site.btaФЕНА: Политическото напрежение продължава да възпрепятства икономическата политика и реформите в Босна и Херцеговина, отбеляза изпълнителният съвет на МВФ

Съгласно устава си МВФ провежда двустранни дискусии с членовете, обикновено всяка година. Екип от служители посещава страната, събира икономическа и финансова информация и обсъжда с официални представители икономическото развитие и политиките на страната. При завръщане в централата екипът изготвя доклад, който формира основата за обсъждане от Изпълнителния съвет, предаде босненската агенция ФЕНА, позовавайки се на прессъобщение на представителството на МВФ в Босна и Херцеговина.

Войната на Русия в Украйна продължава да създава значителни препятствия на европейската икономика с последици за Босна и Херцеговина. Освен това се очаква глобалното затягане на финансовите условия да натежи върху икономическата активност на страната. Въпреки че всички нови правителства в Босна и Херцеговина бяха сформирани след изборите през 2022 г., политическото напрежение продължава да възпрепятства икономическата политика и реформите. Статутът на кандидат за членство в Европейския съюз, който Босна и Херцеговина получи  през декември 2022 г., все още не е дал тласък на реформите.

Икономическият растеж намаля до 3,9 процента през 2022 г. при 7,4 процента през 2021 г. и се очаква да се забави допълнително до 2 процента тази година поради по-слабото вътрешно и външно търсене. Инфлацията достигна своя връх от 17,4 процента през октомври 2022 г. и оттогава е в тенденция на спад, но остава висока. В съответствие с падащите международни цени на храните и енергията се предвижда средната инфлация да падне до 6 процента през 2023 г. Рисковете за спад са високи и включват възможно рязко забавяне в Европа, засилване на вътрешнополитическо напрежение и материализиране на финансови рискове.

Фискалното състояние се подобри през 2022 г., тъй като общият фискален излишък се увеличи до 0,9 процента от БВП от 0,6 процента през 2021 г. Ръстът на текущите разходи, включващ мерките за смекчаване на кризата с разходите за живот, беше придружен от по-малко увеличение на капиталовите разходи. Общият държавен дълг спадна под 30 процента от БВП през 2022 г. също и поради бавното изплащане и изпълнение на проекти. Тъй като разходите нарастват по-бързо от приходите, през 2023 г. през 2023 г. фискалният баланс да се превърне в дефицит от 1,5 процента от БВП. Нуждите от финансиране се увеличиха през 2023 г. предвид големите плащания по дълга.

Изпълнителните директори отбелязаха, че след възстановяване през 2021 г. растежът в Босна и Херцеговина се забави, а инфлацията, въпреки че намалява, остава висока. Предвид продължаващите високи рискове и несигурност, свързани с перспективите, директорите подчертаха необходимостта от решителна политика и усилия за реформи за укрепване на макроикономическата стабилност и стимулиране на средносрочния растеж. В този контекст те подчертаха значението на по-големия политически консенсус и насърчиха използването на кандидатурата за ЕС за насърчаване на необходимите реформи. Засилването на изпълнението на препоръките на фонда, подкрепено с развитие на капацитет, също ще бъде важно.

Директорите подчертаха необходимостта от ограничаване на фискалната експанзия, за да се помогне за овладяване на инфлационния натиск предвид ограничените инструменти на паричната политика и облекчаване на финансовия натиск. За укрепване на фискалната устойчивост директорите насърчиха властите да ограничат допълнително текущите разходи, включително чрез ограничаване на бюджета за заплати, по-добро насочването на социалните разходи, стимулиране на публичните инвестиции и подобряване на събираемостта на приходите. Те също така отбелязаха, че инвестициите в инфраструктура, зелена енергия и цифровизация, подкрепени от реформи в управлението на публичните финанси, ще помогнат за стимулиране на устойчив растеж.

Директорите приветстваха навременните стъпки на властите за укрепване на валутния борд, който служи добре на страната. Те посъветваха властите да позволят лихвените проценти да се повишават в съответствие с пазарните условия, като същевременно предприемат мерки за запазване на финансовата стабилност.

Директорите също се противопоставиха на призивите централната банка да финансира бюджетите на предприятията или да предоставя кредити на частния сектор. Централната банка трябва допълнително да увеличи ставките върху банковите резерви, за да се намали разликата в лихвените проценти спрямо еврозоната и да се намали рискът от изтичане на капитали.

Директорите подчертаха важността на структурните реформи за ускоряване на растежа, насърчаване на екологичния и цифров преход и повишаване на жизнения стандарт. Те също насърчиха властите спешно да приемат нов закон срещу изпирането на пари и да дадат приоритет на прилагането на правните рамки за борба с корупцията.

Продължаващите усилия за укрепване на надзора и прозрачността на публичните предприятия също остават важни. Що се отнася до климата, те препоръчаха засилване на усилията за декарбонизация на икономиката, свързване на пазара на електроенергия с пазара на ЕС и преминаване към възобновяеми енергийни източници, заяви постоянният офис на представителството на МВФ в Босна и Херцеговина.

(Тази информация се разпространява от БТА по договор с босненската агенция ФЕНА)