Възстановяване на миграцията: призив за справедливост, достойнство и антирасистка Европа
Днес, на Международния ден на мигрантите, отбелязваме неизчислимия брой хора, които тръгват на път – през граници, градове и континенти – в търсене на безопасност, възможности, семейство и свобода. Миграцията не е изключение, проблем или извънредна ситуация, нито трябва да се категоризира като такава. Тя е фундаментална и трайна част от това да си човек. Исторически погледнато, хората са се премествали и продължават да се преместват по безброй причини – за да учат, да работят, да се грижат за близките си, да избягат от насилие или неравенство, или просто за да изградят по-добър живот. Въпреки това, в цяла Европа тази основна човешка реалност продължава да бъде изопачавана, за да оправдае расистки и нехуманни политики, като част от репресивни системи за контрол.
Ние осъждаме всяко политическо решение на европейските страни и институции, което е довело до смърт, нищета и страдание на мигрантите в и около Европа. Но днес ние също така честваме хората, които пресичат границите по различни причини – особено тези, които са обект на расизъм и маргинализация, чиито живот, работа и принос поддържат нашите общества, дори когато те са систематично изключвани, криминализирани и дехуманизирани от самите институции и общности, които зависят от техните знания, грижи и човешки капитал.
Днес признаваме тези, които продължават пътуването си с надежда, издръжливост и чувство за свързаност отвъд границите. В тези пътувания ние виждаме не криза, а възможност; не заплаха, а пулсиращото сърце на общата човечност, коренящо се в живота, достойнството и принадлежността. Тяхното присъствие е свидетелство за упоритост; то е и призив за справедливост – напомняне на Европа най-накрая да зачете и защити техните права като фундаментална стъпка към изграждането на по-справедливо и равноправно общество за всички нас.
Управлението на миграцията като новото лице на расизма в Европа
През последните години в цяла Европа се засилва опасна политическа теза. В нарастващ брой законодателни актове на ЕС – от Пакта за миграцията и убежището до реформите в Кодекса на шенгенските граници, а сега и предложеният Регламент за депортиране и Директивата за определяне на минимални правила за предотвратяване на подпомагането на незаконното влизане, транзит и престой в Съюза и за борба с него – миграцията (особено дискриминираните въз основа на раса хора от Глобалния юг) все повече се представя като заплаха за сигурността, която трябва да се контролира, а не като естествен и траен аспект от човешкия живот. Този подход към сигурността се ускори успоредно с възхода на авторитарните практики в Европа, засилвайки политиките, които криминализират движението на хора и подкопават основни права.
В цяла Европа се наблюдават едни и същи модели – мащабни задържания, насилствени връщания, масови арести и депортации в много европейски страни; криминализиране на хора без документи и без статут; засилени гранични контроли и расово профилиране на вътрешните граници.
Мигрантските работници – много от които са расово дискриминирани – работят в селскостопански полета при условия, които наподобяват съвременното робство, поддържайки цялата продоволствена система, докато живеят в условията на експлоатация, небезопасни жилища, липса на достъп до здравеопазване и хронична несигурност; нахлувания в домовете и на работното място, насочени към мигранти; и непрекъснато очерняне в медиите и публичното пространство.
Всичко това се подсилва от правни и политически инфраструктури, които не просто „управляват“ миграцията, а активно създават нерегламентираност: рестриктивни визови режими, правила за заетост, които обвързват хората с недобронамерени работодатели, които ги експлоатират, безкрайни бюрократични забавяния и пътища към пребиваване, които са толкова тесни, че загубата на статут става почти неизбежна. В тази система нерегламентираността и несигурността не са случайни – те са предвидимият резултат от политики, предназначени да поддържат определени хора уязвими, подлежащи на депортиране и лесно експлоатирани. Именно в рамките на тази машина се запазват колониалните и расови йерархии на мобилността, които определят кой може да се движи свободно и кой не може; кой има достъп до социални помощи и подпомагане; кой може да си осигури работа, жилище и образование; и на кого е позволено да си изгради живот в европейските общества.
Тази динамика не се ограничава до търсещите убежище и закрила или бежанците. Тя оформя преживяванията на студенти, работници – включително работници в сферата на социалната грижа – сезонни работници и семейства. По този начин расовизацията превръща миграцията в привилегия за едни и източник на несигурност и лишаване от собственост за други.
Нищо от това не е новост. Расовизацията и криминализацията на движението на определени групи е вкоренена в колониалните практики и експлоатацията на труда от векове насам. Мигрантите и техните съюзници обаче не мълчат: в цяла Европа солидарните движения нарастват, общностите продължават да се организират, да се съпротивляват и да изграждат мрежи на доверие въпреки репресиите.
Цената на „Крепостта Европа”
Вместо да инвестират в социални системи, европейските правителства насочват милиарди евро от публични средства към войни, милитаризация на границите, технологии за наблюдение, места за задържане, механизми за депортиране и частни изпълнители, които печелят от изключването на хората – докато сочат с пръст мигрантите за социалния и икономическия колапс, причинен от техните политики.
Доклади показват, че политиките за сигурност не осигуряват безопасност; напротив, те насърчават смъртта, страха, уязвимостта и нестабилността. Те принуждават хората да се преместват, независимо от мотивите им – към нелегална ситуация, експлоатация и опасност. Те разделят общностите, засилват йерархиите, основани на раса, допълнително делегитимизират обещанието за върховенство на правото и подкопават правото на достоен живот за всеки човек.
Възстановяване на миграцията: нашата визия за справедлива Европа, която се грижи за гражданите
Миграцията не е проблем, който трябва да се решава чрез засилена сигурност и криминализация, а човешка реалност, която изисква стабилни системи за социална грижа, значима институционална подкрепа и устойчива политическа ангажираност за премахване на дълбоко вкоренения структурен расизъм в правните, социалните и икономическите структури, които оформят живота на хората.
Като мигранти и като европейци, ние призоваваме за една Европа, която признава мобилността на хората като социален, културен и икономически актив и която премахва системите, които криминализират и расизират движението. Ние изискваме политики, основани на антирасизъм, грижа, равенство, справедливост и правосъдие – политики, които зачитат достойнството и правата на всички.
Ето защо ние си представяме една Европа, която:
На този Международен ден на мигрантите призоваваме европейските институции, държавите членки и обществата да отхвърлят политиката на страха и разделението, да променят нагласите и политическата ориентация от криминализация към солидарност и да потвърдят чрез тези действия основните ценности на Европа – зачитане на правата на човека и достойнството.
Подписано от:
БТА публикува този текст съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3 и ал. 3 от Закона за Българската телеграфна агенция
Моля потвърдете купуването на избраната новина
