site.btaАлександър Милисов: Българският глас може да бъде чут

Българският глас може да бъде чут, имаме сила и можем да представяме идеите си, казва 20-годишният Александър Милисов, един от участниците в гражданските дискусионни групи – основен компонент в Конференцията за бъдещето на Европа и Европейския съюз.

Това е първата съвместна инициатива на Европейския парламент (ЕП), Съвета (ЕС) и Европейската комисия (ЕК), която се провежда от 17 септември м.г. и практически обхваща всички европейци, тъй като засяга ключови теми и въпроси и дава възможност на обществото да се включи онлайн и физически с идеи, предложения и мнения за бъдещето на Европа и Европейския съюз. БТА подкрепя и се присъединява към Конференцията за бъдещето на Европа с инициативата „Български гласове за Европа“ и дава трибуна на българските граждани в дебатите чрез платформата https://europe.bta.bg. От декември 2021 досега БТА организира дискусии в пресклубовете на агенцията в Пловдив, Стара Загора, Велико Търново, Пазарджик, Видин, Хасково, Сливен, Плевен, Кюстендил, Благоевград, Враца, Ловеч. До края на юни предстоят дискусии в София, Шумен, Варна, Русе, Добрич, Бургас, Ямбол и Казанлък.

Гражданите, които присъстват заедно с представители на институциите на място по време на пленарните заседания на Конференцията за бъдещето на Европа и участват в дискусионните групи, са избрани на случаен принцип от специализирани организации, като са взети предвид големината на държавата, районите, откъдето идват, съотношението мъже/жени, възраст, образование. Една трета от участниците във всеки панел са млади хора на възраст между 16 и 25 години. Така е и с 20-те представители на България: седем са на възраст от 16 до 25 години, шест – между 26 и 54 години и седем – над 55-годишни. Те обсъждат предложенията заедно с членовете на европейските институции и делегатите на страните членки, като в началото на месец май т.г. се очаква да представят доклада си за последващи действия на ЕП, ЕС и ЕК.

Милисов е на 19 години, когато получава телефонно обаждане и покана да се присъедини към проекта като представител на България. Преди това, докато е ученик в Технологичното училище „Електронни системи“ към Техническия университет в София, той изобретява тостер, който изпича изображения и за идеята си е отличен с награда от Experian.

За конференцията казаха, че са ме избрали на случаен принцип, без конкретни критерии, разказва Милисов по време на петото пленарно заседание в Страсбург този уикенд: Получавам обаждане по телефона и ми казват “Избран сте за това събитие”. Звучеше малко като скам [scam – опит за планирана измама чрез социални медии, сайтове за социално общуване и др. – бел. БТА], бях изненадан, накрая просто проверих, че такова нещо съществува и така реших да участвам.

Сега той е студент в Техническия университет в София и се занимава с компютърно и софтуерно инженерство. Пред БТА казва, че не му остава много свободно време около ученето и пътуванията, защото предпочита да е подготвен. Опитва се да научи, колкото се може повече за Европейския съюз – как работи, какви длъжности има и да представи идеите си какви длъжности би трябвало да има.

Ако се сблъскам с нещо, което не разбирам ис което се срещам за пръв път, чета за него и така обогатявам знанията си, добавя Милисов. Дискусиите, в които той участва най-активно обикновено са през What’s App, когато цялата група обсъжда предварително изказванията си. Гражданите в работните групи успяват да се сближат и това е една от най-интересните части от конференцията за него: “Запознах се  с толкова много хора от други държави – това ме радва много, мога да се докосна до другите култури и имам възможност да видя какво е мнението на другите хора”.

Като вътрешен човек, разпределен, както отново каза, на случаен принцип, в работната група “Европейска демокрация” на втория панел от “Бъдещето на Европа” – „Европейска демокрация/ценности, права, принципи на правовата държава, сигурност”, Александър Милисов може да сподели, че гражданите в групите обменят опит помежду си. Според него “Швейцария е най-добрият пример за демокрация, тъй като се доближава много до гражданите. В директната демокрация често има гласуване в референдуми”.

