site.btaЕвродепутатът Петър Витанов: Най-важната ми задача е преходът в Зелената сделка да не стане за сметка на бедните

След края на дискусията в рамките на Конференцията за бъдещето на Европа повече европейци ще знаят какво работят европейските институции, защото евроскептицизмът се подхранва от незнанието. Това очакване изрази в интервю за БТА евродепутатът Петър Витанов. По думите му „ЕС има нужда от социален облик, защото именно това е една от най-големите тревоги на европейските граждани„.

„Основна движеща сила за всички нас – европейските политици – следва да бъде намаляване на недоверието към институциите на ЕС и преодоляване на усещането за тях като за нещо далечно и неефективно. Преди всичко трябва да осигурим прозрачност как точно се взимат решенията в ЕС и кой носи отговорност за тях„, каза той.

Според Петър Витанов много сериозно предизвикателство пред всички народни представители от България в Европарламента в момента е законодателството, свързано със Зелената сделка. „То ще промени живота ни драстично. Сравнявам тази промяна с индустриалните революции от 18-ти и 19-ти век„, каза той. Според него е важно тази трансформация да стане на поносима цена.

По повод предстоящата дискусия „Български гласове за Европа: подкрепа за уязвими и роми“ на 17 февруари в Пресклуба на БТА в Сливен евродепутатът Петър Витанов посочи, че за съжаление у нас въпросът с ромите е силно стигматизиран. „Често битува мнението, че за всички беди, за начина, по който живеят, са виновни самите те. Сигурен съм, че България и Европа могат да направят много повече за тяхната интеграция. С образование, включване на пазара на труда. Само чрез образование и работа те могат да бъдат пълноценни членове на нашето общество„, каза той.

Вижте пълният текст на интервюто:

-Вече близо половин година гражданите на Европейския съюз говорят каква Европа искат, какво чувате в техните гласове?
-Най-важната задача е европейските граждани да имат възможност да изразяват мнението си за това какво прави ЕС и как работи за тях, както и какво бъдеще виждат те за Съюза. За съжаление европейските граждани, в това число и българските не знаят достатъчно добре как точно функционира Европейският съюз, какви правомощия имат отделните институции, докъде се простират те и къде са ограниченията им. Това вероятно поражда и скептицизма у мнозина – често пъти очакванията са институциите да решават конкретни проблеми, за които те нямат правомощия.

Надявам се, че в края на тази дискусия повече европейци ще знаят, какво работят европейските институции. Защото евроскептицизмът се подхранва от незнанието. А видяхме, че в ковид-епидемията бяха преодолени редица трудности точно заради факта, че имаме такъв съюз. Като започнем от ваксините и стигнем до мерките, които бяха взети за спасяване на европейските икономики, и които позволиха в голяма степан на държавите да се върнат на пътя на развитието след една толкова тежка криза, сравнима според мен с тази при война.

– Къде са съвпаденията между граждани и политици за бъдещето на Европа? Къде виждате драстични разлики?
– ЕС има нужда от социален облик, защото именно това е една от най-големите тревоги на европейските граждани. На първо място като наболели проблеми повечето граждани поставят именно социалните и икономическите неравенства, здравеопазването, опазването на околната среда. В последните десетилетия Европа от символ на социалния прогрес, репутация, която бе градила десетки години, изпадна в състояние на бюджетни ограничения, демонтаж на социалната държава, дълбоки неравенства, облагодетелстване на богатите и отнемане на бъдещето за огромен брой граждани. Посока, която съвсем логично доведе и до растящи отрицание, евроскептицизъм и ксенофобия.

Основна движеща сила за всички нас – европейските политици – следва да бъде намаляване на недоверието към институциите на ЕС и преодоляване на усещането за тях като за нещо далечно и неефективно. Преди всичко трябва да осигурим прозрачност как точно се взимат решенията в ЕС и кой носи отговорност за тях.

– Кои точно граждански идеи бихте откроили в сферите, които са Ваши приоритети? Коя гражданска идея бихте превърнали във Ваша кауза?
– В Европейския парламент има много професионални политици, но далеч по-автентично звучат тези, които са новаци в политиката. И макар че това в определени ситуации може да се счита за недостатък, проблемите на тези хора, които не са пречупени през години на политическа ширпотерба, могат да дадат това, което е изключително полезно – гласа на обикновения човек, който всеки ден усеща на гърба си решенията на политиците. Като че ли точно този глас липсва.

 Петър Витанов на дискусията „Български гласове за Европа: туризмът – предизвикателства и възможности“ в Пресклуба на БТА във Велико Търново на 10 януари 2022.

