site.btaКонференция на БФЖ срещу домашното насилие събра институции, експерти и граждански организации в Деня на правата на човека

На 10 декември в Дома на Европа в София се проведе конференцията „Между статистиката и реалността: Домашното насилие в България отвъд числата", организирана от Български фонд за жените (БФЖ) и Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA). 

Събитието беше част от глобалната инициатива на ООН „16 дни на активизъм срещу насилието, основано на пола“ и събра държавни институции, експерти, международни партньори и организации от гражданското общество, ангажирани с борбата срещу домашното насилие и насилието над жени. 

Конференцията беше открита от вицепрезидента на Република България, замeстник-министъра на правосъдието и ръководството на Бюрото на Европейския парламент у нас. В своите изказвания те подчертаха необходимостта от  устойчиви решения, реални институционални действия и по-добро разбиране на мащабите на проблема. 

„Проблемът с насилието над жени и домашното насилие не е личен и не е само женски. С катастрофалните си размери той е заплаха за обществото”, заяви вицепрезидентът Илияна Йотова. „Не искам да повярвам, че случаите остават затворени в статистиката и като общество реагираме с потрес, но след ден го забравяме. Зад статистиката стоят човешки лица и човешки съдби”, допълни още вицепрезидентът. Тя  благодари на Български фонд за жените за активната дейност и благотворителните инициативи в помощ на пострадалите.  

„През последните години бяха направени малки, но последователни крачки в националните усилия за достъпа до правосъдие”, каза Михаела Мечкунова, заместник-министър на правосъдието. Тя отбеляза, че правата и достойнството на човека трябва да се защитават всеки ден, а домашното насилие е сред най тежките посегателства над личността. „Споделям трите стълба за подкрепа, в които вярвам – безплатна правна помощ, безплатна психологическа помощ и безплатно  настаняване в защитени жилища. Това е кауза и мисия – казвам го като жена, майка и съпруга.” 

„Според мен между статистиката и реалността се намира експертността – да можем да четем данните, но и да познаваме действителността. Да приемем, че домашното насилие не е семеен, а обществен проблем. И най-вече да знаем, че с насилието не можем да се борим сами – трябва да се борим заедно – организации, институции, медии, граждани. С данни, със закони, и най-вече с грижа”, допълни Надежда Дерменджиева, кодиректор на БФЖ. 

Всички официални гости отбелязаха огромния принос на неправителствения сектор за превенцията и защитата на пострадалите и подчертаха, че експертизата на ресора е незаменима за справянето с проблема. 

Нови европейски и национални данни за насилието 

Един от ключовите акценти беше представянето на най-новите данни на FRA и Министерството на правосъдието за мащабите и проявленията на домашното насилие в България и ЕС. 

От FRA съобщиха, че една от три жени в ЕС е ставала жертва на психическо, физическо или сексуално насилие през живота си, като най-често извършителят е бил техен настоящ или бивш интимен партньор.  

„През 2014 г. от FRA публикувахме първото сравнително проучване по темата и открихме, че една от три жени в ЕС е преживяла насилие след 15-годишна възраст. Десет години по-късно – през 2024 г. направихме ново изследване, но резултатите бяха поразително сходни”, заяви Джоана Гуди, ръководител отдел „Правосъдие, дигитализация и миграция“ във FRA. 

По техни данни 9,3% от жените в България са преживели насилие от интимен партньор поне веднъж в живота си. Това е най-ниският отчетен дял сред държавите членки на ЕС при средно 17,7% за Съюза. Нисък е обаче и процентът на пострадалите, които подават сигнали в полицията – едва 16,2% за България и 17,2 за ЕС. „Много от жените, които взеха участие в проучването ни, никога преди не бяха говорили за случилото се”, сподели Гуди. 

От Агенцията отбелязаха, че за разбирането на статистиката е нужен национален контекст и припомниха данни на Flash Eurobarometer от 2024 г., според които 22% от българите все още смятат, че домашното насилие е личен въпрос, който трябва да се решава вътре в семейството, спрямо 11% средно за ЕС.

Това показва, че има риск официалните данни да не отразяват реалните мащаби на насилието, защото обществените нагласи у нас често възпират жертвите да търсят помощ и да докладват за посегателствата. Данните подчертават необходимостта от промяна във възгледите и по-активни мерки за подкрепа и защита на пострадалите. 

В рамките на събитието бе споделено и изследване, възложено от Министерство на правосъдието. Според него от 1 януари до 31 октомври 2025 г. има сведения за  5 356 пострадали, от които 65,66%  жени, 24,18%  деца и 10,16% мъже. В този период са издадени 4 135 заповеди за защита, а общият брой на подадените сигнали до телефон 112 са 34 498. 

Данните бяха представени от гл. ас. д-р Благородна Макева, консултант по въпросите на домашното насилие на министъра на правосъдието. „Най-голям дял от пострадалите от домашно насилие всяка година са жените”, уточни тя. „Ако разгледаме последните пет години и 2020 г. е началната ни база за сравнение, имаме ръст от 72% повече издадени заповеди за защита през 2024 г.”, допълни гл. ас. д-р Макева. 

Гражданският сектор: гласът от първа линия 

В рамките на панелната дискусия се включиха представители на водещи организации, работещи ежедневно с пострадали. Левена Лазарова от Фондация „Будителките”, Юлия Андонова от Фондация „П.У.Л.С.“  и Красимир Кънев от Български хелзински комитет очертаха състоянието на услугите, нуждите на потърпевшите и  пречките пред ефективното прилагане на законодателството. Те акцентираха върху недостатъчната достъпност на социални и кризисни услуги, липсата на устойчиво финансиране и необходимостта от по-силно междуинституционално сътрудничество. 

Участниците споделиха, че домашното насилие остава един от най-сериозните и недооценени проблеми в страната, а преодоляването му изисква съчетаване на национални политики, европейска експертиза и активна роля на гражданските организации. Форумът постави акцент върху спешната нужда от по-добро събиране на данни, развитие на услуги в по-малките населени места, и дългосрочни механизми за подкрепа на жертвите и професионалистите, работещи с тях.  

„Липсата на устойчиво финансиране е един от най-сериозните ни проблеми. Крайно време е да кажем, че защитата на женските права, предоставянето на социални услуги и граждански активизъм не е доброволен труд. Не е нещо, което  можеш да правиш в свободното си време между всички други неща. Това изисква отдаденост, професионализъм, емоционална устойчивост и достойно заплащане на труда”, заяви Юлия Андонова. 

Панелистите се обединиха около разбирането, че най-голямата сила на неправителствения сектор остава солидарността – взаимната подкрепа, доверието и общността, които организациите изграждат помежду си. Дори в условия на координирани атаки тази подкрепа остава непоколебима и доказва, че когато женските организации действат заедно, те могат да бъдат мощен двигател за промяна. 

Конференцията се проведе в рамките на националната кампания на БФЖ „Грижа на всяка цена“, насочена към повишаване на обществената чувствителност към насилието, основано на пола, и към насърчаване на устойчиви решения и институционални ангажименти. 

За Български фонд за жените: 

Български фонд за жените (БФЖ) подкрепя феминистки организации, колективи и активисти, които оспорват патриархалното статукво и работят за системна промяна за жените, момичетата и всички маргинализирани общности.   

Мисията ни е да подкрепяме движението за равнопоставеност на половете в България чрез развитие на филантропията за социална промяна.   

Нашата визия е всички жени и момичета да живеят в справедлив и равнопоставен свят, в който изборите им са зачетени, а гласовете им – чути.