site.btaОБНОВЕНА Депутатите разискват внесения от "Възраждане" вот на недоверие към правителството на Росен Желязков за провал на фискалната политика

Депутатите разискват внесения от "Възраждане" вот на недоверие към правителството на Росен Желязков за провал на фискалната политика. Пленарната зала отказа прякото излъчване по БНТ и БНР на разискванията. Предложението направи Петър Петров и бе отхвърлено след прегласуване с 59 гласа "за", 64 против и 72 въздържал се. 

В пленарна зала са премиерът Росен Желязков и министри от кабинета.

Мотивите към внесения вот на недоверие представи лидерът на партията Костадин Костадинов. В тях се посочва, че вотът е мотивиран от последователните дълбоки провали в провежданата финансова политика. В тях се посочва, че кабинетът, подкрепян от настоящата управляваща коалиция, задълбочава фискалните дисбаланси и не предприема необходими спешни мерки за възстановяване на устойчивостта на публичните финанси на Република България. Бюджетът на това правителство преследва неправилно заложени цели, стъпвайки на фалшиви статистически данни, прекалено оптимистични макроикономически прогнози, нереалистични очаквания за събираемост на данъчните приходи, се посочва в мотивите към вота. В тях е записано още, че липсва обществена подкрепа за намеренията на кабинета да отстъпи ключова част от суверенитета на България, като унищожи 145 годишния български лев, като премахне валутния борд, като принизи БНБ до филиал към ЕЦБ.

Официално, правителството твърди, че води политика на "устойчиви и прозрачни публични финанси", но това е само кух лозунг, изпразнен от реално съдържание. Невъзможно е да се говори за устойчивост на публичните финанси, когато правителството е заложило покачване на дълга в следващите четири години от 41 милиарда лева през 2024 г. на 88,9 милиарда лева през 2028 г. Дългът на страната не просто ще се удвои в следващите години в абсолютна стойност, той се увеличава и като дял от БВП от 23,5% (практически най-ниския в ЕС) на 36% от БВП, мотивират се вносителите на вота. 

Костадинов добави, че в бюджетната политика на кабинета трайно се залага на структурни дефицити до 2028 г. Изключително тревожно е нарастването на лихвените плащания по обслужването на дълга – те се повишават с по над 500 млн. лв. годишно, за да достигнат до 3,324 млрд. лв. до края на мандата на правителството. Това е увеличение от над 330 процента, каза Костадинов. 

Правителството продължава натиска върху националните статистически органи за обработване и публикуване на индексите за инфлацията по начин, осигуряващ изкуствено изпълнение на критерия за еврозоната. В това отношение беше подпомогнато изключително много от Националния статистически институт (НСИ), което се ръководи от човек, уличен от КОНПИ в конфликт на интереси още от 2022 г. и с настоящото дело на трупчета в прокуратурата съмненията за зависимости и оттам в коректността на подаваните данни за инфлацията и за БВП на страната, са повече от основателни, добави Костадинов. Особено силно разминаващи са данните за инфлацията. Официалната средногодишна инфлация през 2024 г. от 2,6% е абсолютно фалшива и не кореспондира с реалността, каза Костадинов.

По думите му на този фон правителството продължава да прикрива истинската картина за състоянието на публичните финанси, а това засилва рисковете за допълнително нарастване на данъчната и осигурителната тежест за работещи български граждани и фирми в следващите години.

Основания за подобни опасения дават и последните публични анонси от представители на управляващото мнозинство за промени в пенсионната система - до края на мандата ще се вдигне осигурителната тежест до 3%, постоянно се обсъжда и вдигането на възрастта за пенсиониране, добави Костадинов и заключи, че липсата на ясна стратегия и конкретни разчети за данъчната, осигурителната и пенсионната политика, допълнително разрушават доверието в политиката на правителството в тези важни сфери.

Няма стратегия и реалистични планове за възстановяване на устойчивостта на пенсионната система и на хроничните дефицити там, добави Костадинов. По думите му проблемите в тези сфери се задълбочават, а важните решения се отлагат.

Няма воля да се реши проблемът с частните пенсионни фондове, които управляват 26 млрд.лв. и тази сума нараства с над два милиарда лева всяка година. Само от такси и комисионни частните пенсионни дружества отнемат от доходите на бъдещите пенсионери между 200 и 300 млн. лв. ежегодно. При това доходността за 20 годишен период се оказа по-ниска от доходността на българските държавни ценни книжа. Това е скандал, нещо повече това е престъпление, но правителството отказва да защити интересите на работещите и вместо това ще вдигне възрастта за пенсиониране, констатира лидерът на "Възраждане".  

Финансовата политика на кабинета "Желязков" се свежда до комбинация от инерционни и манипулативни подходи. Нагласената бюджетна аритметика измества всякаква визия за реална фискална консолидация, каза още той.