site.btaОБНОВЕНА Парламентарната комисия по здравеопазване прие проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г.

Парламентарната комисия по здравеопазването прие на първо гласуване проекта за бюджет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г. с 11 гласа "за", девет – "против", и без "въздържал се". В бюджета на НЗОК са предвидени 5 571 998,4 хил. евро приходи и трансфери, каза управителят на НЗОК доц. Петко Стефановски, представяйки параметрите на проекта за бюджет.

Здравноосигурителните приходи са в размер на 5 196 424,8 хил. евро, от които 3 177 034,8 хил. евро са приходи от здравноосигурителни вноски и 2 019 390,0 хил. евро са трансфери за здравно осигуряване, предназначени за групите, осигуряващи се за сметка на държавния бюджет. Общо разходите за 2026 г. по проекта на Закон за бюджета на НЗОК са в размер на 5 571 998,4 хил. евро.

Приходите и разходите по законопроекта са със 727 652,9  хил. евро повече спрямо средствата в бюджета на здравната каса за тази година, което е 15% ръст, каза още доц. Стефановски. Средствата за здравноосигурителни плащания са 4 985 168,9 хил. евро, което представлява увеличение с  448 026,7 хил. евро спрямо средствата за тази година. Запазва се размерът на здравноосигурителната вноска от 8%, каза още той.  

В средствата за първичната извънболнична медицинска помощ има ръст от 5,5%, за специализираната извънболнична медицинска помощ – ръст от 4,7% , за медико-диагностични дейности – ръст от 9,5%, за болнична помощ – ръст от 11,9%, за медицински изделия – ръст от 5,7%, за дентална помощ – ръст от 9,7%, каза още Стефановски. Близо 152 млн. евро е резервът на НЗОК, което е ръст от 9,8%, посочи още той.

Намалихме тежестта от доплащане за пациентите, които се нуждаят от цялостно протезиране, както и въведохме допълнителна дейност за възрастни, която да бъде включена в края на последното тримесечие на 2026 г., каза д-р Борислав Миланов, председател на Българския зъболекарски съюз. По думите му, това е значима крачка, тъй като пакетът за възрастни беше на незавидно място, а пациентите бяха лишени от възможността да получат необходимата им дентална помощ.  

Подкрепяме целевото финансиране на аптеките в отдалечените места, но като слабост може да се посочи, че в бюджета няма предвиден ръст във финансирането на този механизъм, каза Димитър Маринов, председател на Българския фармацевтичен съюз. По думите му, за въвеждането на минимални гарантирани основни заплати на фармацевтите без специалност няма гаранции, че то ще се разходва за персонала в болниците. Няма и определени санкции за болници, които не изпълняват изискванията за заплащане на определените заплати, добави той. От фармацевтичния съюз подкрепят предложението за проект на бюджет, но с мнението, че има нужда от преработка между първо и второ четене.

Имаме притеснения за начина, по който ще се разходват средствата за възнаграждения на работещите в болниците, каза д-р Иван Маджаров, заместник-председател на Българския лекарски съюз. По думите му, за специализантите, работещи при общопрактикуващите лекари, също трябва да се помисли и да получат увеличение на възнагражденията така, както специализантите, работещи в болниците.

Не виждаме как ще се решават основните предизвикателства – постоянно нарастващият брой на лечебни заведения, липса на достатъчно квалифициран медицински персонал, концентрация на услугата в големите населени места, каза Валери Апостолов от КТ „Подкрепа“. И тази година все още няма подписан Колективен трудов договор (КТД), което допълнително влошава състоянието на работещите в системата, а възнагражденията като цяло остават ниски спрямо отговорността и натоварването на тези, които се грижат за здравето на хората. Предлагаме работните заплати да бъдат увеличени с 13,6%, за да може да се компенсира ниското увеличение, което беше през тази година, натрупаната инфлация за тази година и прогнозната инфлация за следващата година, допълни той. Съществуващите и сега диспропорции в заплащането на медицинските специалисти според големината на лечебните заведения е факт, като на практика има лошо заплащане извън големите населени места. От КТ „Подкрепа“ подкрепят предложението да се запази размерът на здравната вноска – 8%, каза още той.

Тази година бюджетът има увеличение, което е значително по-малко, отколкото е било в предходните два периода и вероятно няма да бъде достатъчен за покриване на разходите в здравеопазването, каза Свилена Димитрова, председател на Българската болнична асоциация. По думите ѝ, една от причините е инфлацията, която трябва да бъде отчетена. Съществено за нас е липсата на сигурност в този проект, че може да се говори въобще за каквото и да било повишение на цените на клиничните пътеки, допълни тя. По думите ѝ, тези стойности не са повишавани отдавна, а клиничните пътеки са начин, по който се осигурява и заплащането на работещите в болниците. Според Димитрова предвидените 260 млн. евро за заплащане на труда на медиците трябва да бъдат предоставени в болниците през клиничните пътеки.

Българската стопанска камара не подкрепя проекта на бюджет на НЗОК, каза Мария Минчева, заместник-председател на работодателската организация. Целият процес, който предвижда повишение на работните заплати, е изначално сбъркан, няма да доведе до очаквания резултат и обещаните заплати няма да достигнат до хората. Категорично сме против в бюджета на касата да има целеви вноски, които да се разпределят чрез Националния рамков договор за заплати, тъй като лекарският съюз няма функцията на работодател, каза още тя. В предложението за бюджет липсват разчети за брутни възнаграждения, не се коментират заплатите на останалите медицински специалисти, което би довело до напрежение в самите лечебни заведения, каза още Минчева. Предлагаме дейността по повишаване на средствата за заплати да се провежда от Министерството на здравеопазването, заедно с работодателските и синдикалните организации, както и да не се вписват в закон числови стойности на работни заплати, допълни Минчева.

