site.btaПозиция на Екологично сдружение „За Земята“ относно готовността на Екобулпак да прекрати дейността си в София

Няма как да останем безучастни за ситуацията, в която една от организациите за оползотворяване на отпадъци от опаковки (ОООО) поставя най-голямата община в България. От една страна изразяваме позиция като сдружение, което от години говори, че има нужда от подобряване на разделното събиране и дава решения, а от друга — и като граждани, които стриктно разделяме отпадъците от опаковки вкъщи, а после се чудим къде да ги изхвърлим, защото или контейнерите са пълни или просто липсват.

Поводът е решението на Екобулпак да прекрати дейността си в София, последващото изявление, че все пак ще извършват дейността си, а след това — вчерашното  участие (11.11.2025 г) на изпълнителния директор на дружеството Видьо Видев в заседание на комисията по околна среда на Столичен общински съвет, на което той отново заяви, че са готови да прекратят договора, ако не се решат проблемите с общината.

Как всъщност работят ОООО? Всяка фирма, която пуска на пазара опаковани продукти, трябва да плаща продуктова такса на някоя от тези фирми или на предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС).

После ОООО поставят цветни контейнери в общините, събират ги, след това в свои инсталации отделят негодните за рециклиране, а останалите ги продават за рециклиране, тоест имат и приходи. А какво става с негодните - депонират ги, като не те, а общините плащат за това. 

На този фон изпълнителният директор Видьо Видев казва — „Извършваме дейността в общините за наша сметка“. 

Ние питаме — не е ли всъщност за сметка на потребителите? И то два пъти на нашата сметка — когато си купуваме продукта и после, ако не се рециклира - когато плащаме за депонирането му чрез такса битови отпадъци.

И трети път - плащаме националната вноска, която държавата ни плаща към ЕС за всяка нерециклирана пластмаса, която възлиза над 40 милиона евро годишно.

Три пъти за щастие 🙂

Видьо Видев каза и, че конкретно за Столична община, те работят на добра воля, защото всъщност са на загуба и цитира следните числа: „За 2024: 3 000 000 лв са похарчени за вдигане на контейнери и сепариране; 300 000 лв са спечелени от рециклируеми материали; 1 500 000 лв са получили такси от бизнеса“. 

Видимо е, че таксите са 5 пъти повече от приходите от рециклиране — съответно тези фирми нямат голяма мотивация да подобряват системата с поставяне на повече контейнери и по-често извозване, защото разходите им ще се повишат, а приходите им предимно идват не от самата дейност.

Вероятно поради тази причина трите ОООО в София обжалваха в съда и новите изисквания от Столична община, които са точно това — повече контейнери, навсякъде да има и син за хартия, по-широки отвори, повече информационни кампании.

По време на заседанието Видев каза и, че „Екобулпак е събрало 80% събиране от декларираните към нас опаковки за 2024г“, а като цяло ОООО събират над 70% от опаковките (6:07мин). Позволете ни да се съмняваме в тези числа, защото с очите си виждаме какво се случва из страната. Описали сме в доклада на За Земята „Паралелна реалност“, че докато държавата ни претендира за този висок процент, в половината български общини нивата на рециклиране на пластмаса, метал, хартия и стъкло са под 10%, а в 43 от тях рециклирането е на практика нулево. 

И стигаме до още една важна тема — депозитната система. Данните от „What We Waste Dashboard“ на платформата Reloop разкриват бруталната истина: между 2015 и 2024 г. България е изхвърлила (не е предала за рециклиране) опаковки от PET пластмаса, стъкло и метал на стойност над 106 милиона евро. 

Видимо от тази статистика системата с анонимни цветни контейнери издиша и има нужда от драстично надграждане - а именно чрез депозитна система. 

Тези опаковки нямаше да бъдат изгубени, ако имаше депозитна система. 

Според Видев обаче „депозитната система не е панацея“. Бихме поспорили с него, тъй като държавите, които са я въвели, вече постигат над 90% събираемост на опаковките от напитки.

Когато говорим за разделно събиране не трябва да забравяме, че най-доброто решение е изобщо да не стигаме до изхвърлянето на отпадъци.

По време на заседанието Екобулпак демонстрираха опаковки, които не могат да се рециклират, но са в техните контейнери - кофичка от млечен крем, тетрапак кутия, опаковка от чипс. Обяснението беше, че това са композитни опаковки и те не подлежат на рециклиране.

Защо тогава производители им плащат продуктова такса и защо изобщо им е разрешено да ги произвеждат? 

Ако продължава да има на пазара опаковки, които се използват еднократно, а после съдбата им е да бъдат депонирани или изгорени, никога няма да живеем в чиста и здравословна околна среда.

Снимка: „За Земята“

  
На снимката: Три опаковки, които според г-н Видев не могат да се рециклират, защото са от няколко различни материала. В информационния материал (сн. 4) обаче не е така. 
 
 

 
1. Минимални изисквания за сключване на договори за организиране на система за разделно събиране на отпадъци от отпадъчни материали, 25.07.2024.

2. Запис от заседанието

3. Доклад Паралелна реалност

4. България губи над 106 милиона евро за 10 години от похабени опаковки