕС. Значителна част от смъртните случаи могат да бъдат избегнати чрез по- ефективна профилактика, ранно откриване и навременно и качествено лечение.

Докладът описва и сериозни структурни проблеми в онкологичната система, свързани с високите преки плащания от пациентите, недостига на медицински специалисти, концентрацията на услуги в големите градове и неравномерното разпределение на диагностични и лечебни центрове. Регионалните различия в смъртността от някои видове рак достигат многократни стойности, което подчертава дълбоко неравен достъп до качествено лечение и грижи. Към това се добавя и липсата на Националния раков регистър, който престана да функционира ефективно, както и бездействието по Националния план за борба с рака, приет през 2023 г. с хоризонт до 2027 г. Палиативната грижа за пациенти с онкологични заболявания също остава сериозно предизвикателство.

На този фон инициативата на Международния съюз за борба с рака (UICC) „Обединени от уникалността“ („United by Unique“), която Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания (АПОЗ) подкрепя в България, поставя акцент върху необходимостта от нов модел на грижа, който вижда личността на човека отвъд пациента.

„Всяко преживяване с рака е индивидуално и именно затова отговорът на здравната система трябва да бъде цялостен, състрадателен и ориентиран към реалните потребности на пациентите. Традиционната онкологична грижа често се фокусира върху симптомите и лечението, като пренебрегва ключови социални фактори и фактори на средата, сред които доходите, подкрепящата среда, условията на живот, достъпът до социални услуги. Назряла е необходимостта от цялостен подход, който поставя човека в центъра на системата.“, коментира Евгения Александрова, председател на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания по повод Световния ден на рака.