Той добавя, че гражданите в работната група нямат право да кажат например, че няма да изпращат някое предложение. По думите на Милисов в работните групи гражданските препоръки се превръщат в предложения. Това става с помощта на другите компоненти – ЕК, ЕП, ЕС, националните парламенти. Според процедурата за одобряване на предложения гражданите не могат да гласуват върху препоръките. За да бъде предложено едно предложение, то трябва да бъде одобрено и от четирите останали компонента, обяснява той.

Александър Милисов, един от българските участници в гражданските панели на Конференцията за бъдещето на Европа
Деветте работни групи на петото пленарно заседание на Конференцията за бъдещето на Европа в Страсбург обсъждаха финалните препоръки, които да послужат за основа на окончателния доклад. Основните теми на дискусиите са посветени на ценностите, правата, принципите на правовата държава и сигурността; европейската демокрация; младежта, спорта, културата и образованието; цифровата трансформация; по-силната икономика, социалната справедливост и работните места; Европейският съюз в света; здравето; миграцията; изменението на климата и околната среда.

Точно 178 са предложенията, върху които се работи във всички панели от “Бъдещето на Европа”, 21 от тях са от работната група, в която участва Милисов, но за всички важи правилото, че това все още са работни варианти, които предстои да бъдат одобрени, преди да бъдат оформени в окончателен доклад с предложения за изпълнение. Дотогава Милисов може да сподели, че към настоящия момент все още има спорове в групата, например, по въпроса дали трябва да се намали възрастта на гласоподавателите. Едно от важните предложения е свързано с укрепването на мерките за спазване на принципа за върховенството на закона и компетенциите на Европейския съюз да действат в държавите, които имат проблеми с корупцията, каквато е нашата, добавя Милисов.

Друго предложение е да се опрости малко начина на работа на Европейския съюз, казва той, защото не вярваме нормалният човек да знае както разликата между Съвета на Европа, Съвета на Европейския съюз и Европейския съвет. Най-малкото сме помолили да ги преименуват и дадохме някои примери, но не е важно как точно, стига да работи. Примерно commissioners [комисари] да станат министри, Council of the European Union да бъде Council of the National Ministers, Европейският съвет да се преименува в сенат – това му е функцията реално, така че това са нашите предложения, казва Милисов. Той допълва, че има и предложения специално за подобряване на дистанционните условия на работа, тъй като те могат да създават проблем, като работодателите да използват работниците си повече, когато те работят вкъщи. Иначе аз смятам, че е добре да има възможност за избор между присъствено и онлайн. Това е добра идея, тъй като различните хора имат различни предпочитания, подкрепям развитието на технологиите, които улесняват живота ни, казва Александър Милисов. Той заявява, че подкрепя и идеите на другите – “за да мога да вграждам не само своята, но и гледните точки на другите в идеите, които представям”. Младежът пита приятелите си какво мислят за предложенията, а те по думите му се радват за него – “мислят че съм добър представител, казвали са ми го”.

Светът доста се промени в последния месец и това повлия и на конференцията, добавя той. След уговорката, че всички теми са важни, Милисов потвърждава, че сякаш някои неща изпъкват на по-преден план като идеи – сигурност, охрана, енергийна независимост.

Личната му кауза за бъдещето на Европейския съюз е “да сме по-обединени, по-силни и да работим по-добре заедно”. Преди да се завърне в заседателната зала за поредната сесия и да продължи напред в бъдещето, Милисов казва, че в момента се обсъжда и предложение в ЕК след шест месеца да бъде свикана среща, на която могат да ни докладват как се развиват всички предложения по отделно – дали са ги започнали, дали са твърде сложни, за да ги започнат, дали вече са имплементирани. Обещаха ни, че на 9 май ще бъдат имплементирани две от предложенията ни, което е доста бързо. Кои? Не казаха, отговаря той и допълва: Изненада. 

На https://futureu.europa.eu/ всеки от нас, гражданите на Европейския съюз, може да сподели идея какво да е общото ни европейско бъдеще.

Гражданите имат думата за бъдещето на Европа.
Момент от заседанието на гражданските панели в Европарламента в Страсбург.

Сн. Европейския парламент