site.btaКалинка Панчева, директор на училище „Родна стряха“ в Кипър: Отбелязваме 10-годишнината си със сто ученици

Българското училище „Родна стряха“ в Арадипу, Кипър, празнува своята десета годишнина. По този повод учебното заведение е организирало серия от събития, с които да отбележи празника си. Честванията започнаха снощи, 3 октомври, с презентации и работилница, а днес те ще продължат с официално тържество в сградата на училището. 

Директорът на просветната институция Калинка Панчева разказа пред БТА за извървяния ѝ път до този момент, като съобщи и какво още се планира през следващите 10 години. 

Как се роди идеята за създаването на училище „Родна стряха“ преди 10 години?

Може да прозвучи малко егоистично, но винаги всичко започва с някакви лични цели, които след това стават каузи. 

Идеята за училището ни се роди на 8 април - рожденият ден на моята малка дъщеря, която е дете на смесен брак. Тогава - на 8 април, разбрах, че аз имам задачата да създавам едни много добри познания по роден език на двуезично дете, чийто баща не владее български. 

Исках, когато се завърне в България, дъщеря ми да се чувства комфортно. Също така да може да се връща винаги там и да се чувства у дома. Знаем как ние българите гледаме чужденците - малко накриво, когато не знаят добре български език. Ако не владееш писмено и говоримо български език, няма как да се оправиш в България, а това може да убие желанието да се завърнеш. Аз никога не изключвам тази възможност за моите деца. 

Въпреки че вече 17 години живея в Кипър, винаги смятам, че има вариант някой ден децата ми да се завърнат в България. И точно за това създадох българското училище, защото на мен ми липсваше клас, в който да се работи индивидуално с тези деца, които не владеят български език. 

Министерството на образованието преди 10 години въобще нямаше програми, които да са създадени специално за тези деца. Учихме ги на български език като първи. И съответно в рамките на работата много проблеми излязоха наяве. Децата от българското училище, които не владееха езика и бяха от смесени бракове, се отказваха. 

Училище „Родна стряха“ започна с 10 деца преди 10 години, точно на 3 октомври. След първата година, следващата започнахме отново с 10 деца, на третата вече имахме 20 ученици, от които 30% не владееха български език. Появиха се нови предизвикателства, нови идеи трябваха, цялото лято се работеше върху програмата, която съответно трябваше да приложа на следващата учебна година. Тогава вече трябваше да разделя децата по групи на владение на български език и така нататък. Никак не беше лесно, но знаех, че има по-важни цели и че това, че ще дадеш малко повече от себе си, но след това ще се наслаждаваш на този прекрасен резултат, който днес виждаме след 10 години, бих го направила още хиляди пъти.

А колко са учениците днес? 

Сто! На 10-годишнината ни! Дай Боже, всяка следващата година да се записват по още 20 и по 30, защото аз честно казано не съм доволна от резултата, имайки предвид, че нашите деца са много в Кипър. 40 000 са българите в Кипър, минимум 5000 - по неофициални данни, са децата, а нашите български училища, които са девет в момента, са обхванали горе-долу около 500-600 деца. 

Смятам, че трябва да се заработи в екип и заедно да популяризираме дейността си, но по малко по-различен начин. Трябва да помогнем на родителите да осъзнаят ролята на езика. Неслучайно и днес по време на работилницата говорихме за ролята на езика преди 600-700 години. Коментирахме колко е било важно да се говори езикът, тогава, когато сме били под турско робство, за да запазим идентичността си и след 500 години, така че след Освобождението отново да сме на картата на Европа и да съществува България. 

А колко са класовете в училище „Родна стряха“ и какъв е възрастовият диапазон на учениците?  

При нас учат деца от 4-годишна възраст - в детска градина, до 12. клас. Тази година имаме над 20 деца, които са в детската градина, и за нас е първата толкова динамична година с толкова малки 4-годишни. Това е най-подходящата възраст за началото на обучението по български език, смея да кажа, защото там се играе, забавляват се и учителят, и децата.

И е един от най-любимите ми класове, честно казано, защото усещаш как стартираш нещо на чист лист и каквото напишеш - това остава. Тоест всичко е в наши ръце. 

Разкажете ми за учителите, които преподават в училище „Родна стряха“.

В момента са шест. Имаме и седми учител - по религия, който от време на време води часове. Невинаги се включва поради доста свои активности. Това е отец Максим, който също е от България и е домакин на манастира Киккос. 

Мисля, че съм директор на единственото училище в чужбина, което има религия като предмет в програмата си. Повечето колеги се стремят да не въвеждат такъв предмет, имайки предвид, че училището се посещава от различни етноси - българите не са само християни, има и мюсюлмани, и др. Но религията в нашето училище не е предмет, който е задължителен. В него могат да участва всеки, който пожелае. 

За мен е изключително важна нуждата от това децата да бъдат близо до религията. 

Едно време църквата и манастирите са били духовните и културни центрове, в които се съхранявала нашата идентичност, нашата култура, нашите традиции, себеосъзнаването ни като народ е било там. Тоест, за мен християнската религия просто е част от нас, тя е в ДНК на българите. Ние би трябвало просто да внимаваме как поднасяме информацията, но е полезно например, че запознаваме децата със светците, които са български.  

От друга страна нашите деца никога не са изучавали религия, а се намират в една държава, в която християнската религия е изключително важна, така че трябваше да въведа религия, за да се чувстват малко по-добре, по на място, разбирайки някои неща, които досега са правили, но не са разбирали.

Родителите също изявиха желание да се включат в часовете, участваха в някои от семинарите, дори сега имат желание за онлайн обучение, защото те също не се чувстват удобно и биха искали да знаят малко повече. 

В училище „Родна стряха“ се изучават задължителните предмети като български език, литература и история, но има ли и още нещо по-различно в учебната програма, освен религията?  

Имаме драматизация, театър, който е основният ни метод за обучение по български език. Практикуваме го вече 10 години.

Правили сме драматизация на „Приказка за стълбата“ (Христо Смирненски), „Дядо и ряпа“ (Ран Босилек), „Радини вълнения“ (глава от романа „Под игото“, Иван Вазов) по повод 3 март… Имаме и още много постановки. Смятам, че това е най-лесният начин за децата да преживеят самото произведение. По някакъв начин остава в паметта им. 

Преподаваме и родинознание, като в часовете запознаваме децата с традиции, култура, обичаи. 

Как успявате да мотивирате децата в чуждоезикова среда? 

Тук ролята на родителя е изключително голяма. Защото ние, учителите, можем да направим много, но ако вкъщи не е направено нищо, няма как да успеем. Но мотивацията винаги започва с - „обичам мама“.

А какви са бъдещите ви планове за следващите 10 години? Имате ли такива?

При мен нещата се случват на емоционална основа. Нищо няма предварително. Всичко в момента се върши, а когато имам достатъчно сили, се заемам с повече и повече неща. 

На този етап акценти в работата ни освен училището, са книжарницата ни и мисията ни да популяризираме българското висше образование. 

Аз мисля скоро да се отдам на това да споделям своя опит. Защото наистина за тези 10 години много опит натрупах. Чувствам се достатъчно готова да помогна на следващото поколение учители, които имат желание да работят в такава атмосфера с българчета, които не владеят български език.

Смятам на тази кауза да се отдам, а тя е болната ни кауза всъщност - изучаването на български език като втори. Да, следващите 10 години смятам, че най-вероятно ще бъда най-концентрирана в това. 

Повече за програма в просветното средище, посветена на неговата 10-годишнина, може да прочете във втората част на интервюто с Калинка Панчева.