site.btaИгуменът архимандрит Гавриил разказа пред българската делегация за трите чудотворни икони на свети Георги в Зографския манастир на Света гора

В Зографския манастир на Света гора се пазят три чудотворни икони на свети Георги, всяка със своя уникална история, разказа пред българската парламентарна делегация игуменът архимандрит Гавраиил. Той подчерта не само религиозната, но и културно-историческата стойност на светините, които привличат поклонници от цял свят и свидетелстват за вековната традиция на почит към светеца в манастирската общност.

Делегация на Народното събрание на България пристигна в българския Зографски манастир „Свети великомъченик Георги“ в Света гора, на полуостров Атон в Гърция. Делегацията е там, за да участва в отбелязването на есенния празник на свети Георги по стар стил – 16 ноември, когато мощите му са пренесени от мястото на измъчването му в Лида (днешния град Лид в Израел) в новоосветен християнски храм.

Игуменът разказа, че свети Георги е пострадал в Кападокия, днешна централна Турция, но гробът му се намира близо до Тел Авив, в античния град Лида, който между IV и X век носи името Диосполис. По време на реставрацията на една от иконите е открито името „Десполитис“, което означава, че свети Георги е наречен гражданин на този град. Предполага се, че това е свързано с интензивното почитание на светеца в Лида, което продължава и до днес. Много поклонници посещават гроба му и могат да видят оковите, с които е бил заключен по време на мъченията в Кападокия, отбеляза архимандрит Гавраиил. 

Той разказа за една от трите икони на свети Георги, че се появява през XIII–XIV век в морето, в един от заливите на Света гора. Нощно време над нея се проявявала светлина, а монасите се опитвали да я приберат в манастир, но тя сякаш се „движела“ сама. Според преданието, когато братята от Зографския манастир отишли да я вземат, иконата сама се придвижила към тяхната лодка. След като иконата е стигнала сушата, отците започнали да спорят кой да я вземе, но решили тя да бъде поставена на необучено магаренце и където я заведе то, там ще остане. Животното я закарва близо до манастира, където остава и до днес. Иконата е прибрана на сигурно място в манастира. В чест на събитието всяка година се провежда литийно шествие с иконата от манастира до мястото, на което магаренцето я е завело. Игуменът разказа още, че допреди 15 години иконата е била без настоящата ѝ рамка, през всичките стотици шествия на нея са се отбелязали ръцете, които са я държали, като от двете ѝ страни има около един сантиметър вдлъбнатини. 

Архимандритът припомни и чудотворния образ на Света Богородица в манастира. По време на турското присъствие в Света гора един войник наранил иконата, а от мястото на драскотината потекла кръв. По-късно същия ден войникът полудял. Той не бил погребан заради извършеното светотатство.

Игуменът Гавраиил обърна внимание и на художествените особености на иконите. По негови думи ажурната резба с размер 10–12 см представлява изключително изкуство, изискващо много работа и опит на дърворезбаря. Подобни произведения са рядкост в манастирската традиция, отбеляза той. 

Ризицата, която покрива Аравийската чудотворна икона на свети Георги, е от сребро. Върху нея стои надпис: „В чест и памет на св. великомъченик и победоносец Георги се направи тая сребърна ризница със старанието на преподобните и христолюбиви раби Божии одеските търговци и славянобългарски македонци от различни епархии, имената, на които са написани в синодалната книга за вечно споменаване, с достоблажения ктитор на тая света обител, в Санкт Петербург 1822".

На кивота (рамката) на същата икона пише: „Моление раб Божий Колю от село Калофер, 1794 г."

Тези двама калоферци Стамо и Кольо са дарили двата кивота със Фануилската и Аравийската икони и архиерейския трон. Фануиската чудотворна икона "Свети великомъченик Георги Победоносец" от XIII век е същата икона, която се явила на тримата охридски братя. За нея в манастира се разказва следната легенда. По време на царуването на император Лъв VI (886-912) трима родни братя от Охрид, далечни родственици на император Юстиниан, Мойсей, Аарон и Иоан Селима, решили да напуснат света на суетата и да се отдадат на пустинен живот. Отишли те в Света тора и се помолили в едно уединено място, близо до сегашния „Зограф". После построили църква, но не могли да стигнат до съгласие на кой светия да я посветят. Подготвили братята една дъска и я оставили в църквата. Нощта тримата прекарали в бдение и молитви. Сутринта, когато отишли в църквата, те видели с изумление, че на приготвената от тях дъска се бил изписал ликът на св. великомьченик Георги. Така Господ изпълнил молитвата им и по чудодеен начин подсказал на кого трябва да се посвети храма. Заради това чудо манастирът започнал да се нарича Изограф, понеже иконата се изписала по чудотворен начин сама. По това време в гр. Лида в Палестина имало манастир, който се наричал Фануилов. Негов игумен бил Евстратий. Свети Георги бил роден в този град и образът му стоял в тукашния манастир. По онова време Палестина била нападната от разбойници, които заплашвали да разрушат и светата обител. Една сутрин братята от Фануилския манастир видели, че образът на св. Георги го нямало. Била останала само дъската. Смутени от този факт, монасите започнали да се молят на св. Георги да им открие къде е изчезнал неговият образ. Светецът се явил на игумена и му казал: „Не скърбете за мене. Аз намерих своя манастир в Света гора. Ако желаете, бързайте да отидете там, защото Палестина скоро ще бъде покорена и разорена." Игуменът заедно с монасите се отправили към Света гора, където открили изчезналия образ на светеца. Те се зарадвали и разказали на своите домакини за чудното изчезване на образа на Победоносеца от тяхната света обител. От своя страна пък зографци им разказвали как той се появил в техния манастир. Фануилските монаси за нищо на света не искали да се върнат в Палестина и останали в „Зограф“. От този ден в „Зограф" започнали да стават много чудеса, Отвсъде към светата обител се стичали хиляди вярващи. Легендата стигнала и до самия император Лъв VI, който отишъл в Света гора. Поклонил се той на св. Георги и се насладил на беседата с тримата братя-отшелници. След Льв VI в Зографския манастир идвал и българският цар Иван Александър. Оттогава от българския царски двор за-почнали да изпращат големи дарения за благоустройството на манастира.

Българската парламентарна делегацията е водена от заместник-председателя на 51-вото Народно събрание Цончо Ганев от „Възраждане“ и в нея влизат председателят на парламентарната комисия по правата на човека и вероизповеданията Красимир Събев от ГЕРБ - СДС, заместник-председателят на същата комисия Атанас Славов от „Продължаваме промяната - Демократична България“, заместник-председателят на парламентарна група „Движение за права и свободи – Ново начало“ Станислав Анастасов, заместник-председателят на парламентарната комисия по бюджет и финанси и секретар на парламентарната група на „БСП - Обединена левица” Атанас Атанасов, парламентарният секретар и секретар на парламентарната група на „Има такъв народ“ Александър Вълчев и народният представител от „Величие“ Любиша Блажевски.

Делегацията е придружавана от генералния консул на България в Солун, Гърция, Антон Марков и от главния експертен сътрудник на парламентарната комисия по външна политика Лъчезар Тошев. 

С делегацията в Зографския манастир пристигна и генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев, който предостави на библиотеката на манастира архивните новини и снимки за него през 127-те години на агенцията.