Ако се заложи повишаване на средствата само за определени медицински специалисти, това ще доведе до ожесточаване между тях, а това не е отговорно политическо поведение, каза Ваня Григорова, председател на комисията по здравеопазване в Столичната община. По думите ѝ, единственият възможен начин за справедливо повишаване на възнагражденията е подписване на КТД. Очевидно няма политическа воля за това, а КТД е единственият начин да се балансира между работещите в едно лечебно заведение, добави Григорова.

Няма да подкрепим този проектобюджет, каза Георги Георгиев от парламентарната група на „Възраждане“ и попита какъв е дефицитът на НЗОК към края на годината.

Принципно не мога да подкрепя проекта, защото бюджетът е израз на това какво сме постигнали и какво искаме занапред, каза Александър Симидчиев от ПГ на „Продължаваме промяната – Демократична България“. По думите му, Министерството на здравеопазването има ангажимент да подаде доклад за състоянието на здравето на населението, на чиято база този бюджет трябва да бъде адаптиран. Преди месец получих отговор, че такъв доклад се изработва и ще бъде представен на Народното събрание, каза той. По думите на Симидчиев, изискването е този доклад да бъде готов три месеца преди бюджетната процедура. Не мога да кажа дали предвидените в проекта на бюджет на НЗОК средства са адекватни и дали разпределението им е адекватно, тъй като ръстът в извънболничната помощ е два пъти по-малък в сравнение с ръста за болнична помощ, добави той. По думите му, резервът на здравната касата е малък, недостатъчен и създава голяма несигурност. Ще направим предложения между първо и второ четене, за да се изгладят някои несъответствия, допълни д-р Симидчиев. По темата за минималната основна заплата на медиците Симидчиев каза, че начинът, по който се опитва да се реши проблемът – чрез 260 млн. евро в бюджета на НЗОК, е механизъм, пълен с неясноти и възможности средствата да не отидат там, където трябва.  Ще има предложения между двете четения, допълни той.

Проектът на бюджет предвижда изоставяне на приетото от Народното събрание целево финансиране и приоритет на извънболничната помощ, каза Васил Пандов от ПГ на ПП – ДБ. Няколко години се подчертаваше, че е нужно България да постави акцент върху профилактика и превенцията, отбеляза той. По думите му, този бюджет показва ръст на болничната помощ и ако изключим трансфера от 260 млн. евро за възнаграждения, бюджетът за болнична помощ нараства с 14%, докато в извънболничната помощ нарастването е близо двойно по-малко. Връщаме са на познатата ни от години политика – наливане на средства в нереформирана болнична помощ. Този законопроект не е придружен от съществени контролни механизми, няма приоритетни политики, коментира Пандов. Той посочи, че липсват контролни механизми и за ограничаване на нови договори и дейности, за които няма потребности, за неразрешените за употреба лекарства, както и в областта на преценката на ефективността от терапията. По думите му, не се предлага нищо ново, има чисто икономическо разпределение на средствата, няма реформи в областта на контрола, няма и приоритети. За възнагражденията на медицинските специалисти Пандов посочи, че тези 260 млн. евро вече не са целеви, а се предвижда да бъдат включени в цените на клиничните пътеки. По думите му, клиничните пътеки не съдържат гаранции за възмездяване на правото на труд. Държавата има ангажимент да гарантира минимални заплати на медицинските специалисти, каза още Пандов, цитирайки решение на Конституционния съд. Проектът се нуждае от сериозна преработка между първо и второ четене, ако искаме той да изпълни целта си, смята още той.

Ще направим необходимите поправки между първо и второ четене, така че решенията, които взехме на Съвета за съвместно управление (ССУ) – средствата от 260 млн. евро, да бъдат използвани само и единствено за възнаграждения, разписани в Закона за лечебните заведения, каза проф. Костадин Ангелов от ПГ на ГЕРБ-СДС. По отношение на санкциите ние също подкрепяме мнението, но няма как да ги внесем, тъй като те са отхвърлени на първо четене от Народното събрание и не са минали три месеца от тяхното отхвърляне, посочи още той.

Няма как да коментираме решенията на ССУ, а коментираме проекта на бюджет, каза д-р Хасан Адемов от ПГ на „Алианс за права и свободи“. По думите му, увеличенията от милиард лева всяка година не решават нито един проблем, а създават допълнителни. Д-р Адемов попита колко са изпълнени обемите, заложени в извънболничната и в болничната помощ. Необходим е такъв анализ, за да сме наясно какво предвиждаме. Няма как да подкрепим подобен проект на бюджет, каза още Адемов.

Бюджетът от години не е правилно структуриран, тъй като болничната помощ надделява, а винаги сме държали на това, че трябва да бъде добре финансирана превенцията и профилактиката, каза проф. Андрей Чорбанов от ПГ на „Има такъв народ“. Винаги сме на челните места по смъртност и едва ли тази година ще бъде различно, каза още той и посочи, че в бюджета липсват повече специфични програми за профилактика. Държавата трябва да заеме своето място като регулатор и фактор и подкрепям идеята да има прагови изисквания за минимални възнаграждения на лекарския труд и на професионалистите по здравни грижи, добави Чорбанов.