Пресфото – БТА
– Колко време би им трябвало да се превърнат в политики? Какви са гаранциите, че идеите на гражданите ще бъдат чути и политиците наистина ще работят за тях?
– Европейските политици работят за гражданите. У нас не се знае много за работата на евродепутати и много често на нас се гледа като на хора, които просто пътуват до Брюксел и Страсбург. Всъщност през представителите в Европейския парламент минават стотици законодателни предложения, хиляди документи, които определят бъдещето ни.
България участва във взимането на решения в ЕС, които определят на практика всеки сектор от живота ни. Какъв транспорт ще използваме, по какви пътища ще се движим, как ще се развива здравеопазването и образованието, в каква среда ще живеем и още стотици неща от живота ни, зависят и от работата на българските евродепутати.

Много сериозно предизвикателство пред всички народни представители от България в ЕП в момента е законодателството, свързано със Зелената сделка. Защото то ще промени живота ни драстично. Сравнявам тази промяна с индустриалните революции от 18-ти и 19-ти век. И е важно тази трансформация да стане на поносима цена, защото не останаха дупки на коланите, които да затягаме. Разбира се има ред важни и полезни неща, които ще ни се случат по време на тази трансформация, които могат да направят животът ни по-добър. Това е и моята цел – да се фокусираме върху плюсовете и да се опитаме да ограничим минусите.

– Ваше мото е, че “ хората са различни, но още повече – свързани помежду си“. Това е тема, която ще бъде обсъждана на поредната дискусия, която БТА организира на 17 февруари в Пресклуба на Агенцията в Сливен: „Български гласове за Европа“: подкрепа за уязвимите и ромите. Какво е Вашето послание?
– Това, което Европейският съюз не е успял да постигне, е едно европейско общество. Хората вътре са различни и целта не е да претопим различията, всички можем да сме ярки в своите различия било то етнически, религиозни, като разбирания, култура, традиции. Трябва обаче да се подобри отношението към уязвимите групи, една от които е тази на ромите. Има три европейски държави с чувствително присъствие на роми, една от които е България. За съжаление у нас въпросът с ромите е силно стигматизиран. Често битува мнението, че за всички беди, за начина, по който живеят, са виновни самите те. Сигурен съм, че България и Европа могат да направят много повече за тяхната интеграция. С образование, включване на пазара на труда. Само чрез образование и работа те могат да бъдат пълноценни членове на нашето общество.

– Участвахте активно в дискусията на БТА, посветена на туризма, която направихме в началото на годината във Велико Търново, а наскоро бяхте избран за координатор на Комисията по транспорт и туризъм в Европарламента. Какви инициативи ще подемете в този сфера?
– Позицията на координатор дава възможност да се формира позицията на групата в съответното законодателна инициатива. Координаторът води дискусиите в работната група, където се обсъждат всички въпроси, свързани със законодателството и най-вече разпределя законодателните досиета. Тази позиция дава възможности за по-активно и решаващо влияние в изработването на различни позиции в сферата на транспорта. А в тази сфера най-голямото предизвикателство е как да имаме по-свързана Европа и по-устойчив, зелен и конкурентноспособен транспорт. И как да не се случи за сметка на бедните. Моята позиция ще се състои в това – формиране на позиции за по-устойчив транспорт, но на поносима социална цена.

– Каква е вашата лична мечта за Европа?
– Европа продължава да е най-доброто място за живеене и моята лична мечта е да я запазим такава. За мен по-важна е темата, каква е моята мечта за България. Като баща на две деца мечтата ми е страната ни да се измъкне от това последно място, на което се е закотвила във всички европейски класации – като започнем от качество на образованието, минем през чистота на въздуха и стигнем до ваксинацията. Трябва сами да си подредим държавата, защото ЕС ни дава всички възможности, но не може да нареди живота ни. А за да направим държавата си по-добра трябва да се измъкнем от корупционното блато, да подобрим образованието, да върнем състезателното начало, да върнем солидарността, да поставим в центъра младия човек, този, който ще предпочете да работи за страната си, а няма да отиде в Германия или Англия.

Много сериозно предизвикателство пред всички народни представители от България в ЕП в момента е законодателството, свързано със Зелената сделка. Защото то ще промени живота ни драстично. Сравнявам тази промяна с индустриалните революции от 18-ти и 19-ти век. И е важно тази трансформация да стане на поносима цена, защото не останаха дупки на коланите, които да затягаме. Разбира се има ред важни и полезни неща, които ще ни се случат по време на тази трансформация, които могат да направят животът ни по-добър. Това е и моята цел – да се фокусираме върху плюсовете и да се опитаме да ограничим минусите.

Петър Витанов е евродепутат от Групата на социалистите и демократите, член на Комисията по транспорт и туризъм. В началото на годината той стана и координатор в Комисията. Преди да бъде избран за член на ЕП, Витанов бе народен представител от групата на БСП в българския парламент.