site.btaСТДБ: Вестник „Тракия“ на 105 години

Д-р Ваня ИВАНОВА, главен редактор на в. „Тракия“

На 14 (21) януари 1921 г., в изпълнение решенията на четвъртия конгрес на Тракийската организация, излиза брой първи на печатния орган вестник „Тракия”, чиито главен редактор е Димитър Попниколов. Съгласно чл. 8 от тогавашния Устав на организацията, всеки тракиец е задължен да го получава. 

Вестникът бързо се превръща в ценен източник на информация за тракийци, увеличава тиража си и става важен пропагандатор на тракийската кауза.  Върху неговите страници могат да се прочетат стотици статии за тракийските бежанци и техните протести против историческата несправедливост, начертана от Великите сили по време на Берлинския конгрес (1878), за участието им в Илинденско-Преображенското въстание (1903), Балканската (1912) и Междусъюзническата  война (1913), за борбите им против Ньойския договор от 1919 г., за покрусата им след двете национални катастрофи, против подписването на Ангорския договор от 1925 г., за искането им за връщане на бежанците по родните места. Вестникът информира, че за постигане на целите и задачите на тракийци, като неразделна част от Тракийската организация се създават Тракийски младежки съюз (1924) и Тракийски женски съюз (1933). 

Деветнадесетомайският преврат през 1934 г. извежда на политическата сцена правителството на Кимон Георгиев, което забранява всички политически партии и обществени организации, в т.ч. и Тракийската. Опитът на тракийци да съхранят вестника в сложната политическа обстановка се оказва неуспешен. Вестник „Тракия“ е спрян на 29 февруари 1935 г. 

С поемането на властта от Отечественофронтовска коалиция на 9 септември 1944 г. в България се създава благоприятна обстановка за възстановяване дейността на Тракийската организация и нейния печатен орган. Неговият първи брой излиза на 1 май 1946 г. под името „Тракийска дума“, чиито главен редактор е журналистът Петко Караделков. Главната тема върху страниците на вестника е Парижката мирна конференция и защитата на националните интереси. От публикациите във вестника българската и международната  общественост са осведомени за настроенията и справедливите искания на тракийските българи. 

Централно ръководство на Тракийската изпраща в Париж делегация, в която участва и главният редактор на в. „Тракийска дума“ Петко Караделков. За съжаление, при  подготовката за подписването на мирния договор  България като победена страна не е субект, а обект на международните отношения и справедливите искания на страната ни не са удовлетворени. 

В края на 1947 г. започват радикални промени във всички сфери на обществено-политическия живот в България, свързани с ликвидиране на многопартийната система и политическия плурализъм. Външната политика, провеждана от страната се осъществява в условията на блоково разделение на света и започваща „Студена война“ между Изтока и Запада, при която Турция и Гърция от една страна, и България – от друга, се оказват в два различни блока в двуполюсния модел на света. Така, историческите корени на тракийския въпрос се оказват преплетени с идеологията, а търсенето на  неговото  решение изисква да се балансира между идеология, блокова принадлежност и национални интереси. 

Новата ситуация оказва влияние върху наскоро възстановената Тракийска организация и нейния печатен орган. На 20 юни 1951 г. спира в. „Тракийска дума“, с което тракийци губят важна трибуна, играеща до този момент съществена роля за укрепването на организацията и за пропагандирането на тракийската кауза. На Тракийската организация е препоръчано да се занимава с културно-просветна дейност, а на  1 февруари 1977 г. Политбюро на ЦК на БКП решава, че Съюзът на тракийските културно - просветни дружества е изчерпал функциите си. Като резултат Централното ръководство е разпуснато, някои от дружествата по места са включени в отечественофронтовските структури като тракийски бежански клубове, а други се разпадат. 

Нерешен остава и тракийският въпрос, който до 1947 г. е въпрос за обединяване на земите, населявани през вековете от хора, говорещи български език, за събиране в Отечеството на онези земи, върху които е създадена и утвърдена българската нация.  До  1947 г. свободна Тракия в границите на България е общобългарски национален идеал. 

След 1947 г. същността на тракийския въпрос е свързана с необходимостта от  отстояване правата на тракийските бежанци не само като имуществен проблем, а и като проблем за защита на техните човешки  права. Нерешеният тракийски въпрос продължава да стои с пълна сила и след 1990 г. пред държавните институции и пред възстановената  Тракийска организация (7.02.1990). 

На 4 юни 1990 г. излиза първият пилотен брой на в. „Тракия“, а от м. януари 1991 г. вестникът започва да излиза два пъти месечно като орган на Съюза на тракийските дружества в България. Вестникът съдейства за възстановяване структурите на Съюза, системно и последователно отразява трагедията на тракийските българи, техните борби за освобождение и популяризира тракийската кауза, възникването и развитието на тракийското движение и неговата организация. Върху неговите страници намират място биографиите на тракийските герои и ръководители на национално-освободителното движение, важни моменти от историята на тракийци, честванията в памет на бележити дати и събития. 

Днес в. „Тракия“ е единствената трибуна със сериозни исторически и актуални публикации, която целогодишно отразява събитията,  свързани с тракийската кауза, мероприятията, организирани на национално и регионално ниво. На всички нас се пада високата чест да съхраним вестника, защото съдбата на тракийци е част от съдбата на България, към която нямаме право да сме безучастни. 

Богатият и разнообразен през годините принос на вестника за съхранение на историята на тракийските българи и тяхната организация дава основание на дългогодишния председател на Тракийския научен институт проф. Иван Филчев да го определи като „непресъхващ източник на високо патриотично съзнание и възпитание“. 

През настоящата година, в която ще честваме исторически юбилей - 130 години от началото на организираното тракийско движение в България, с гордост може да заявим, че вестник „Тракия“ се утвърди  като институция за съхранение на паметта и българската идентичност. Затова съм убедена, че и след 105 години ще има кой да отвори страниците на нашия вестник, за да търси исторически факти и информация.