site.btaСтановище на БАБ за прехвърляне на средства по интервенциите

Становище
от Българска асоциация „Биопродукти“
относно предложението за прехвърляне на средства между интервенции по ЕЗФРСР
в рамките на четвъртото изменение на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г.

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

С настоящото становище Българска асоциация „Биопродукти“ изразява категоричното си несъгласие с предложението на Министерството на земеделието и храните за прехвърляне на средства от интервенции II.Г.1.1 и II.Г.2.1, насочени към инвестиции в земеделските стопанства и в преработката с фокус върху опазване на околната среда, към други интервенции в рамките на СПРЗСР 2023–2027 г.

Тези интервенции са ключови за устойчивото развитие на сектора, постигането на екологичните цели на Общата селскостопанска политика (ОСП) и ангажиментите на България по Европейския зелен пакт. Прехвърлянето на близо 38 милиона евро от мерки, насърчаващи екологичната трансформация, подкопава доверието в последователността на политиките и възпрепятства усилията на производители, инвестирали в устойчиви решения.

Особено тревожна е пълната липса на обоснованост за това решение.
Няма публично представен анализ, който да обяснява:
• Какви обективни обстоятелства са се променили след приемането на Стратегическия план и одобрението на съответните бюджети?
• Какви данни показват, че нуждите, които тези интервенции адресират, вече не са приоритетни?
• С каква методология е взето решението за отнемане на ресурс от именно тези мерки?

Напомняме, че при изготвянето на Стратегическия план бяха проведени многобройни обществени обсъждания с участието на целия бранш, научни институти, екологични организации и други заинтересовани страни. Премахването или свиването на интервенции, родени от този демократичен процес, без каквото и да било обществено обсъждане, е неприемливо и в противоречие с принципите на партньорството, заложени в регламентите на ЕС.

Що се отнася до аргумента за "дублиране" с прием по подмярка 4.2 от ПРСР 2014–2020 г., той е неубедителен, тъй като:
• Става въпрос за различни програмни периоди с различни приоритети и логика на подпомагане;
• Приемът по 4.2 е с ограничен обхват и не покрива целите на интервенция II.Г.2.1;
• Устойчивите инвестиции в преработката с фокус върху околната среда имат нужда от дългосрочна подкрепа, а не от еднократни приеми.

Вместо орязване на средствата по II.Г.1.1 и II.Г.2.1, настояваме за:
• Актуализиране и ускорено прилагане на процедурите по тези интервенции;
• Запазване на техните бюджети, като се търси компенсиране на другите нужди чрез неусвоени средства или допълнителни инструменти;
• Възстановяване на диалога със заинтересованите страни преди вземане на стратегически решения с дългосрочно въздействие върху сектора.

Вярваме, че България има потенциал да бъде лидер в устойчивото земеделие. Това обаче изисква последователна политика, предвидимост и уважение към принципите на партньорство.

Допълнително, напомняме, че според последния анализ на fi-compass за финансовите нужди в земеделието и преработвателния сектор в България, недостигът на финансиране в първичното селско стопанство се оценява на 1.2 милиарда евро. Подобен мащабен дефицит прави още по-неприемливо пренасочването на и без това ограничени средства от интервенциите II.Г.1.1 и II.Г.2.1, особено в момент, когато фермерите и преработвателите се нуждаят от инвестиции в зелени технологии, оборудване и адаптация към климатичните предизвикателства.

Отнемането на средства от интервенции, предназначени за частния сектор, и пренасочването им към държавни структури е не само в противоречие с оценката на нуждите и приоритетите на Стратегическия план, но и създава усещане за институционална дискриминация. В този програмен период МЗХ следва да демонстрира, че подкрепя реалната трансформация на агросектора, а не фаворизира проекти с висок административен риск и ниска изпълнимост.