site.btaЕлена Найденова: За справяне с престъпността в ЕС всяка държава-членка трябва да преразгледа своето законодателство

За справяне с престъпността в Европейския съюз всяка държава-членка трябва да преразгледа собственото си законодателство и да отсее и остави само тези дейности, които са ефективни. Това заяви в интервю за Даниела Балабанова от БТА Елена Найденова (23), бакалавър по Международно и европейско право в Университета в Грьонинген, Нидерландия, и в процес на достигане на магистърска степен по Европейско икономическо право.

Според нея Европа си има своите проблеми, но полага големи усилия да ги поправи. „За съжаление, ЕС не е магическият отговор на всички проблеми и този с престъпността и корупцията със сигурност не е един от тези, за които е. ЕС работи за уеднаквяване на законовите рамки за справяне с т. нар. европрестъпления, които се намират в основополагащите договори. Такова престъпление е корупцията, прането на пари, трафикът на хора и други“, каза Найденова. По думите й ЕС също спонсорира програми за обучение на магистрати и обмяна на опит, за да изглади различията в мисленето между равнопоставените магистратите от различни държави-членки на лично ниво. Според нея ЕС прави достатъчно в границите на компетенциите си, но държави-членки като България не изглежда, че се възползват достатъчно от опциите си. Съответно, ако нещо трябва да се промени, това е отношението към общите политики и меките мерки, като отварянето на диалог с други европейски национални инстанции, добави студентката.

Съюзът не може да определя наказанията

Според нея ЕС може само да координира и да задължава сближаването на национални закони в рамките на компетенциите, дадени му от самите държави-членки. Съюзът не може да определя наказанията, тъй като това е работа за съответните съдилища и националните законодатели. Ако има такива амбиции, то това би било превишаване на компетентността и дори нарушаване на националния суверенитет. Всяка държава, дори членка на ЕС, може и трябва сама да определя кои престъпления са тежки и какво наказание е пропорционално на база на конституционните и културните/социалните си традиции. Ако има елементи, които касаят европейското право, тогава може да се произнесе и европейска инстанция. Голяма част от работата на Съда на Европейския съюз е да филтрира кои апликации са в юрисдикцията му, така че е малко вероятно Съдът, и съответно Европейското право, да се намеси в чисто национален съдебен казус като убийство или шофиране с алкохол в кръвта. В такива случаи, ако има нарушения трябва да се сезират международните органи, на които България е разрешила юрисдикция като Европейския съд за правата на човека, посочи Найденова.

ЕС има своите задачи и цели и работи за постигането им по ефективен начин

Тя е против идеята да има обща европейска конституция. „Не мисля, че е добра идея ЕС да се превърне във федерация в наше време. Имало е такава идея за Европейска конституция през 2004 г., но не е успяла защото някои от членките са били против. И не просто против, а против на база на национални референдуми, т.е. хората са били против. Мисля, че сегашната ситуация е много подобна. ЕС има своите задачи и цели и работи за постигането им по ефективен начин, с който почти всички са съгласни и трябва да си остане така. Да не споменаваме, че евроскептицизмът по най-различни причини винаги е бил едно от основните препятствия пред разрастването на ролята на Блока“, посочи бакалавърът по европейско право.

Наказанието с лишаване от фондове е ефективен инструмент за ограничаване на корупционните схеми

На въпрос дали трябва ли да ни спират еврофондовете при несправяне с корупцията, Найденова отговори положително. „С оглед решението на Съда на Европейския съюз спрямо нарушенията на Полша и Унгария, мисля че трябва. Еврофондовете са събрани от средствата на всички държави-членки и не мисля, че не е честно, някои да ги получават и да не ги използват по предназначение и някакви задкулисни хора да се обогатяват, а другите да трябва само да плащат и да гледат понякога очевадните нарушения, без да правят нищо по въпроса“, посочи 23-годишното момиче. Според нея наказанието с лишаване от фондове е ефективен инструмент за постигане на целта – да се ограничат корупционните схеми и парите да достигат предназначената крайна цел, която ще има позитивен ефект за в бъдеще.

В агросферата и строителството проблемът с корупцията е най-сериозен

По думите на Найденова средностатистически в Европа най-сериозен е проблемът с корупцията в агросферата и в строителството. „Агробизнесът има много силно лоби, както в отделни държави-членки, така и в Брюксел, ненапразно агрополитиката на Съюза е напълно отделно от всички други. Проблемът с прекалено силната роля на фермерите също е много осезаем в Нидерландия, където уча, защото преди няколко години недоволството на фермерите блокира цялата страна и правителството просто се съгласи с тях, а специалното отношение не е нещо непознато. Относно строителството, което за България е най-явният отговор, там просто изглежда, че е най-лесно нелегално да се усвояват средства, заради липсата на безпристрастни специалисти в изпълнението на проектите и в проверяващите органи“.

На въпрос дали трябва ли да има смъртно наказание в Европа, тя отговори, че в континента, в който има не само Европейския съюз, но и Съвет на Европа, тоест две организации, които имат правилници за правата на човека, смъртното наказания ве може да бъде оправдано. Основното човешко право на живот не бива да бъде застрашавано, особено от правораздаващи системи, които не винаги са блестели с пълна вяра от суверенът, т.е. хората, добави Найденова.

С учредяването на институцията на европейския главен прокурор европейската правна системата е напълно завършена

Тя коментира и дали трябва да има нови европейски правораздавателни органи. Според нея с учредяването на институцията на европейския главен прокурор европейската правна системата е напълно завършена, тъй като тази институция ще следи за спазването на забраната на европрестъпленията. Има идея да се направи и апелативен съд към Съда на Европейския съюз, за да могат подсъдимите да имат още една инстанция и за да се завърши по-добре процедурата за преюдициални запитвания от национални съдилища, но такава дълбока промяна е трудно достижима, каза още студентката.

Всяка иновация донася със себе си нови нужди за проверка

Запитана дали глобализацията и цифровизацията са предпоставка за повишаване на риска от престъпления, тя посочи, че ако четем докладите на Европейската комисия и други европейски органи, отговорът със сигурност би бил положителен. „Аз съм съгласна с това заключение, тъй като всяка нова иновация донася със себе си нови нужди за проверка. Дори всичко да е много по-удобно за крайния потребител при наличието на глобализация и дигитализация на услуги, не трябва да забравяме, че това, например, отваря много по-голяма възможност за теч на данни или фалшификация на документи и т.н. Близък пример до българина е течът на данни от НАП. А за европейското измерение може само да се обърне внимание на факта, че повечето от най-новите добавки към европейски закони са все с цел да пригодят правилата за нарушения в киберпространството. Аз съм напълно за дигитализацията, но смятам, че е важно да не забравяме и опасностите които идват с нея“, каза още бакалавърът по европейско право.

Преподаваният материал в Нидерландия е много по-обективно представен отколкото в България

Елена Найденова сравни образованието в Европа и в България по международно и европейско право. По думите й подходът на нидерландските университети е по-добре пригоден към тънкостите на европейското право. „Тук идеята не е да се наизустяват неща, тъй като първичното европейско право е нормално количество, но вторичното такова (регламенти, директиви и решения, както и решенията на Съда на ЕС) е напълно непостижимо за запомняне в целостта си. Тук ни учат, че трябва да знаем основите, като принципите и ценностите на ЕС и европейските идеи и цели, а за подробностите ни стига да знаем къде да намерим нужния правен текст. Също мисля, че чисто благодарение на нидерландския манталитет тук преподавания материал е много по-обективно представен отколкото в България“, каза още Елена Найденова.